Кръстихте ли децата си и къде?
- Публикувана: 28 фев. 2010, 17:09 ч.
- Последно мнение: 18 март 2010, 17:20 ч.
# 15
28 фев. 2010, 20:07 ч.
Нямам деца още, но не възнамерявам да ги кръщавам, нито да сключвам църковен брак. Също не смятам да ги възпитавам като християни, защото самата аз не съм вярваща. Ако после решат, че искат да са християни, то нека това да си бъде тежен съзнателен избор 
Виж целия пост
# 16
28 фев. 2010, 20:41 ч.
Моят син е на 2 години и 7 месеца.Имаме намерение да го кръстим.Не искам да е в църква в града,всичко е толкова нагласено и комерсиализирано,че изобщо не можеш да усетиш същността на кръщаването,присъствала съм,не ми харесва.Бяха наредили 4 деца.Едното се разплака,а след него и другите,стана 
.Не искам да е нещо,което ще обмисляме и плануваме дълго време,а просто да го решим и направим,спонтанно,без уговорки,записвания,без официалности,съвсем непринудено.Тук ще събера идеи за мястото 
.
Виж целия пост
.Не искам да е нещо,което ще обмисляме и плануваме дълго време,а просто да го решим и направим,спонтанно,без уговорки,записвания,без официалности,съвсем непринудено.Тук ще събера идеи за мястото . 
# 17
28 фев. 2010, 20:56 ч.
Кръстихме дъщеря ни на годинка,в църквата до нас в квартала.В тази църква сме се венчали и при попа,който е кръстил мъжа ми и ни е оженил,сега кръсти и детето ни.Колкото и да са ми красиви манастирите/много обичам да ходим/,не можех да си представя детето ми да е кръстено на друго място и от друг човек.
Виж целия пост
# 18
28 фев. 2010, 21:17 ч.
Гласувах за първа опция 
като българка и живееща в православна България, за мене е напълно естествено да кръстя децата си !
И четирите ми деца са кръстени,първите ми две момчета бяха вече на десетина години - в църквата на гр.Белослав/ можеше и по-рано , но развод обърка плановете ни/ ; третото ми дете - след като го осиновихме и го кръстихме на 5г и половина в манастира "СВ.Никола" на Арбанаси ; четвъртото ми дете още на 6м в една селска църква - в с.Първомайци-2
Виж целия пост
като българка и живееща в православна България, за мене е напълно естествено да кръстя децата си !И четирите ми деца са кръстени,първите ми две момчета бяха вече на десетина години - в църквата на гр.Белослав/ можеше и по-рано , но развод обърка плановете ни/ ; третото ми дете - след като го осиновихме и го кръстихме на 5г и половина в манастира "СВ.Никола" на Арбанаси ; четвъртото ми дете още на 6м в една селска църква - в с.Първомайци-2
# 19
28 фев. 2010, 21:54 ч.
странно ми е това ''като пораснат да решат съзнателно дали да са християни или ...''
това няма как да стане , защото вярата , регилигията са традиции , обичай които се възпитават от най- ранно детство в семейството
или казано - ние сме християнско семейство , естествено детето се ражда християнче и сега то ще боядисва яйца за идващият великден , преди него ще подарява цветя на цветница , а скоро ядеше пита на бъдни вечер , честитеше коледа и сурвакаше на първи януари
Виж целия пост
това няма как да стане , защото вярата , регилигията са традиции , обичай които се възпитават от най- ранно детство в семейството
или казано - ние сме християнско семейство , естествено детето се ражда християнче и сега то ще боядисва яйца за идващият великден , преди него ще подарява цветя на цветница , а скоро ядеше пита на бъдни вечер , честитеше коледа и сурвакаше на първи януари
# 20
28 фев. 2010, 22:02 ч.
