Напоследък, поради свои лични проблеми, ми се налага да си задавам и някои екзистенциални въпроси, относно това какъв родител трябва да си и доколко характерът ти се отразява на детето, което имаш претенции да наричаш "свое собствено." И понеже съм общителна, а и леко егоистична, не мога да остана само аз в тежки размисли, та затова ще се постарая да включа колкото се може повече от вас. 
Ето казуса, който ме мъчи. Имам примера на две майки с отраснали деца, при които резултатите могат да се видят.
Майка номер едно:
Това е жена с голяма гордост и суета. Децата си винаги е гледала в спартански условия, от позицията на силата и надмощието . Пример: Едното дете се случва ревливо и още от родилния дом започва да плаче неутешимо, въпреки че всички нужди са му задоволени. И досега жената се гордее, че 10 дни е търпяла непрестанен рев, като единствено е подсигурявала физическия комфорт на бебето. След 10 дни бебето престанало да плаче и повече нямала проблеми с него. Никога не се е съобразявала със вкусовете им - това има, това ядат. Обличат каквото има. Ако нещо не им харесва - да си го направят те както им харесва. Как преживяват, какво ги прави щастливи, тя не знае. За нея дете се гали докато спи и толкова. Няма вредни навици, освен лек работохолизъм и амбиция. Жената е отговорна майка дотолкова, че обръща внимание на успеха на децата, държи да учат, да са приветливи, възпитани, чисти, спретнати. Ако може обаче да не досаждат и да си решават проблемите сами. Децата нямат спомен да са играли някога на нещо с майка им, както и да им е чела книжки. Книга може да се купи, но да си я четат сами. Ако не могат, да се научат!
Ето го и резултатът: И двете деца са като цяло затворени, но умеят да печелят хората и предизвикват симпатии. Имат приятели и са уважавани. Говорят малко, но винаги смислени неща. Социално добре са реализирани. В работата си са прецизни, могат да се оправят еднакво добре с домакинска работа и с работа, отнасяща се до ремонти и всякакви поправки из апартамента. Сръчни са. Нямат добра комуникация с майка си, не умеят да общуват и не си споделят, но я обичат и уважават, при това искрено. Проблемите си решават обикновено сами и то доста добре. Не са претенциозни и нямат големи изисквания нито към живота нито към хората, които ги заобикалят. Имат здрави семейства, където са уважавани и обичани.
Майка номер две:
Жената е много прецизна, спокойна и овладяна. Не се паникьосва и има уникален аналитичен ум. Винаги е добре организирана. Къщата й е в перфектен вид, детето задоволено отвсякъде. Това е жена, която по принцип е студена, но детето сгрява сърцето й по начин, по който друг не успява. Много всеотдайна, много обичлива, но същевременно премерена в емоциите си и уверена. Добър специалист и добра съпруга. На детето се отделя цялото внимание на света. Поведението на детето я провокира към размисли, търси решения и обикновено ги намира навреме - адекватни и правилни. Интересува се както от обществения му живот, така и от това което става зад фасадата. Детето се чувства свободно да споделя, защото тя не се натрапва по никакъв начин. Напротив умението й да запазва умът си бистър във всякаква ситуация, я прави желан събеседник, а съветите й безценни. Има добър вкус и винаги дрехите, които купува за детето са практични удобни, но и модерни така че самочувствието му да не страда. Рядко използва тоягата, но пък знае как да подава морковче. Много голяма опора е както за детето, така и за семейството.
Резултатът: Човек тотално извън живота. Не способен да създава и пази приятелства, със свърх завишени критерии към всички и всичко. Изключително несръчен и без никакви семейни навици. Не е склонен на компромиси и обикновено очаква признание за всичко. Умен, но за себе си. Няма добра реализация, въпреки добрата си култура и подходящо образование. Няма среда и за всичко търси вината в другите. Напоследък озлобен и неприветлив
Това са само щрихи, с които съм се опитала да пресъздам живите образи на тези хора. Те са реални, имат имена и семейства.
Моята артистична разхвърляна натура искрено се възхищава от майка номер две. За мен това е жена, за която се радвам, че под една или друга форма присъства в живота ми. Ако пък децата ми поне малко приличат на тези на майка номер едно , ще се чувствам горда и успяла майка. Но защо ли ми убягва логиката на нещата. Настина ли егоизмът и прекалената строгост могат да родят красиви плодове. Аз нямам отговор за тази действителност. Приела съм, че нещата са такива каквито са. Не мога да скрия обаче, че и до ден днешен всичко, което споделих тук, ме озадачава и на моменти ме кара да се чувствам несигурна в постъпките си и в решенията, които взимам и които засягат близките ми. Интересни ще ми бъдат вашите коменатари. Има ли около вас подобни алогизми и на какво ги отдавате?
