Листопад (Yaprak dökümü) - ТЕМА 27

Действието започва с монолога на един двадесет и няколко годишен младеж, който обяснява на бившите си колеги защо е напуснал работа и как парите са най-важното в живота. Разсъжденията му са точно като на Оуз в първите серии на филма и явно от тук сценаристите са създали и образа на Оуз, защото такъв човек липсва в романа. Али Ръза е помогнал на приятелска дъщеря да започне работа във фирмата, в която и той работи (май беше Златолист АД , опасен превод на български), но девойката е завързала роман с шефа и сега е изпаднала в деликатно положение. Али Ръза отива да говори с началника, който е бивш негов ученик, но след отказа му да се ожени за девойката нашия герой решава, че не може повече да работи за такъв неморален човек и напуска Златолист АД. По същото време Шефкет получава назначение в банката и стария човек поне за малко си мисли, че семейството му ще е материално осигурено, защото те определено живеят много бедно и с непрекъснати лишения. Фикрет и тук е умислена, мълчалива и леко начумерена, а освен това има лек недъг на едното око. Лейля и Неджля са си все същите кухи лейки като в сериала и единственото им предимство пред умната Фикрет е красотата им. Хайрието е същото мрънкало и вайакщо се същество, на което никога не му достигат парите. Децата са възпитавани строго и държани на въже, но с порастването си Лейля и Неджля искат да ходят по забави, да се издокарват в нови и скъпи дрехи, но... няма пари, а и бащата не им позволява неморално поведение.

Докато един ден Шефкет не им сервира новината, че ще се жени за колежка - машинописка в банката, която била женена вече, но му завъртяла главата, мъжа и разбрал за изневярата и изгонил неверницата. И сега сакън, ама трябвало да се погрижат за това нещастно момиче, та давай Шефкет да я взима за жена. Али Ръза дълго време се опъва на това, но в крайна сметка склонява на женитбата, не и без непрекъснатите атаки и тормоз от страна на жена си (това го видяхме вече във филма ). Ферхунде влиза в дома им и от вратата започва да недоволства, а двете сестрички са много щастливи, защото в нейно лице виждат човек, който ще внесе малко разнообразие и веселие в дома им.

И така и става - веселието се изразява в организиране на непрекъснати вечеринки с танци и музика в дома им - вярно, че нямат дори какво да ядат, но за купоните все отнякъде намират мезета и пиене, обличат си новите дрехи и до сутринта купон до дупка. На тези приеми идва кой ли не - и сульо, и пульо - но като цяло все гуляйджии и непристойни хора. Цяла седмица къщата е като бойно поле - викове, крясъци, кой на кого сърдит или ядосан, гладни  боси ходят, но дойде ли деня за забава - всичко корено се променя - всички са много добродушни, усмихнати и щастливи... Фикрет и Али Ръза са отвратени от такова двуличие и фалш, но какво могат да сторят - двамата са сами в тази тиха война срещу Лейля, Неджля, Ферхундела и Хайрие, която все нарежда, че така щели да намерят подходящи женихи за щерките си... Но не би - на който и да се спреше Али Ръза, все се оказваше или дребен мошеник, или човек със съмнителен морал... нищо поне малко подходящо за щерките му.

Фикрет все по-трудно издържа напрежението вкъщи и един ден съобщава на баща си, че се е омъжила. Съседката Неийр имала далечен роднина, вдовец с три деца, който си търсел жена... Така се откъсва първото листо - Фикрет заминава за Адапазаръ... Шефкет бачка неуморно, но заплатата му е недостатъчна да изхранва семейството и да задоволява капризите на жена си и сестрите си и постепенно заборчлява към кого ли не. Дори ипотекират къщата с цел да купят зимни дрехи на децата, дърва и въглища за огрев и хранителни запаси за зимата, но Хайрие и щерките с широките им пръсти похарчват почти всички пари за глупости - копринени рокли, мазила и помади, чорапи и лъскави обувки Стария Али Ръза едва успява да се вреди и да купи малко дърва и храна за зимата.

Една вечер Шефкет не се прибира у дома - на сутринта става ясно, че е арестуван. Баща му отива в полицейското управление и разбира, че синът му е злоупотребил с пари на банката и ще лежи година и половина зад решетките. Няма и месец след като го опандизват Ферхундето си събира багажа и се изнася уж у познати, но праща писмо на свекър си, че иска развод от Шефкет. Учудващо за Али Ръза Шефкет спокойно приема тази новина и казва, че отдавна трябвало да се реши на развод, но нямал сили... С излизането на Ферхунде от къщата власта за малко се връща в ръцете на Али Ръза - купоните са преустановени, на Лейля и Неджля им е забранено да излизат навън - трябва да се запушат устите на хората, които все повече говорят, че двете щерки са с непристойно поведение...

