Пуберите на 14

Държанието, което описваш и отговорите, които дава племенницата ти не са от възрастта/пубертета, а от възпитанието.
П.П. Съжалявам, ако отговорът ми не ти харесва !

Ааа напротив и аз мисля като теб, но все пак нямам дете на такава възраст и не знам дали съм права, та затова ще ми е любопитно да прочета и други мнения

Да си кажа честно, не съм привъженик на боя като средство за възпитание, обаче за секунда ми мина мисълта, че това девойче ще го оправи един пердах. Другото, което ми хрумна беше майката или бащата да си грабнат отрочето и да го заведат пред вратата на Закрила на детето и да му кажат да влезе и да се оплаче. Хващам се на бас, че момичето ще се стресне. То просто им играе по нервите, защото така му изнася. С две думи, качила им се е на главите.

И аз мисля,че им се е качила на главата синът ми също е на 14 г. сутрин и той прекарва доста време в банята,но вече си е направил алармата да го буди 15минути  по-рано от преди,  с нас си се държи добре,общуваме си нормално.

Няма лошо децата да обръщат внимание на външния си вид, но поведението на племеницата е нагло до безобразие. Как си позволява да плаши родителите си с разни инстанции и има ли идея, най елементарна, ако въпросната инстанция реши да я "отърве" от родителите и как ще я кара тя, ще има ли пудри, лиготии и бунтове. Не съм привърженик на боя, смятам че децата не са магарета че да ги бием, но ...... позволят ли си да преминат границата на добрия тон трябва да им се покаже къде им е мястото. На въпросната принцеса аз лично бих и отнела всички гримове за определен период от време, щом са причината да не си изпълнява задълженията ( ходене на училище ). Те са екстра, която идва от джоба на родителя. Като не оценява какво получава ще оцени какво губи. Друг е въпроса, че е абсолютно недопустимо ( като учител го казвам ) 14 год. да ми дефилират из училището китосани като гейши. Ако съм малко крайна това е защото и аз отглеждам един принц на 11 г. който така ми вдигна кръвното в събота че още ми държи влага.

Може и да не съм права,но ми се струва ,че на госпожицата и е ранко за гримове,поне не в училище!
Все пак това е учебно заведение и са там за да научат нещо,а не да си показват дрехите и козметиката.Което пък за сетен път ме убеждава,че трябва да се носят униформи и да се забрани използването на грим в училищата,но това е друга тема... Идеята да я заведат в отдела за закрила на детето за да се оплаче,ми се стори интересена

А ако в резултат на това наказание пиклата избяга от къщи или си пререже вените?
Всеки родител би трябвало да си познава детето и да прогнозира каква реакция ще има при определени дисциплинарни мерки.
Неслучайно тази възраст е наречена трудна - не толкова заради пуберските изцепки, а заради трудностите, които родителите изпитват да намерят точния, ефикасен, но и непредизвикващ крайни ответни реакции начин да вкарат "чудото" в някакви приемливи за обществото и семейството релси. Как да натискаш, без да мачкаш и как да втълпиш в понякога нищо невъзприемащата кратунка елементарни неща.
Трудно е, когато става въпрос за собственото ти дете. Иначе за чуждите всички знаем кога, какво и как.

Да, кака Сийка е много права.
вашите деца са малки, не сте изправени пред този проблем и си мислите, че със забрани и наказания ще се стреснат. Това няма да стане - децата просто ще се озлобят против вас.
Нека родителите намерят начин да си поговорят с нея спокойно, да става малко по-рано за да си направи прическа и грим. Нека и купят качествена козметика, защото повечето момичета купуват евтини от китайските магазини и после се получават поражения върху кожата.
Ако ползва маша или преса - качествените термозашитни препарати също са задължителни.
Да, детето ви вече пораства, става малка дама и вие трябва да му помогнете да премине през този  период.
А и не бих се притеснявала, нали си е останала в къщи. ще и напишат извинителна бележка родителите. Все пак знаят къде е, а не пие бира в междучасието.
От друга страна разните педагогически съветници, Закрила на детето и подобни са големи боклуци. Готови са да развалят семейство и да объркат дете, само за да покажат дейност.
В у-щето на дъщеря ми имаше осиновено от самотна майка момиче/мангалче/. Е, докато не му обърка понятията не се спря педагожката. то не бяха разговори за биологичната майка, за среща, за осъзнаване, че сегашната е само временна.  Как от закрилата ще и намерят родата. Ама родата не се вълнува от нея и не  я иска. В резултат на глупостите и девойката сега е пропаднала квартална дилърка, няма семейство, няма образование.
След като педагожката успешно се справи с пропадането и следващата уч. година реши да си оправдае заплатата с моето дете - нямала била баща. Идвала сутрин с такси на у-ще. Ще идва, нали мъжа ми я кара. Е, като майка влетях с ритници, хванах я за гушата  и и обясних някои неща. После пуснах жалба до всички инстанции и дамата бързо си намери друга работа.
Внимавайте с тия  закрили, много поражения нанасят на децата.
Спомнете си, нали и вие сте били на 14 год. и сте минали през такива неща. Малко повече разбиране към детето, сега расте.
Преди 2 год. навъртяхме 8-9 теми за тийнейджърите. Потърсете ги в архива и прочетете.
Всичко минава и се забравя. Повечето деца вече са студенти или завършват с отлимен успех у-ще.
Няма страшно - и това ще мине.