Напротив, Ясмина, има! Просто ти не можеш да си го представиш, защото при теб и семейството ти нещата са се стекли по друг начин. И аз съм попивала обичаи от ранното детство, но обичаите не са християнството, това е езическа версия на празнуване на определени дни в годината. Ти сама го казваш - питка, цветя, яйца - това са все езически обичаи, които противоречат на канона и са си наши, народни. Християнството и възпитаването в неговите канони е съвсем различно нещо. Затова, когато излядох от детството, попрочетох едно друго, случи се така, че бях изложена на много и различни култури и пака формирах съвсем различно отношения към религиите, вярата, вярването, практикуването и т.н. Което само ме обогати. Синът ми пък ще е изложен на още повече култури и слава Богу. Капсулирането в една единствена култура и вярването, че "това е истината и най-доброто и всички трябва да бъдат така" е тъкмо основата на всички религиозни и етнически конфликти. Сори за спама!
Виж целия пост
странно ми е това ''като пораснат да решат съзнателно дали да са християни или ...''
това няма как да стане , защото вярата , регилигията са традиции , обичай които се възпитават от най- ранно детство в семейството
или казано - ние сме християнско семейство , естествено детето се ражда християнче и сега то ще боядисва яйца за идващият великден , преди него ще подарява цветя на цветница , а скоро ядеше пита на бъдни вечер , честитеше коледа и сурвакаше на първи януари
това няма как да стане , защото вярата , регилигията са традиции , обичай които се възпитават от най- ранно детство в семейството
или казано - ние сме християнско семейство , естествено детето се ражда християнче и сега то ще боядисва яйца за идващият великден , преди него ще подарява цветя на цветница , а скоро ядеше пита на бъдни вечер , честитеше коледа и сурвакаше на първи януари
Напротив, Ясмина, има!
Просто ти не можеш да си го представиш, защото при теб и семейството ти нещата са се стекли по друг начин. И аз съм попивала обичаи от ранното детство, но обичаите не са християнството, това е езическа версия на празнуване на определени дни в годината. Ти сама го казваш - питка, цветя, яйца - това са все езически обичаи, които противоречат на канона и са си наши, народни. Християнството и възпитаването в неговите канони е съвсем различно нещо. Затова, когато излядох от детството, попрочетох едно друго, случи се така, че бях изложена на много и различни култури и пака формирах съвсем различно отношения към религиите, вярата, вярването, практикуването и т.н. Което само ме обогати. Синът ми пък ще е изложен на още повече култури и слава Богу. Капсулирането в една единствена култура и вярването, че "това е истината и най-доброто и всички трябва да бъдат така" е тъкмо основата на всички религиозни и етнически конфликти. Сори за спама!
# 21
1 март 2010, 09:37 ч.
Не, не сме си кръстили детето. И на мене повече ми допада идеята то да избере само като порастне дали иска де се кръсти или не.
Даже някъде четох, че кръщаването на малки деца не е много уместно, защото да приемеш Христа трябва да е съзнат избор който правиш със сърцето си. Едно малко дете няма как да направи такъв избор. Изобщо то не може да разбере идеята на това нещо, както всеки може да се досети.Традицията да се кръщават малки дечица е останала от миналото, когато е имало много висока смъртност при новородените и хората са го правели за да може душата на детето да отиде в рая, защото се е смятало че ако не е кръстено едно дете, то душата му няма да намери покой.Мисля че до 40-тия ден от раждането са ги кръщавали тогава, именно поради тези причини.
Виж целия пост
Даже някъде четох, че кръщаването на малки деца не е много уместно, защото да приемеш Христа трябва да е съзнат избор който правиш със сърцето си. Едно малко дете няма как да направи такъв избор. Изобщо то не може да разбере идеята на това нещо, както всеки може да се досети.Традицията да се кръщават малки дечица е останала от миналото, когато е имало много висока смъртност при новородените и хората са го правели за да може душата на детето да отиде в рая, защото се е смятало че ако не е кръстено едно дете, то душата му няма да намери покой.Мисля че до 40-тия ден от раждането са ги кръщавали тогава, именно поради тези причини.
# 22
1 март 2010, 11:03 ч.
на две години кръстихме сина си в ,,Св.Георги Победоносец",а дъщерята смята ме на Гергьовден в ,,Св.Мина''
Виж целия пост
на две години кръстихме сина си в ,,Св.Георги Победоносец",а дъщерята смята ме на Гергьовден в ,,Св.Мина''
# 23
1 март 2010, 11:08 ч.
Мен ме кръщаваха в 7-ми клас.10 години преди това,абсолютно всяко лято,се разболявах,на емоционална основа.Отидех ли на лагер,на летуване,на екскурзия...дори и само на село,от прекалени емоции започвах да повръщам и не спирах,докато не отидем в болница,да ми пуснат 2 банки глюкоза.Нашите си знаеха,бяха подготвени,тръгна ли за някъде(а те си ме пускаха,можеш ли да спреш детето си,дори и да знаеш,какво ще последва,а и аз си знаех),чакаха обаждането,да тръгват,да идват да ме вземат, че съм болна.Изследваха ме,няколко пъти,нищо не ми откриха.Тогава,посъветваха нашите да ме кръстят,не бях,и всичко това приключи.Нямам обяснение,най-вероятно е просто съвпадение.
Виж целия пост
# 24
1 март 2010, 11:28 ч.
Да, кръстих я когато беше на 7 месеца в църква.
В моето семейство всички сме кръстени, такава е традицията, религията и вярването ни.
Виж целия пост
В моето семейство всички сме кръстени, такава е традицията, религията и вярването ни.
# 25
1 март 2010, 11:32 ч.
Да. И двамата бяха на по 8 месеца. Каката я кръстихме в Св. София (и аз съм кръщавана там), малкия- в Гложенския манастир.
Виж целия пост
# 26
1 март 2010, 12:46 ч.
Кръщенето в "Св.Мина" не го одобрявам,защото се извършва групово!Това е велико тайнство и елемента на печалбарство не бива да присъства!
Виж целия пост
# 27
1 март 2010, 12:54 ч.
синът ми го кръстихме,когато беше на 2 годинки в църквата Света Петка във Варна.Голямата ми дъщеря е вече на 21 год,но и тя е кръстена преди мноооогоо години.
Виж целия пост
# 28
1 март 2010, 13:30 ч.
Да, миналата година. Дъщеря ми беше почти на 5.
Кръстихме я в кварталната църква без много гости и шумотевици. Всъщност аз нямах никакво желание и в случая угодих на майка ми, която беше решила, че е важно
. Незнам защо се поддадох тогава на леката й манипулация, предпочитах детето само да реши след време дали да влезе в църква с подобна цел или не.
Виж целия пост
Кръстихме я в кварталната църква без много гости и шумотевици. Всъщност аз нямах никакво желание и в случая угодих на майка ми, която беше решила, че е важно
. Незнам защо се поддадох тогава на леката й манипулация, предпочитах детето само да реши след време дали да влезе в църква с подобна цел или не.
# 29
1 март 2010, 13:38 ч.
Това сигурно е много интересно. Смисъл интересно ми е да оставиш детето си само да избере каква религия да изповядва. Сигурно е адски либерално и колкото и да усещам,че рано или късно в тази тема ще бъда линчувана,аз предпочитам децата ми да са християни и така да ги възпитавам.Честно казано не бих понесла детето ми да реши,че иска да е мюсюлманин,след като ние сме християни...
Hass, на мен пък ми се вижда направо екзотично аз да вземам решение вместо детето ми за толкова важно нещо. И не, не бих се обърнала в гроба, ако детето ми се вземе с мюсюлманка, будистка или каквато и да е. Нашето семейство е доста мултинационално и анатеми на тази тема няма. Част от целия дебат е, че баща му е католик, аз съм кръстена православна и - сега коя религия е по-"праведната" 
. Всъщност няма нищо либерално в това, просто здрав разум и толерантност към това как хората решават да определят своята идентичност. Доста по-здравословно е да я откриеш и изработиш сам, вместо някой да ти я даде наготово.
Я защо пък да те линчуват? Всеки има право на предразсъдъци! Аз, например, хич, ама хич не бих се зарадвала, ако синът ми реши да е гей...
Друг е въпросът, че у нас не масово не възпитаваме децата си в християнство, а в нашата представа за тази религия... която всъщност доста се различава от съдържимото на Библията и тълкуващите я текстове...
Разбирам те,в крайна сметка всеки решава за семейството си.
Аз съм възпитана така. По тази причина,колкото и да се струва глупаво на някои хора аз си тръся мъж православен християнин. Не бих могла да се омъжа за мюсюлманин примерно,защото тяхната религия ми е неприятна.
Принципно доста съм задълбавала в познаване на други религии,но за мен варианта на православното християнство ми допада най-много.
А иначе...да бих искала с цялото си сърце детето ми е да е християнин като мен и слава Богу аз имам правото да го направя такова.
Но не осъждам (а и нямам правото да го правя) родители,които оставят на детето си избора каква религия да изповядва.
Виж целия пост
Не съм. Чакам го да стане достатъчно голям, за да си избере какъв иска да бъде и въобще иска ли да бъде някакъв.
Мен са ме кръстили на 4 м., не само, че не помня нищо от събитието, но и християнството (така, както е описано в синодалните православни учебници) не е моето нещо. Впоследствие си намерих как да вярвам, но кръщенето не ми помогна особено за това. Предпочитам и детето съзнателно да направи и избора си и за него този ритуал да има смисъл.
Но пък винаги е приятно да видиш кръщене, колко много се вълнуват родители, роднини...
Мен са ме кръстили на 4 м., не само, че не помня нищо от събитието, но и християнството (така, както е описано в синодалните православни учебници) не е моето нещо. Впоследствие си намерих как да вярвам, но кръщенето не ми помогна особено за това. Предпочитам и детето съзнателно да направи и избора си и за него този ритуал да има смисъл.
Но пък винаги е приятно да видиш кръщене, колко много се вълнуват родители, роднини...
Hass, на мен пък ми се вижда направо екзотично аз да вземам решение вместо детето ми за толкова важно нещо. И не, не бих се обърнала в гроба, ако детето ми се вземе с мюсюлманка, будистка или каквато и да е. Нашето семейство е доста мултинационално и анатеми на тази тема няма. Част от целия дебат е, че баща му е католик, аз съм кръстена православна и - сега коя религия е по-"праведната" . Всъщност няма нищо либерално в това, просто здрав разум и толерантност към това как хората решават да определят своята идентичност. Доста по-здравословно е да я откриеш и изработиш сам, вместо някой да ти я даде наготово. Я защо пък да те линчуват? Всеки има право на предразсъдъци! Аз, например, хич, ама хич не бих се зарадвала, ако синът ми реши да е гей...
Друг е въпросът, че у нас не масово не възпитаваме децата си в християнство, а в нашата представа за тази религия... която всъщност доста се различава от съдържимото на Библията и тълкуващите я текстове...
Аз съм възпитана така. По тази причина,колкото и да се струва глупаво на някои хора аз си тръся мъж православен християнин. Не бих могла да се омъжа за мюсюлманин примерно,защото тяхната религия ми е неприятна.
Принципно доста съм задълбавала в познаване на други религии,но за мен варианта на православното християнство ми допада най-много.
А иначе...да бих искала с цялото си сърце детето ми е да е християнин като мен и слава Богу аз имам правото да го направя такова.
Но не осъждам (а и нямам правото да го правя) родители,които оставят на детето си избора каква религия да изповядва.
Препоръчани теми