Здравейте!Имам дъщеря на 6 год. а скоро преди месец се появи на бял свят и втората ми дъщеричка.Обичам ги и двете много да са ми живи и здрави,но се осещам,че откакто се роди малката,на голямата ми дъщеря и се карам постоянно правя и забележки за всичко.А тя милата никога не обвинява бебо за това ми поведение,напротив постоянно го целува и прегръща обсипва го с любов.А вечер като заспят ми остава време да преосмисля всичко и често си плача,явно напрежението ми е в повечко и безсънните нощи.
Виж целия пост
отношението към по-голямото дете при появата на бебето
- Публикувана: 31 март 2010, 14:04 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2010, 15:40 ч.
# 1
31 март 2010, 14:51 ч.
Мила, и аз бях така в началото. Много изисквах от "баткото": "Това направи, онова не прави, по - тихо, че бебето спи...", а той беше само на 1 г. и 8 м. След като се "взех в ръце" си дадох сметка, че не мога, а и нямам право да се държа с голямото си дете по този начин и постепенно всичко се нормализира и за мен и за него. Въпреки това, че сама ги гледах винаги намирах време за сина ми за да разбере, че не е някакъв натрапник и, че мама го обича така, както и преди 
.
Виж целия пост
. 
# 2
31 март 2010, 15:26 ч.
За съжаление и при нас горе долу същата картинка. Много ме е яд понякога, че постоянно му правя забележки. Особено сега когато малкия върви постоянно след него.
Старая се да му казвам по често колко много ги обичам и двамата. Ще отмине, бъди силна. 
Виж целия пост
Здравейте!Имам дъщеря на 6 год. а скоро преди месец се появи на бял свят и втората ми дъщеричка.Обичам ги и двете много да са ми живи и здрави,но се осещам,че откакто се роди малката,на голямата ми дъщеря и се карам постоянно правя и забележки за всичко.А тя милата никога не обвинява бебо за това ми поведение,напротив постоянно го целува и прегръща обсипва го с любов.А вечер като заспят ми остава време да преосмисля всичко и често си плача,явно напрежението ми е в повечко и безсънните нощи.
За съжаление и при нас горе долу същата картинка. Много ме е яд понякога, че постоянно му правя забележки. Особено сега когато малкия върви постоянно след него.
Старая се да му казвам по често колко много ги обичам и двамата. Ще отмине, бъди силна.
# 3
31 март 2010, 15:30 ч.
Здравей,
от около 5 месеца това е най-големият ми проблем.........минахме през какви ли не етапи вкъщи. Истината е, че е много ама много трудно, обичам си децата, не искам едното да страда за сметка на другото, старая се и давам всичко от себе си, с времето нещата сякаш си идват на мястото, но се налага да се вложат доста усилия.............Ние все още вървим и се учим, но се обичаме и сме заедно, само всички да са здрави другото все някак ще се нареди.
Виж целия пост
от около 5 месеца това е най-големият ми проблем.........минахме през какви ли не етапи вкъщи. Истината е, че е много ама много трудно, обичам си децата, не искам едното да страда за сметка на другото, старая се и давам всичко от себе си, с времето нещата сякаш си идват на мястото, но се налага да се вложат доста усилия.............Ние все още вървим и се учим, но се обичаме и сме заедно, само всички да са здрави другото все някак ще се нареди.
# 4
31 март 2010, 15:46 ч.
Ето това за мен е много актуален въпрос. Мама съм на две момченца, като малкото е още само на няколко дни и незнам как ще се справя. Баткото ходи на ясла и предполагам, че нещата ще са по лесни, ако не е около мен по цял ден, та да му правя постоянно забележки, гледам да не го правя. При мен обаче се получава така, че обръщам повече внимание на баткото, отколкото на бебо, защото малко се чувствам гузна като ме гледа как гушкам бебо, как го кърмя, и си мисля да не започне да ревнува. Иначе и той също започна да проявява интерес към бебо, гушка го, целува го и общо взето много му се радва.
Виж целия пост
# 5
31 март 2010, 15:52 ч.
Определено си изкарваш натрупаното напрежение и умора на по- голямото дете.Стегни се малко.Никой не е казвал ,че да си майка е лесно.
Виж целия пост
# 6
31 март 2010, 16:11 ч.
Много се старахме с мъжът ми да се държим както трябва,даже повече внимание му обръщахме,резултата е/не знам дали се дължи само на това/двама много търсещи се и обичащи братя/да са ми живи и здрави/
Виж целия пост
# 7
31 март 2010, 16:17 ч.
Трудно е в началото. С течение на времето, ще отработите
поведение. С поотрасналите дечица е лесно, но не мога да
кажа същото, за не порасналите бебета.
mamaalabala сега е лесно, после бебето иска все повече
внимание. В началото и при нас беше така почти 1-2 месеца,
докато малкия само спеше и ядеше, сега обаче и двамата искат
внимание по едно и също време. Добре, че "каката" е на ясла
иначе не зная как бих се справила физически...
Виж целия пост
поведение. С поотрасналите дечица е лесно, но не мога да
кажа същото, за не порасналите бебета.
mamaalabala сега е лесно, после бебето иска все повече
внимание. В началото и при нас беше така почти 1-2 месеца,
докато малкия само спеше и ядеше, сега обаче и двамата искат
внимание по едно и също време. Добре, че "каката" е на ясла
иначе не зная как бих се справила физически...
