За орачите, хурките, менците и кобилиците...

  • 11 100
  • 56
За първи път през живота си видях рало на около 15 години. Беше полуизгнило, захвърлено в един затънтен селски двор. Не съм виждала изобщо как се оре с него на живо. Гледала съм по филмите, чела съм по книгите, но лични впечатления нямам. Реално цялата ми информация за селския бит от не съвсем далечното минало е опосредствана - от филми, книги, разкази и съвременната интерпретация на фолклора (за която също нямам представа доколко е достоверна).

В същото време едни от най-хубавите класически детски произведения (песнички и стихотворения), както и народните приказки, естествено, изобилстват от думи и действия, които аз разбирам, но както вече споменах - са ми по-скоро абстракции, отколкото някаква реалност.

Синът ми непрекъснато пита - какво е това, какво е онова... Обикаляме музеите, разглеждаме картинки, обяснявам, доколкото мога, но в един момент осъзнавам, че всичко това е за него още по-абстрактно и далечно, отколкото беше за мен... В крайна сметка се получава, че за него и орките и момите с менци, тръгнали за вода, са ... приказни същества. Които няма как да срещнеш, освен на кино/сцена, където всичко е наужким... Наскоро в едно стихче за орачи, сам се "светна" - "Орачите бяха тези, които орат с рало". И после сам си добави" "Май нещо такова беше"  ooooh! Тоест, наизустил го е като израз, зад който обаче няма реална представа  ooooh!

Да не изпадам в многословие, ще ми е интересно да чуя мнението ви по два въпроса:

- Доколко общуването с класиката е удоволствие, ако трябва всяка втора дума да се обяснява? В същото време е ясно, че всички опити да се "осъвременят" класически произведения са ... или смехотворни, или направо дразнещо бездарни.
- Доколко класическите ни произведения отговарят на днешните реалности?
- Имате ли подобен проблем? Как го решавате? Как обяснявате например всичките тези нощви, подници, и прочие приспособления за месене и печене?
- Ако пък сте решили да си спестите проблема, като не четете/пеете на децата класически български произведения, мислите ли, че това ощетява по някакъв начин децата?

Ще ми е интересно да се включат и майки на по-големи деца, които вече четат сами и си подбират - посягат ли към старите български автори (извън задължителните четива)?

Предварително благодаря за всички мнения по темата.
Леле, олях се от писане  Embarassed
Виж целия пост
# 1
Мога да организирам посещения с цел гледане как се оре с рало. Примерно рози посадени на терасиран склон се обработват с рало и кон (или магаре). Просто има места, където трактор не може да влезе и хората си орат с плуг на ръка. Говорим си за днес и сега, розите сега се окопават Simple Smile

За мен класиката си е класика. Няма нужда да се осъвременява. Няма и нужда да е във връзка със съвременната действителност. Тъкмо старото, непознатото ни обогатява, дава ни различни идеи, които сега няма къде да срещнем. Добре забравеното старо става ново Simple Smile За мен е жалко децата да не познават сърпа и паламарката. Спомням си, че като бях дете още имаше баби, които пасяха овце и ози и едновременно предяха вълна. Истинско предене с хурка и вретено. Толкова е жалко, че моите деца няма да видят нищо подобно.
Аз на моите деца още нищо не обяснявам, защото са малки. Но скоро започвам да ги водя по етнографските музеи. Има експозиции, знам, че в Етъра организират и показват как се тъче, преде и други стари занаяти. Работилниците си работят и може да се види как се правят нещата. За домашния бит ще гледам да показвам аз. Но и в музеите има показани нещата. Със сигурност в Трявна имаше нощви и подници изложени (подницата е просто глинена тава, а нощвите - дървено корито). Предполагам ще се опитаме да възпроизведем домашен хляб и да месим заедно.

Като ценител имам запазени някои предмети. Имам колекция от паламарки, сърп и хурка. Отделно колекционирам ютии, които се пълнят с жарава. Делви, стомни и гърнета. И други дреболии. Най-съжалявам, че единствения стан до който се докопах беше прояден от дървояди и се разпадна. Но имам чекрък (малко е прояден и той...)
Виж целия пост
# 2
Преди месец отчаяно се опитвах да обясня на един второкласник глаголите преда и тъча. Изхода беше музей. Видя какво е стан, чекрък, хурка, вретено и т.н.
Аз имах възможност да покажа много от някогашния бит на моите деца. Прекарвахме лятото на село и реално са виждали не само предметите, но и използването им. Има доста неща, на които са виждали останки, но всячески съм се стремяла да разказвам и колкото може да показвам.
Например не са виждали подница, но са виждали капака и знаят как се е ползвал. Диканя също не са виждали, но са виждали част от нея и бяха много впечатлени от кремъчните камъчета. Последните пък ми дадоха идеята да научат какво е чакмак и така едно след друго се учим.
Когато нямам друга възможност ползвам интернет.
Не искам да се осъвременяват класическите произведения. Те дават представа къде и какви сме били. Разказват за времена, които са безвъзвратно минали, за традиции, морал, живот който не познаваме, но по един или друг начин ни е направил днес такива. Мисля, че трябва човек да познава миналото не само като история. 
 
