Когато се чувствате излъгани и наранени....

  • 5 591
  • 18
Когато се чувствате излъгани и наранени. какво правите за да ви "мине"?

Винаги съм знаела . че безплатен обяд няма, но се надявах че има все още останали хора, които си помагат просто защото са приятели, уви живяла съм в заблуда и сега се чувствам излъгана и наранена.........
Виж целия пост
# 1
Или сега си се заблидила...
Въпрос на оценка.
Когато се чувствам обидена, плача.
Виж целия пост
# 2
Първо си поплаквам хубаво, след това говоря дълго с близки хора, от които съм сигурна, че ще получа разбиране. Известно време се самосъжалявам, после рано или късно ми минава. На мен много ми помагат разходките и контактът с природадата- сред красотата и хармонията й разбирам, че съм се вълнувала от дребни, глупави, незначителни хора или случки и постепенно огорчението отшумява. Също така-любима книга, в много тежък момент си препрочетох "Приключенията на Лукчо" от Джани Родари и неусетно се върнах към чистите емоции на детството. Това действа при мен-разговори, разходки, четене. Може и някоя чаша вино или пък шоколад. Простички неща, които ме карат да се чувствам малко по-добре.
Виж целия пост
# 3
Кой и защо те разочарова толкова?

Какво правя в такива ситуации ли?
На първо място преоценка на отношенията си с този човек,
слагам го в графа познати и повече никога нямам предишното отношиние към него.
Страдам известно време след това, разбира се.
Минава ми като се концентрирам в най - скъпите за мен хора, които са издържали проверката на времето и знам,
че наистина ме обичат и ще направят всичко за да ми помогнат, когато съм в беда.
Също в такива ситуации се обръщам към изкуството и спорта  Simple Smile
Те ме зареждат с позитивна енергия.
Виж целия пост
# 4
Зависи каква е ситуацията, от кого съм наранена и до каква степен. Някои такива моменти ги преживявам бързо, но ми се е случвало и да поплаквам, но го правя, когато съм сама. След като ми мине, тези хора фигурират около мен, ако се налага, само като одушевени същества и нищо друго. Няма комуникация, няма контакти с тях. Няма и скандали, защото да ставам и аз проста от човек, по-прост от мен - няма да стане Naughty
Единственият ми недостатък в подобни моменти, че поне 2-3 дни проблема ме терзае и човърка в мозака ми, а това адски натоварва.
Виж целия пост
# 5
Да май така ще направя... ..отива в графа познати. Сигурно ще ми мине след няколко дни, когато просто осъзная че хората са се променили и че ценностите за всеки са различни, това което мен ме обижда за тях може да е нормално...
Виж целия пост
# 6
"Няма вечни приятели, има вечни интереси"
Разочаровала съм се стотици пъти и стотици пъти съм прощавала ... ами идва един момент, в който просто ми писва. Един човек (жена) съм определяла като най-близка приятелка, може би дори като сестра...В последните 3 месеца не мога да я позная. Не мисля, че някога ще се възстанови това, което е било.
Вдигни глава и продължи напред...
Виж целия пост
# 7
Ям!Така качих 30 кг.  Peace
Виж целия пост
# 8
Плача,пуша,тъжно ми е и накрая си казвам:Господи прости му/й!Не съм вярваща,но ми олеква.Жал ми е че е сбъркал/а и че ме е изгубил/а.
Виж целия пост
# 9
Какво правя ли? Ами не спя, не ям, мисля много... Така може от 3 дни до месец два .... Много боли и е много гадно! Ако си силен човек става по-лесно, ако си като мен ... ще е трудно. Успех да го преодолеш по-благо!
Виж целия пост
# 10
 Много зависи кой ме е излъгал или наранил. Ако е човек, който не ми е много близък, не го преживявам, държа се студено и с едно наум. Лошо става, ако ме нарани някой, когото обичам. Не правя нищо за да ми мине. Спирам да контактувам с човека, не приемам извинения и не прощавам. Такова нещо ми се е случвало два пъти.
Виж целия пост
# 11
Когато се чувствам така, за противовес се опитвам да си спомня случаите, когато и аз не съм била много права и когато и аз съм наранила някого. Това ми помага да не се самосъжалявам, а да погледна нещата от гледната точка, че съм си получила заслуженото и така ми олеква. Много пъти държим да получаваме от другите това, което самите ние не можем да им дадем. Опитвам се да разбера другата страна - как в този момент се е поддал на слабост и колко човешко е това, как е избрал да защити своя си интерес, колкото и да е в мой ущърб това и как най-вероятно в същата ситуация и аз бих постъпила така.
Виж целия пост
# 12
Ако съм наранена от близък човек първо се наплаквам много хубаво и доста време ми е криво, но след това просто разбирам, че съм се излъгала в преценката си и забравям, че е съществувал този човек.
Виж целия пост
# 13
аз обикновено спирам да контактувам с този човек,
а ако след време ми мине може пак да направя опит да си говорим.
Виж целия пост
# 14
Ако този, който ме е излъгал или наранил  не ми е  толкова близък,тогава ми е малко все едно...в смисъл става ми гадно и спирам всякакви контакти.Просто игнор и това е...Лошото е когато получиш това от близък човек ,в когото си вярвал ,който  е бил част от твоя живот,тогава се чувстваш все едно светът се е срутил върху теб.Всички сме го преживявали това и колкото да си казваме, че повече няма да допуснем подобно нещо ,не става...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия