Добър родител - добри деца. Лош родител-лоши деца. Да, бе, да!

да, за теб. Само това има значение

аз лош родител не видях...както и лошо дете...
подкрепям мнението на Ескарина за закономерността

Някой беше казал, че добрата майка е не тази която предпазва детето от рани а тази, която ги лекува след това.

Чувала ли си за Стокхолмския синдром? Знаеш ли, тъжното е, че сигурно и ти ще приложиш нейните методи към децата си.
Това, че надхвърляш постиженията на връстниците си, е естествен резултат от подобни "дресиращи" родители, които изискват твъде много от децата си. Но освен постиженията, има още много неща, които са необходими на човек, за да бъде щастлив. Знам ли, може пък да си носиш ген на щастието и да не се влияеш от външни неща... или да си изградила имунитет към лошо отношение и сега да ти е лесно в живота...

Идеята ми е следната: естествено двете семейства са различни, естествено и индивидите са различни- много са и външните фактори, НО ако баба номер 1 е възпитавала майка номер 1 по същата схема, бабата и майката са еднакви, възпитанието е еднакво, а и генетично има съвпадение- то генетично имат еднакво поведение и нагласа към света. По същия начин- ако баба номер 2 е възпитавала майка 2- ако бабата и майката са еднакви - то бабата е възпитала зрял и уверен индивид, т.е. майка 2- но майка 2 следва същата схема, НО не е успяла да възпита зрял и щастлив индивид...то проблема е в дете номер 2...не в майка номер 2. Обратно ако майка номер2 не е следвала методите на възпитание на баба 2- то грешката е в схемата за възпитание....

Сега да си кажа, че може би и много други фактори влияят...деца номер 1  са видели лош пример от родители 1 и са се постарали да се поправят...другият вариант- дете номер 2 уж е говорено с него, уж са са стремили да го разбират- но фактически нищо не са разбрали...

Или майка 1 е дала свобода на децата си да растат спокойно, необременени от чужди амбиции и принципи, без да им се налага да развиват неприсъщи им качества. Любовта на децата й към нея, въпреки липсата на майчина ласка, може да се обясни с липсата на насилствено вмешателство в изграждането им като личности. Случва се децата да изпитват омраза, когато родителите им ги карат да бъдат такива каквито не са и не искат да бъдат. В случая може просто да липсва противодействие на естествено заложената обич между майка и дете, каквото понякога се явяват възпитателния процес и прекалената грижовност.

А майка 2 може би е прекалено перфектна или прекалено напъваща се да бъде такава. На мен такива хора ми действат клаустрофобично. Направо ми е трудно да дишам около тях. Добре, че са малко. Напъните те самите, както и всичко и всички около тях да са идеални може да те побърка. Винаги добри, винаги разбиращи и никога, никога грешащи.

Теории много могат да се развиват.

Май накрая ще се окаже, че и двете майки са за психиатрията!  
Преди време гледах един фирм, в който майката беше перфектна - никога не употребяваше лоши думи, вкъщи винаги беше оправено, сготвено, участваше в училищните ангажименти, възпитаваше децата си да са идеални... и накрая се оказа, че като някой не е достатъчно перфектен за нея или й нарушава перфектността на семейството, го очиства!

Хах!!! Това ми хареса! 

Хммм, а аз се чудя къде пропаднаха котките и две съседки от квартала!
letsgo , интерсено е това което говориш, но за съжаление действителността е друга. Майка номер едно е властна и последното нещо, което може да се каже при нея е, че е демократичен човек по отношение на личностите на децата. Обратното е по-вярно. Много трудно преглъща факта, че и двете деца си избират различни професии и вузове от това, което тя си е представяла. Ако има някаква свобода, тя е по-скоро вследствие незаинтересованост /нали децата не досаждат, няма да им се навирам/. Освен това, при нея моделът на първото/първия, първите/ е много важен. Второто дете е било доста подценявано и непризнавано, защото се е случио различно от първото/представете си, моля!!!! /. Сватбата на първото дете е моделът, по който трябва да протече сватбата на другото дете,защото едикакси е направила с първото си дете, задължително така трябва да постъпи и с второто....
Майка номер две си е такава по природа. Не се пъне, просто си е такава. Точно толкова естествена е, колкото майка номер едно. Може би една идея по-студена към околните, но в никакъв случай и към детето си. Много често си мисля, че тя е някакъв скандинавски тип жена /без да съм била никога в този регион/ - любезна, усмихната, но не сърдечна, дистанцирана и учтива. Това обаче не се отнася до детето й - тя го обича, показва му го и не го лишава от ласки и нежност.
el_pl, позамислих се над бабите и най-общо стигнах до извода че и двете майки са саморасляци. Майка номер едно е расла сред хубавици и кокетки, като логично е възприела ролята на бунтарката, тарторката.....Въпреки това има добро отношение към майка си и се грижи за нея всеотдайно. Майка номер две си е патила от прекалената любов към брата й т.е. саморасляк си е отвсякъде, но също пази добри чувства към близките си.

Напразно се кахъриш. Без друго няма / не можеш да се промениш, каквато си - такава.

Не винаги е така черно-бяло както тука се описват нещата!Има и добри и лоши изключения от правилата,но поне да се опитваме да сме добри родители,а времето ще покаже до колко сме били прави!

[/quote]

Чувала ли си за Стокхолмския синдром? Знаеш ли, тъжното е, че сигурно и ти ще приложиш нейните методи към децата си.
Това, че надхвърляш постиженията на връстниците си, е естествен резултат от подобни "дресиращи" родители, които изискват твъде много от децата си. Но освен постиженията, има още много неща, които са необходими на човек, за да бъде щастлив. Знам ли, може пък да си носиш ген на щастието и да не се влияеш от външни неща... или да си изградила имунитет към лошо отношение и сега да ти е лесно в живота...
[/quote]
 Никога няма да възпитавам детето си така, както тя ме възпитаваше, защото искам детето ми да разбере какво е детство, а не като мен да порасне изведнъж. Влияя се от външни неща и правя така, че да ми е лесно това,което зависи от мен и мога да го променя.  Не съм наий- щастливата, но не съм и нещастна.

Какъв беше този стокхолмски синдром??

Жертвата, за да оцелее физически и психически, се привързва към похитителя си (или насилника). Идентифицира се с него, опитва се да му угоди, дори започва да мисли, че го обича и дори накрая не иска да го напусне.