Трябва ми мъжко мнение...a може и женско ,от опит

От мъжка гледна точка май има нужда от голям ритник - хвани си багажа и се изнеси някъде временно..Или го изгони и 1-2 седмици не му се обаждай..

Би трябвало да се замислите преодолими или непреодолими са тези противоречия. Откога ги имате? Не са ли възможни взаимни отстъпки? Доста жени след сключването на брак и особено след появата на дете започват да си мислят, че всичко им е позволено-напр. грубо държание, склонност към лидерство, незачитане на мнението на половинката по всякакви въпроси и др. Дано не сте направили тази грешка. Такова поведение отблъсква и ако партньорът не е научен да прощава се случва непоправимото. Да прощаваме и да се извиняваме не е унижение, не е проява на слабост, а на сила! Но тези неща се учат още в детските години. Малко вероятно е човек да ги научи в зряла възраст.

Здрасти
Твоят проблем, лично не мен ми се струва страшно типичен за повечето млади и неопитни родители, които без чужда помощ си гледат детето.
Казваш, че има пропаст, която се е появила наскоро. Нормално е това. Все пак пред вас са застанали нови проблеми и отговорности.
 Понякога нещата тръгват по-тромаво, нужна е смазка.
Може би, трябва да се примириш за момента с проблема и да му дадеш да "диша".
Аз съм била свидетел на подобни отношения в няколко семейства- с времето този проблем се израства-така да се каже.
Едно бебе, впряга всичките сили на младото семейство, вече я няма волността, няма я свободата.
Ако му мрънкаш и досаждаш, само ще влошиш нещата. Изчакай, дай му време, освен, разбира се, ако не ти прилага психически тормоз и бяга от отговорности към грижите по бебето, но от поста ти се разбира точно обратното.
От къде си сигурна, че има външно влияние?Може би си толкова изнервена и ти, че си измисляш напразни тревоги.
Сега ще видиш как ще ти светне пролетта, като тръгнете по разходки. Ще може да излизате и тримата- като е топло ням да се завирате и изнервяте в къщи- Горе главата
  Почти съм сигурна, че това дето си го написала е отражение на моментна емоция, която пак казвам, си е съвсем в реда на нещата.

ПП : Дай на мъжа свобода, за да може да го държиш изкъсо.
Един мъж почувства ли се впримчен-иди го гони после .....
Ако щеш ми вярвай!

Благодаря за съветите ви..
Всъщност не е само моментно и преди се е случвало, но сега се осмелих да пиша,защото съм объркана
Ще оставя всичко така, оставям и него на спокойствие, ако намерим път един към друг, ще се оправят нещата, но ако не успеем, ще намеря начин да съм щастлива и без него, само с моето малко съкровище...

Нормално е семейството да излиза заедно някъде поне 2-3пъти в месеца. Ако може и повече, още по-добре. Така скуката се разсейва. На концерт, на опера, на църква, на кино, на театър, на гости, на разходка-измисляйте по нещо, което ще достави удоволствие и на двамата. Трябва да намерите кой да гледа през тези часове бебето. Така спасявате брака си.

Казах му, че трябва да поговорим като зрели хора и да си изясним ситуацията, каквото и да решим след това, но той отново отказва, не го разбирам това детинско поведение, да проявяваш инат и да се правиш на интересен...
Може би е по-добре да му покажа вратата, вместо да го оставя само да ме използва и да използва жилището ми като квртира, като баня и пералня, а след това да излиза..Но поне за дъщеря ни се грижи, това не мога да го отрека..

Според мен в момента не сте на етап да гоните скуката със съвместни излизания. Проблема е другаде. Това, че той говори за развод, за мен би било обезпокоително (ако ми го каже моя мъж мапример). Просто ще съм 100% сигурна, че го мисли за да го каже. Не познавам твоя мъж, той може да си дрънка това просто ей така, профилактично, да види колко ще се вържеш. При всяко положение не е ОК да го прави, когато имате съвсем малко бебе. Бих изчакала няколко месеца да видя накъде отиват нещата. Не бих се натискала да излизаме заедно и да си общуваме излишно с мъж, който ме гледа с досада. Времето ще си покаже какво предстои. Каквото и да става, не му се връзвай, не плачи и не го моли, тогава мъжете стават най-гадни - мое мнение.

Питайте го дали не Ви се сърди за нещо. Такова държание прилича на сърдене. Ако сте сгрешили нещо към него, му поискайте прошка. Може и той да поиска прошка от вас. Простете си взаимно. Тоест това е по-правилно, отколкото да искате да се изяснявате. Така мисля аз. Това включва изясняването. 

Сърди се, дори е бесен, има още чувства към мен, но в момента е толкова наранен,страхува се да предприеме нещо, въпреки че много говори, сигурно му е болно, че не може да ми даде това, което заслужавам - аз съм по-успешната и не го казвам , за да се хваля, просто той се комплексира от това (имам работа, която харесвам, въпреки че сега съм в майчинство, завърших Софийския университет и се чувствам горда със себе си, постигам целите си). Но той не го умее у постоянно се съмнява в себе си, страхува се и се комплексира и от там идват всичките му проблеми, заради липсата на образование, всички му казват, че не бил за мен,и т.н., но не мисля, че образованието е най-важното. Освен това живеем в нас, в къщата на баба ми и дядо ми и това още повече го подтиска...Цялата работа са неговите комплекси, с които се опитах да се преборя и да му помогна, но като той няма желание да ги потуши, се задълбочиха..

Никога не е късно човек да се учи, да се усъвършенства, да израства, дори и да завърши още едно образование. Надявам се не му натяквате, че сте завършили Алма матер, а той-нищо. Хубаво е партньорите да са с еднакво по степен образование, но ако не е така, не бива да се драматизира.

flymagic1, наскоро майка ми подари една книга на мъжа ми и искрено се смях като й хвърлих едно око в началото. Но явно на много мъже не им е смешно. Казва се "Изкуството да бъдеш баща" на д-р Фицхю Додсън. Та човекът е написал, че много мъже изживяват истински шок, когато съпругите им забременеят скоро след като са се омъжили и почват с променливото си настроение, объркващо и озадаващо поведение. Тогава съпругът не разбира, че това е поведение на бременна жена, което е нормално, и почва да си мисли "Това ли значи да си женен? Ако е така, тая няма да я бъде!". Така че е напълно нормално и във вашият случай да се е получило така и да се чувства излъган човека. Още повече щом и сами си гледате детето в момента ми е ясно колко ви е натоварено и напрегнато. А и щом е налице и фактор да се чувства комплексиран, със сигурност "чудатото" поведение на бременна или родилка може да го е извадило от релси  
Съвет не бих ти дала как да постъпиш, не познавам човека, а подходът за мен е много важен. Това, което за един би помогнало, за друг би било абсолютен провал. Така че пожелавам ти само да намериш верния път 

Помисли дали не си прекалила в нещо,мила.В ограничаването на свободата му,в отношението към него,някоя изпусната думичка,която прелива чашата.
Ние със съпруга ми не сме минали още през този период,но съм сигурна,че появата на бебче в едно младо семейство освен огромна радост е и изведнъж удвоена отговорност,а особено мъжете понякога се стряскат и депресират от това.
Освен това ми направи впечатление как говориш за съпруга си и как говориш за себе си.Ти си образована,с жилище,успешна,а той излиза някоя мижитурка,комплексар,неудачник.Дори и да не си му натяквала тези неща,дори и да си опитала да се "пребориш с комплексите му" ако наистина ти вътрешно ви виждаш на такива две различни нива то повярвай това си личи и отвън.А ако мъжът се чувства смачкан в семейството гледа да избяга от там.Ако беше вярвала в него,ако беше му се възхищавала и гордяла с него-той щеше да е много по-мотивиран да постигне всичко и да продължи да е номер 1 в очите ти.
Както и да е..това са си само мои догатки,ти най-добре знаеш,но помисли.
Иначе на въпроса как да постъпиш сега-зависи обичаш ли го и наистина ли искаш да останете заедно или можеш да го прежалиш и да му тръшнеш вратата.Ако е първото-остави го сам да вземе решение,не го притискай нито за разговори,нито отказвай такива.Бъди мила в моментите,които сте заедно,но не прекалено даваща и искаща,остави той да потърси близостта.
Ако ти е кипнало или пък мислиш,че можеш да си щастлива без него-тръшни вратата и се направи на интересна. Обаче рискуваш като я отвориш отново той да не стои отпред.Успех и радост ти желая! 