Заради тези приказки двете момичета трудно ще си намерят подходящи женихи, но като на късмет Лейля в един момент има едновременно трима кандидати. Първо един добре възпитан и заможен лекар, който в последния момент отказва годежа. Оказва се, че кандидат свекъра е разбрал за недотам примерното минало на снахата и категорично отказва да се обвърже с такова семейство. След лекаря Лейля има втори кандидат, богаташ и дори по-красив от лекаря господин, но патката го отхвърля заради третия кандидат-жених - сириец. По онова време сириец или арабин да си намериш за съпруг значело да се къпеш в охолство и пари. Заради това и Лейля отхвърля втория мъж, но според мен тук и беше най-голямата грешка в живота (еми то хората са го казали - лаком г*з, кръв с*ре ). Сириеца започва да я ухажва, води я на разходки, купува и туй-онуй (парцалки, накити и прочие) и на кухата лейка колко и трябва, за да си повярва, че е кралица. Един ден и купува палто (прословутото палто ) и Лейля се фръцка из къщи, доволна и щастлива. И тогава казва на сестра си, че когато сирицът и купи кожено палто ще и даде това тя да го доизноси. Това жегва жестоко Неджля и тя доста време се сърди на сестра си. Обаче един ден, докато се разхождат по брега Лейля и сириецът се срещат с няколко човека от групичката, събирала се преди на купоните у Али Ръза и Лейля се спира и се заговаря с тях като им представя и бъдещия си съпруг. Само че след като двамата остават насаме се скарват жестоко за това поведение на Лейля и сириецът праща хабер до родителите и, че повече не я иска за жена, след като има такова непристойно поведение. Обаче, понеже разбираш ли той много уважавал Али Ръза , та за да не ги обидел щял да вземе за жена малката им дъщеря Неджля. Хайрието, въх сакън, да я даваме, поне тя да се уреди в живота, Неджлято - и тя проста овца - щом ме иска, да ме взима, но тайничко се кефи, че по този начин ще натрие носа на сестра си като и отнеме богатия жених... (патка, само ако знае къде се натриса )... И така - прекрачвайки за пореден път принципите си, Али Ръза склонява и дава по-малката си дъщеря за жена на сириеца. Обаче Неджля остава с пръст в уста - вместо големи палати и охолен живот, в Сирия се оказва, че ще дели един покрив на схлупена къщурка със стария и злобен баща на сириеца плюс двете му други съпруги и една сюрия дечурлига...Пише писма до родителите си да дойдат и да я приберат, но баща и я отрязва - това е мъжът ти, който ти си го избра, това е неговия дом - оправяй се, няма мърдане, там ще си седиш...

Лейлята леко откача като заминава сестра и, Али Ръза продава къщата, с част от парите покрива някои от заемите, а с остатъка успява да купи малка къщурка в друг квартал на Истанбул, в която се нанасят той, Хайрие, Айше и кукуто Лейля. Докторите казват, че за да оздравее трябва добра храна, чист въздух и спокойствие - осигуряват и ги с много лишения и постепенно тя се възстановява. Обаче свободата, която е получила докато се възстановява и се услажда и тя продължава да си скитори както на нея и е кеф. Докато един ден в кафенето, където Али Ръза редовно ходи, един негов познат му споделя, че Лейля е тръгнала по криви пътеки - била станала любовница на един адвокат, женен, с дете... Али Ръзато побеснява, избухва и я изгонва от вкъщи. Но от голямата емоция получава инсулт и леко се парализира - устата му остава леко крива, фъфли и заваля някои думи, единия крак го влачи... Така и третото листо се откъсва и в малката схлупена къщурка остават родителите и малкото Айше.

Али Ръза и Хайрие хич не се разбират, с дни не си говорят, а жена му прави няколко опита да сдобри баща и дъщеря, но Али Ръза е непреклонен - той вече няма дъщеря на име Лейля. Един ден съпрузите се скарват жестоко и той си грабва торбата и заминава за Адапазаръ. Обаче прекарва едва няколко седмици при Фикрет след което, разбирайки че и там е нежелан (Фикрет, Тахсин, трите деца, злата свекърва + етърва с две деца.... пълна къща ), се връща в Истанбул, но не се прибира в дома си, а като скитник се лута из града. Разболява се и лежи в болницата когато там го откриват Хайрие и Лейля. Междувремено Хайрието и Айшето са отишли да живеят в апартамента на Лейля (осигурен и от адвоката, който всяка седмица и дава по няколкостотин лири и общо взето трите си живеят доста добре и охолно). Двете го прибират при тях и след кратко време той успява да оздравее. Осигуряват му слънчева стая с изглед към морето, изкарват го на разходка с файтон, хранят го добре... От време на време адвоката организира вечеринки в апартамента на Лейля, на които присъства и Али Ръза - живуркащ и преживяващ последните си дни от живота, потъпкал всичките си морални ценности, оставил се на течението на живота...