# 8
31 март 2010, 16:50 ч.
Трудно е, особено в началото и аз съм в подобно положение, много се карам на баткото... Добре е да отделяш време само за голямата ти дъщеря - например за 1 час вечер като мъжът ти си е в къщи...
Виж целия пост
# 9
31 март 2010, 17:07 ч.
Притеснявам се че и при нас ще е същото,но въпреки всичко се надявам да съм по сдържана и да не викам много 
.Знам че ще е трудно обаче.
Виж целия пост
.Знам че ще е трудно обаче.
# 10
31 март 2010, 19:56 ч.
Добре те раzбирам. Смятам, че това важи особено при нас, с децата с по-големичка раzлика, си мисля .. И аz се усещам понякога, но общо вzето гледам да не го правя.
Виж целия пост
# 11
31 март 2010, 20:59 ч.
В началото бях прекалено внимателна към голямата си дъщеря, но тя използва момента и буквално, ми се качи на главата.
За това с риск да предизвикам у нея негативни чувства към сестра й, за почнах да се държа както обикновено и да не я жаля, когато заслужава забележка или си проси кавгата.
Та така че, и това като поведение не е най-удачното. Но то удачно и правилно има ли?
И е нормално в началото всяка майка да изпитва тъга, чувство за вина и нужда да компенсира голямото си дете по някакъв начин. Все пак сме лишили първородното от честа да бъде единствено дете в семейство и всичко да е за него и насочено към него.
Правя забележки и не чувствам, че това е нещо нередно. Вече обаче правя забележки
и на бебето и каката се спуска да защитава сестра си- "ето, виждаш ли, мама и теб иска да те накара да правиш каквото тя иска, но ти недей..." Правят и общи бели....Та месеци трае периодът, когато само голямото дете ще бъде основния получател на критика в дома.
Виж целия пост
За това с риск да предизвикам у нея негативни чувства към сестра й, за почнах да се държа както обикновено и да не я жаля, когато заслужава забележка или си проси кавгата.
Та така че, и това като поведение не е най-удачното. Но то удачно и правилно има ли?
И е нормално в началото всяка майка да изпитва тъга, чувство за вина и нужда да компенсира голямото си дете по някакъв начин. Все пак сме лишили първородното от честа да бъде единствено дете в семейство и всичко да е за него и насочено към него.
Правя забележки и не чувствам, че това е нещо нередно. Вече обаче правя забележки
и на бебето и каката се спуска да защитава сестра си- "ето, виждаш ли, мама и теб иска да те накара да правиш каквото тя иска, но ти недей..." Правят и общи бели....Та месеци трае периодът, когато само голямото дете ще бъде основния получател на критика в дома.
# 12
31 март 2010, 21:08 ч.
Не съм променяла отношението към дъщеря си, след като се роди синът ми. Просто бебето свикна да спи докато тя пее и скача, да го кърмя, докато тя му бърка в носа, да го къпя, докато тя си изнася поредната програма.
Нито съм се старала да бъда по-внимателна с някое от децата си, нито да им предоставям специални екстри. Каквото е имало за едното, това е било и за другото.
Определено второто дете е принципно ощетено, защото първото е имало някакъв период в живота си, в който е било единствено и цялото внимание е било към него. А горкичкото второ от самото си раждане трябва да дели всичко с по-голямото братче/сестриче.
Виж целия пост
Нито съм се старала да бъда по-внимателна с някое от децата си, нито да им предоставям специални екстри. Каквото е имало за едното, това е било и за другото.
Определено второто дете е принципно ощетено, защото първото е имало някакъв период в живота си, в който е било единствено и цялото внимание е било към него. А горкичкото второ от самото си раждане трябва да дели всичко с по-голямото братче/сестриче.
# 13
31 март 2010, 21:35 ч.
Аз също не съм променяла отношението си към дъщеря ми след като се роди малкия. Разликата им е 7г и малко.
Макар, че една комшийка побърза да ми каже, че сме се държали строго с нея. Въпроса е, че тя не ни познава и не знае какви са били отношения преди, по време и след раждането на сина ми.
Дъщеря ми в много редки случаи проявява "ревност", особено когато нещо не е на нейното и се опитва да излезе победител в дадена ситуация.
За белите се оправдава с брат си
Виж целия пост
Макар, че една комшийка побърза да ми каже, че сме се държали строго с нея. Въпроса е, че тя не ни познава и не знае какви са били отношения преди, по време и след раждането на сина ми.
Дъщеря ми в много редки случаи проявява "ревност", особено когато нещо не е на нейното и се опитва да излезе победител в дадена ситуация.
За белите се оправдава с брат си
# 14
31 март 2010, 22:11 ч.
Все едно аз съм почнала темата... Абсолютно по същия начин е и при мен. И аз много се ядосвам на себе си и не искам да е така, но ... Като чета в темата явно това е етап, през който минават повечето родители.
Виж целия пост
Здравейте!Имам дъщеря на 6 год. а скоро преди месец се появи на бял свят и втората ми дъщеричка.Обичам ги и двете много да са ми живи и здрави,но се осещам,че откакто се роди малката,на голямата ми дъщеря и се карам постоянно правя и забележки за всичко.А тя милата никога не обвинява бебо за това ми поведение,напротив постоянно го целува и прегръща обсипва го с любов.А вечер като заспят ми остава време да преосмисля всичко и често си плача,явно напрежението ми е в повечко и безсънните нощи.
Препоръчани теми