Здравейте,
Пиша заради прословутата поговорка, че “Любовта на мъжа минава през стомаха”.
Конкретния повод е, че току що за пореден път се шокирах от откритието, че това наистина е така за много мъже!
От известно време се виждам със стар приятел - човек, с който ми е много приятно да си говорим, правим страхотен секс и се гушкаме невероятно след това. Да уточня, че имам дете, което си гледам сама, имам самостоятелно жилище и с него се виждаме 2-3 седмично, когато дъщеря ми спи. Нямам сериозни намерения за бъдеще с него, тъй като по много причини не бихме си пасвали за истинска връзка и съвместен живот, но в момента ми е супер приятно да се виждаме по начина, по който го правим последните 2 месеца.
Преди малко говорихме по Скайпа и тъй като има малко физически проблеми, аз му казах, че ще го глезя докато се оправи и го попитах с какво да започна. Той каза, че като за начало това, че вчера съм му приготвила вечеря е много добре и да продължавам така и в бъдеще. Аз на шега му напомних, че никак не обичам да готвя и бих го правила докато се оправи. Той съвсем не на шега попита не бих ли го правила и след това, на което аз казах, че досега 33 години съм оцеляла и без да готвя. За първи път се разделихме с едно студено лека нощ и без обичаните Скайп-целувки и преградки. И това от човек, който досега ми обясняваше каква симбиоза и магнетизъм изпитва с мен!
Чудя се за какво ни е тази еманципация, всичкото това образование, работа, вечния стремеж на много жени да се усъвършенстваме в това да бъдем родители, професионалисти, партньори и т.н., ако все още готвенето е най-важния критерий, който прави много мъже доволни и щастливи!!! Разбирам, че за поколението на нашите баби, прабаби, дори и майки това е било много решаващо за мъжете, които са били единствените, носещи финанси вкъщи и често са работили тежка физическа работа, изискваща добра храна след това.
Но аз все пак се имам за добра домакиня – винаги ми е супер подредено и чисто (това са моите приоритети вкъщи), аз и детето ми сме добре облечени. Работя от 19 годишна, в момента в голяма ИТ компания (откъдето съм по майчинство 2 години само защото няма детска градина за дъщеря ми). Откакто тя е родена, съм се отделяла от нея само за 1 седмица. В това време продължавам още да уча. Т.е. искам да кажа, че хич не се имам за мързелива и тъй като е ясно, че няма идеални хора, още в началото на една връзка (по)казвам какво не обичам. Аз не съм от жените, които се правят на супер благи докато хванат някой и после си показват рогата – държа да съм честна отначалото.
Най-близките ми хора – майка ми и леля ми, са ме чували да казвам пред хора, че не обичам да готвя и винаги са ме скастряли да не го правя, защото не правело добро впечатление и никой мъж не обича да го чува. Аз винаги съм отговаряла, че ако за един мъж готварските ми способности са най-важни, по-добре е да си живея сама. А вътрешно знам, че са прави и тази вечер получих поредното потвърждение и ми стана много кофти.
И така – всички ли готвите на мъжете си? От сърце ли го правите и ако не, заслужавали ли си да се насилвате с години? Аз съм малко инат човек и колкото повече ми натякват за нещо, толкова по-малко склонна съм да го правя. Но пък това май ми създава доста проблеми в много отношения ...
Виж целия пост
Пиша заради прословутата поговорка, че “Любовта на мъжа минава през стомаха”.
Конкретния повод е, че току що за пореден път се шокирах от откритието, че това наистина е така за много мъже!
От известно време се виждам със стар приятел - човек, с който ми е много приятно да си говорим, правим страхотен секс и се гушкаме невероятно след това. Да уточня, че имам дете, което си гледам сама, имам самостоятелно жилище и с него се виждаме 2-3 седмично, когато дъщеря ми спи. Нямам сериозни намерения за бъдеще с него, тъй като по много причини не бихме си пасвали за истинска връзка и съвместен живот, но в момента ми е супер приятно да се виждаме по начина, по който го правим последните 2 месеца.
Преди малко говорихме по Скайпа и тъй като има малко физически проблеми, аз му казах, че ще го глезя докато се оправи и го попитах с какво да започна. Той каза, че като за начало това, че вчера съм му приготвила вечеря е много добре и да продължавам така и в бъдеще. Аз на шега му напомних, че никак не обичам да готвя и бих го правила докато се оправи. Той съвсем не на шега попита не бих ли го правила и след това, на което аз казах, че досега 33 години съм оцеляла и без да готвя. За първи път се разделихме с едно студено лека нощ и без обичаните Скайп-целувки и преградки. И това от човек, който досега ми обясняваше каква симбиоза и магнетизъм изпитва с мен!
Чудя се за какво ни е тази еманципация, всичкото това образование, работа, вечния стремеж на много жени да се усъвършенстваме в това да бъдем родители, професионалисти, партньори и т.н., ако все още готвенето е най-важния критерий, който прави много мъже доволни и щастливи!!! Разбирам, че за поколението на нашите баби, прабаби, дори и майки това е било много решаващо за мъжете, които са били единствените, носещи финанси вкъщи и често са работили тежка физическа работа, изискваща добра храна след това.
Но аз все пак се имам за добра домакиня – винаги ми е супер подредено и чисто (това са моите приоритети вкъщи), аз и детето ми сме добре облечени. Работя от 19 годишна, в момента в голяма ИТ компания (откъдето съм по майчинство 2 години само защото няма детска градина за дъщеря ми). Откакто тя е родена, съм се отделяла от нея само за 1 седмица. В това време продължавам още да уча. Т.е. искам да кажа, че хич не се имам за мързелива и тъй като е ясно, че няма идеални хора, още в началото на една връзка (по)казвам какво не обичам. Аз не съм от жените, които се правят на супер благи докато хванат някой и после си показват рогата – държа да съм честна отначалото.
Най-близките ми хора – майка ми и леля ми, са ме чували да казвам пред хора, че не обичам да готвя и винаги са ме скастряли да не го правя, защото не правело добро впечатление и никой мъж не обича да го чува. Аз винаги съм отговаряла, че ако за един мъж готварските ми способности са най-важни, по-добре е да си живея сама. А вътрешно знам, че са прави и тази вечер получих поредното потвърждение и ми стана много кофти.
И така – всички ли готвите на мъжете си? От сърце ли го правите и ако не, заслужавали ли си да се насилвате с години? Аз съм малко инат човек и колкото повече ми натякват за нещо, толкова по-малко склонна съм да го правя. Но пък това май ми създава доста проблеми в много отношения ...