Виж целия пост
# 3
Менците са просто съдове за вода, кобилицата е една дървена пръчка, която се слага на раменете, за да може по-удобно да се носи водата на дълги разстояния. Принципът на ралото можеш да му покажеш с една по-остра и здрава пръчка в пръстта и да му обясниш, че понеже не е имало трактори да теглят ралото отпред пред него се е поставяло някакво животно.
Малкия обожава песента "Прела баба" - спуква се от смях, разпита и за лакетите, и за къделите и за гранеците. Обясних, направих малки копия, а той бше очарован, че от топка памук, можеш да направиш конче, а от кончето плат. Та една песен- два дни забавление.
Виж целия пост
# 4
Аз самата не знам доста от тези думи...
Никога не съм имала близък контакт със село.
Предене знам какво е, но не съм виждала, също и оран.
Но мисля, че не е лошо, децата да се запознаят с тях, четейки старите книги, все пак да разбират за какво става дума.
Но това са нормални неща, просто предметите излизат от бита и думите, обозначавали ги, се забравят.
Нашите деца и "телеграма" няма да знаят какво е, камо ли "дуплекс" Laughing
Виж целия пост
# 5
Показвам на място, къщата на дядо ми и баба ми е като музей  Simple Smile даже си свих една хурка, за украса вкъщи  Laughing друг е върпоса, че е доста разсеяна и такива неща помни точно 1 мин.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 6
- Доколко общуването с класиката е удоволствие, ако трябва всяка втора дума да се обяснява? В същото време е ясно, че всички опити да се "осъвременят" класически произведения са ... или смехотворни, или направо дразнещо бездарни.
- Доколко класическите ни произведения отговарят на днешните реалности?
- Имате ли подобен проблем? Как го решавате? Как обяснявате например всичките тези нощви, подници, и прочие приспособления за месене и печене?
- Ако пък сте решили да си спестите проблема, като не четете/пеете на децата класически български произведения, мислите ли, че това ощетява по някакъв начин децата?
Бих казала, че в наистина добре написаните народните приказки и стихотворения, в които има такива "архаични" думи, действия и вещи, до известна степен се разбира смислово. (Песните няма да ги коментирам, защото ако аз тръгна да пея, дори и разбираема песен, и двамата ми сина ще напуснат стаята, без да искат смислово разяснение на текста  Embarassed )
В повечето такива книги, издадени наскоро, винаги има "*" с разяснение или синоним. Осъзнаването и взаимовръзката между дума и действие е наистина сложна.... Затова обикновено наблягаме в многото пътешествия през почивките. Посещаваме места, на които все още може да се видят "древни" посуда, оръжия на труда и се извършва работа с тях, която ги осмисля и свързва.
Признавам си, че съм малко по-облагодетелствана от гледна точка на това, че професията ми е такава че мога бързо да нарисувам дадената вещ и да илюстрирам как се използва Sunglasses

Цитат
Ще ми е интересно да се включат и майки на по-големи деца, които вече четат сами и си подбират - посягат ли към старите български автори (извън задължителните четива)?
Големият ми син е на 16г. - обича да чете. На тази възраст в списъка със задължителна литература преобладават световните класици. Казва, че от българските автори - обича да препрочита Елин Пелин, Йовков, Вазов. 

Но това са нормални неща, просто предметите излизат от бита и думите, обозначавали ги, се забравят.
Нашите деца и "телеграма" няма да знаят какво е, камо ли "дуплекс" Laughing
Laughing Верно е...

Виж целия пост
# 7
Аз поне засега не му чета такива приказки,защото не са му интересни,но няколкото пъти,които съм му чела трябваше да спирам на всяка дума за да обяснявам!Като порасне с удоволствие ще му обяснявам,но засега той не ги помни и ме пита пак и пак за една и съща дума
Виж целия пост
# 8
В програмата за 5 годишните от детската градина има доста такива думи и приказки. Дъщеря ми не ги разбира. Според мен трябва да се въвеждат като част от историята ни или роден край. Т.е когато започнат да учат история или роден край, например 2-ри клас е удачно да се въвеждат. Зависи и къде е живяло детето, но за едно дете от града това са много абстрактни понятия.
Все още не й чета такива приказки или ги заменям подобно на казаното по горе - "менци - кофи за вода". Наскоро в една приказка имаше кюнец и го перефразирах на тръба.
Виж целия пост
# 9
Скоро се опитвах да прочета на малкия една от моите детски книжки, да кажем издавани 80 - 85 г. На втората страница се отказах, просто не разбираше детето. Трудно ще е и аз нямам село, където да показвам...
Виж целия пост
# 10
Янтра, Не се сърди, човече - завидях ви направо Hug