Виж целия пост
Ето казуса, който ме мъчи. Имам примера на две майки с отраснали деца, при които резултатите могат да се видят.
Майка номер едно:
Това е жена с голяма гордост и суета. Децата си винаги е гледала в спартански условия, от позицията на силата и надмощието . Пример: Едното дете се случва ревливо и още от родилния дом започва да плаче неутешимо, въпреки че всички нужди са му задоволени. И досега жената се гордее, че 10 дни е търпяла непрестанен рев, като единствено е подсигурявала физическия комфорт на бебето. След 10 дни бебето престанало да плаче и повече нямала проблеми с него. Никога не се е съобразявала със вкусовете им - това има, това ядат. Обличат каквото има. Ако нещо не им харесва - да си го направят те както им харесва. Как преживяват, какво ги прави щастливи, тя не знае. За нея дете се гали докато спи и толкова. Няма вредни навици, освен лек работохолизъм и амбиция. Жената е отговорна майка дотолкова, че обръща внимание на успеха на децата, държи да учат, да са приветливи, възпитани, чисти, спретнати. Ако може обаче да не досаждат и да си решават проблемите сами. Децата нямат спомен да са играли някога на нещо с майка им, както и да им е чела книжки. Книга може да се купи, но да си я четат сами. Ако не могат, да се научат!
Ето го и резултатът: И двете деца са като цяло затворени, но умеят да печелят хората и предизвикват симпатии. Имат приятели и са уважавани. Говорят малко, но винаги смислени неща. Социално добре са реализирани. В работата си са прецизни, могат да се оправят еднакво добре с домакинска работа и с работа, отнасяща се до ремонти и всякакви поправки из апартамента. Сръчни са. Нямат добра комуникация с майка си, не умеят да общуват и не си споделят, но я обичат и уважават, при това искрено. Проблемите си решават обикновено сами и то доста добре. Не са претенциозни и нямат големи изисквания нито към живота нито към хората, които ги заобикалят. Имат здрави семейства, където са уважавани и обичани.
Майка номер две:
Жената е много прецизна, спокойна и овладяна. Не се паникьосва и има уникален аналитичен ум. Винаги е добре организирана. Къщата й е в перфектен вид, детето задоволено отвсякъде. Това е жена, която по принцип е студена, но детето сгрява сърцето й по начин, по който друг не успява. Много всеотдайна, много обичлива, но същевременно премерена в емоциите си и уверена. Добър специалист и добра съпруга. На детето се отделя цялото внимание на света. Поведението на детето я провокира към размисли, търси решения и обикновено ги намира навреме - адекватни и правилни. Интересува се както от обществения му живот, така и от това което става зад фасадата. Детето се чувства свободно да споделя, защото тя не се натрапва по никакъв начин. Напротив умението й да запазва умът си бистър във всякаква ситуация, я прави желан събеседник, а съветите й безценни. Има добър вкус и винаги дрехите, които купува за детето са практични удобни, но и модерни така че самочувствието му да не страда. Рядко използва тоягата, но пък знае как да подава морковче. Много голяма опора е както за детето, така и за семейството.
Резултатът: Човек тотално извън живота. Не способен да създава и пази приятелства, със свърх завишени критерии към всички и всичко. Изключително несръчен и без никакви семейни навици. Не е склонен на компромиси и обикновено очаква признание за всичко. Умен, но за себе си. Няма добра реализация, въпреки добрата си култура и подходящо образование. Няма среда и за всичко търси вината в другите. Напоследък озлобен и неприветлив
Това са само щрихи, с които съм се опитала да пресъздам живите образи на тези хора. Те са реални, имат имена и семейства.
Моята артистична разхвърляна натура искрено се възхищава от майка номер две. За мен това е жена, за която се радвам, че под една или друга форма присъства в живота ми. Ако пък децата ми поне малко приличат на тези на майка номер едно , ще се чувствам горда и успяла майка. Но защо ли ми убягва логиката на нещата. Настина ли егоизмът и прекалената строгост могат да родят красиви плодове. Аз нямам отговор за тази действителност. Приела съм, че нещата са такива каквито са. Не мога да скрия обаче, че и до ден днешен всичко, което споделих тук, ме озадачава и на моменти ме кара да се чувствам несигурна в постъпките си и в решенията, които взимам и които засягат близките ми. Интересни ще ми бъдат вашите коменатари. Има ли около вас подобни алогизми и на какво ги отдавате?
Както да израсне прекрасен човек от ужасно семейство, така и прекрасно семейство да излезе ужасен човек. 