Лесно е да се дават съвети от страни - абсолютно съм съгласна.
Но и трябва да има някакви граници в поведението на децата ни. В тази възраст те експериментират , провокират ни какво ще последва при техните действия.
И аз имам 13г. пуберка и на моменти ми иде да крещя, но си заключвам устата и гледам да премисля какво ще кажа. Точно заради рисковете от бягство, опит за самоубийство и т. н. пристъпи в тази възраст.
Моя съвет е в тази ситуация поне да й орежат джобните. Да не ги спират, за да има за закуска , но да усети някаква реакция от страна на родителите.

Подкрепям мненията, че в тази възраст забраните и наказанията имат по-скоро обратен ефект.
Но не съм съгласна с Айша, че към всички постъпки трябва да се подхожда с разбиране, щото видите ли детето е в пубертета.
Ако някой пъпчив тийнейжър псува и бие майка си, трябва ли да го оправдаме с трудната възраст или да търсим проблемите другаде и да се опитваме да ги решим?
Много добре си спомням какво съм правила в тази възраст, имало е драми  , спорове, изцепки, но винаги е съществувало  нужното уважение към родителите. А за мен тук липсва именно това!
Харесва ми предложението с отиването в "Закрила на детето", но да си ги открие и контактне сама, защото в тази възраст са много силни в приказките, ама на дела никакви ги няма.

Е, то по логиката с бягането от къщи и рязането на вените, ако й спрат джобните може да започне да простиуира, за да си ги набави. Ако я караме на принципа да не пипаме нищо, защото детето ще направи някоя глупост, то не само на главте ни ще се качи, а и ще ни продаде! Това е чисто изнудване от страна на детето. Някой написа за границите. Точно това прави - пробвадокъде ще му позволят да стигне! На мен ми се струва малко като при 2-годишните деца - тръшкат се и казват "не те обичам, ти си лоша майка и искам нова" и тръгват нанякъде сами. Но на десетата крачка се разколебават.
Вярно, че де;ата ми още не са на 14, но пък са на по 10-11 и вече имам опит с пуберски изблици. Поддаването на емоционално изнудване съ сигурнст е грешна стратегия.

За това и съм писала за намаляване на джобните. Не е крайна мярка и няма да й стиска да направи големи щуротии, но ще покаже позицията на родителите и че не са готови да се подават на изнудване.
Хареса ми й това сама да си търси правата в Агенцията. В повечето случаи мисълта за сблъскване с трудностти ги стопира, защото са поразглезени.

Вярно е, че пубертета е трудна възраст, но много често родителите оправдаваме лошото възпитание на децата си или по точно липсата на такова точно с тази възраст. Всички сме минали по този път, мацотили сме се, бунтували сме се, депресирали сме се, но нито аз нито моите познати сме обяснявали на родителите си за чичковците с парички. Абсурдно е и е недопустимо. Сега ги заплашва, като стане на 16 ще почне да ги мъкне в къщи и родителите няма да могат да се противопоставят. Децата са манипулативни и експериментиращи, и с всяка отстъпка която им правим те прекрачват границата все повече и повече. Пример. - синът ми обича бира ( не му давам да пие, но се е случвало да опитва от чашата ми, рядко. Ние не пием и не пушим, навън пием рядко безалкохолна бира. ). Сядаме на кръчме и той се моли за бира 00. Позволихме му да се направи на голям с уговорката че това е изключение. След 2 дена пазаруваме в магазина и по едно време гледам как хвърля в кошницата кутийки безалкохолна бира. На въпроса ми - какво прави, той обидено ми заяви че нали съм разрешавала, какъв бил проблема. Проблема е че минава границата, и че не оценява изключенията, а ги приема като даденост и мое задължение. Проблема е че децата са разглезени и презадоволени, проблема е че се позволяват неща които са неудачни за възрастта им ( грешка на родителите ), проблема е че не могат или по точно не искат да направят разлика между - аз имам мнение - и - аз налагам нагло моите желания -. Те са на принципа - ако мине.
Как Сийке, с повече опит си от мене, сигурна съм, а и аз не съм убедена че се справям с моето дете ( даже смятам че имам проблем, но все още не съм готова да напиша тема, когато се реша обаче бих била благодарна да прочета мнението ти ), но деца като това девойче едва ли прибягват до крайни мерки, прекалено много са свикнали с лукса и удобствата, а и наказват родителите си по доста удобен за тях начин. Смятам, че родителя трябва да бъде родител ( авторитет ) не приятел. Може и да съм в грешка.