Съвети няма да давам ..само ще ти кажа как се чувствах аз .....горе долу като мъжа ти ...
Имам един брак зад гърба си , когато решихме с настоящия ми съпруг да създадем семейство (аз имам  дете от предишния ми брак , той не е бил женен )детето голямо първи клас , аз работя (добре печеливша и хубава работа ) и тои иска бебе ....съгласих се , но ми беше много трудно ...и тои го разбра ..
Водех сина ми на училище и после 1 час пиех кафе с майките (тои се грижеше за малката ) , вечер я носехме в една кошничка на родителите ми и те се грижеха за нея , ние излизахме някъде ...тои вечер оставаше с нея и ме караше да излизам с приятелки -защото знаеше аз какъв живот водех преди да се реша да му родя дете , виждаше че аз не се чувствам добре да стоя сама с детето в къщи затворена , и правеше всичко възможно да се почувствам по добре (първите месеци са наи важни , според мен ) питаше ме колко пари да ми остави , за какво ще ми трябват ? аз не знаех , не знаех какво ще купувам , за какво и колко ще ми трябват (бях свикнала да разполагам с моите си пари и да ги харча както намера за добре ) бях като хипнотизирана ...оставаше банкноти , накрая остави всичките пари и вика ето ти каквото прецениш и искаш купи ..аз имам аз сметките , не се притесняваи ...
Трудно е , наистина ....навика е голяма работа , свикнеш ли да водиш един начин на живот , след това ти трябва време , търпение и усилия за да се нагодиш към новия
Не насилваи нещата , всеки има нужда от адаптиране ............за всеки е трудно , но не невъзможно
Към момента ..дъщеря ни е на 12 години ..аз пак излизам с приятелки , върнах се отдавна на работа , излизам и с клиенти на раборни вечери така да се каже (хора с които работя , пътувам често , прибирам се късно ....понякога ме няма 2-3 дена ) но ние сме си семейство и се обичаме и се разбираме и нямаме проблеми , защото никога не сме се наранили или не сме изгубили доверието си
един към друг
Това е ...просто искам да ти кажа , че е много трудно да свикнеш с новия начин на живот и новите отговорности ....не притискаи хората около теб , даи им вазможност те самите да се осъзнаят -наистина не е лесно , нещата ще си доидат сами на място , ако ли не , значи че не са го искали искренно ..........
Успех   

Много ви благодаря..
в никакъв случай не искам да го изкарвам само комплексар и мижитурка, но има и мн други причини да мисля, че не е достатъчно сериозен и отговорен - когато има някакъв проблем или не се чувства добре, си купува телефони, други вещи на изплащане, вкъщи е пълно с телефони сега е с три, в същото време ми се сърди, че съм се притеснявала за пари..и проблемите ни стават и финансови, освен това са личностни..прекалено различни ценности имаме - аз искам да се развивам , да уча, да се усъвършенствам, а той не толкова или поне не го показва с нищо...
Като цяло сме в дълбока криза, от която май единственият изход в момента е развод...
той не смята въобще да се помиряваме и нищо не може да го разубеди,и аз започнах да приемам това негово решение..
Правила съм страшно много компромиси с него - пиянските му изцепки още преди да се оженим, когато излизаше с приятели, после ме зарязваше няколко пъти сама с двумесечно бебе вкъщи, колкото и да съм мърморела не заслужавам подобно отношение, а може би грешката ми е, че прекалено го търпях..
Колко всъщност е прагът на търпение и на допустимите компромиси? и Заслужава ли си на всяка цена да правиш компромиси с човека до себе си?