Ходили сме в много музеи, обикаляме страната... Но едно е музей, друго - живият живот. Аз също съм виждала стотици ритони, амфори, фиали, долиуми и т.н. - знам как се казват, знам за какво служат, гледала съм ги по филми и книги как точно се използват... Но това са за мен умряли предмети. От умряло време. Не знам дали успявам да се изразя точно.
Ще ми се приказките, песничките и стихотворенията да са по-... живи. За да може човек да ги овеществи в мислите си, той трябва най-малкото да е в състояние да си ги представи. Нещо като възстановка, нещо като "жив музей" - с хора, които правят съответните действия в съответната обстановка... Това за Етъра ме заинтригува, ще се информирам как стоят нещата.

Разбирате ли, имам чувството, че всички тези неща ... умират. И или да ги оставим да си отидат в историята, като всички останали исторически периоди, или да ги поддържаме живи по някакъв начин.
Виж целия пост
# 11
Чела съм му (от българските приказки) само Житената Питка... понеже са малко онези приказки, които аз лично да харесвам... и "Къщичка под снега" - там няма пособия за оране или месене...
В тези като Работна Мецана, Лакомото Мече или Горската Аптека също няма селски предмети...
Виж целия пост
# 12
Не само за съвременните деца, а и за много от вас, когато сте били деца тези неща са били непонятни. Самата аз видях живо магаре на около 5 години
- Доколко общуването с класиката е удоволствие, ако трябва всяка втора дума да се обяснява? В същото време е ясно, че всички опити да се "осъвременят" класически произведения са ... или смехотворни, или направо дразнещо бездарни.
Не смятам, че класическите приказки трябва да се осъвременяват, но и не мисля, че е задължително едно съвременно дете да ги знае. Дразнещо бездарни - не бих казала, но моите наблюдения са, че децата не ги харесват.

- Доколко класическите ни произведения отговарят на днешните реалности?
Ами въобще не отговарят. Те не отговаряха и на реалностите от вашето детство. Просто времето беше такова. Цялата ни детска литература с малки изключения включваше или пасторални селски истории или героични разкази за партизани, ситуирани в същия селски пейзаж.

- Имате ли подобен проблем? Как го решавате? Как обяснявате например всичките тези нощви, подници, и прочие приспособления за месене и печене?
Ако обясненията не помогнат рисувам картинка. Това обаче е неприложимо при вечерна приказка за хубав сън.

- Ако пък сте решили да си спестите проблема, като не четете/пеете на децата класически български произведения, мислите ли, че това ощетява по някакъв начин децата?
Не мисля, че ще ги ощети. Има толкова хубави съвременни, близки до децата истории, че непознаването на ралото и менците, едва ли ще ги ощети откъм познания и емоции.
Виж целия пост
# 13
Децата ми се запознават с тези понятия по същия начин, по който и аз навремето. Като бях дете нито е имало орачи с рало, нито моми с менци, нито седянки, нито дявол.
Аз, от своя страна, не съм съвременник на събития, които са ставали преди 100, 200,300,1000, 1 000 000 години. Но чета исторически книги, да. И си представям - как Ахил се е возил в златната двуколка, как са звънтели мечовете и са хвърляли искри, когато са се удряли в бронята на рицарите, как първобитните хора са живели в пещери и са се обличали с животински кожи, как негрите в САЩ са били роби и са се борели срещу това, как първите заселници по американските земи са изтребвали индианците.
Смятам, че днешните деца са точно толкова отдалечени от българското село от края на по-миналия и началото на миналия век, колкото съм била и аз. Също толкова отдалечени от годините на турско подтисничество по българските земи. Но това не би трябвало да им пречи да възприемат и разбират текстове, които разглеждат тези периоди.
И да, смятам, че нечетенето на произведения, в които действието се развива в миналото, ощетява нашите деца. Смятам, че е престъпление един човек да не познава родната си история и голяма дупка в културата му, ако не познава историята на останалите страни и народи.
Светът не е съставен само от компютърни специалисти, може да се окаже, че детето ви ще има друга среда.
Виж целия пост
# 14
Голям зор е. Българският им и без това не е хич цветущ,опитите ми да го обогатявам с подобни четива е много печален,губят бързо интерес и цялата ми стройна система как хем бг класик,хем език ще трупат се срутва за един миг.Напълно подкрепям казаното от baibibi,но за нас,в реалния ни ден,не се получава.Стигна се дотам че отказваха да им чета на Бг,затова и посмъкнах гарда и или сменям думи или избирам по-прости четива.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия