НЕМСКИ ИЛИ ФРЕНСКИ ЕЗИК - ПО-ДОБРА ПЕРСПЕКТИВА ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА

Първо да започна с това, че не вие сте тези, които трябва да решавате къде да учат децата ви. Те сами трябва да решат, за да им е приятно да ходят на лекции, да завършат по-лесно и после с желание да ходят на работа по специалността си!

Най-напред изберете средното училище, виждам че и това не е ясно още. До завършването ще имате 5 години, през които неизменно желанията на детето ви ще се променят многократно, самите условия за прием и размера на таксите в университетите - също. То някои може да ги закрият, да открият нови, какво говорим за по-дребните неща...

И двата езика са еднакво много трудни. Ако останеш да работиш в Бг, определено препоръчвам немски, навсякъде е предимство за работа, френски туристи тук почти няма. С немски е пълно.

Добре е поне, че сте се спрели на езикова гимназия. Те са един вид универсални, езиците икога не са излишни и няма как после да учите нещо, несвързано с тях, както ако например сте завърщили биологична паралелка.

Във Варна общо взето може да избирате м-у 1ва, 4та, 5та и руското. Руското лежи на стара слава. Вече е престижно само за малките класове. Да, учат се 3 езика, което го няма другаде, но не знам така до колко може да се концентрира добре едно дете и наистина да научи нещо. По-добре е да знаеш един език перфектно, от колкото 5 езика само колкото да си изядеш боя. 1ва и 5та са горе долу на едно ниво - престижни и там наистина те учат. Но в първа няма френски, а и там учат всички "деца на някой" и обстановката е мноого снобарска. В 4та пък няма немски, но се "избутва" по-лесно и е подходяща за не чак толкова ученолюбиви деца, които пак искат да изкарат висок общ успех.

Подкрепям мнението на Rennie с две ръце! Всичко това лично съм го преживяла преди повече от 20 г., всъщност заминахме едни от първите.
Имам някой познати, които заболяха сериозно от стрес, вкл. и диабет. Не е за всеки тази лъжица. Никой от връщащите се деца не бих определила като мързеливи, по-сложна е работата. Адмирации за успелите.
Децата насочих към френски език, въпреки че аз съм завършила немската.
За сега плана е основно обучение тук, специализация навън, става въпрос за медицина.
Лично аз навремето, ако бивах питана за съвет, препоръчвах висше тук и докторат навън с презумцията, че като си доктор, никой не те пита, къде си завършил магистратурата.
Имала съм и колеги в работата справили се по този начин с проблематиката, не бяха ощетени по никакъв начин, освен, че са си спестили поне 3 години допълнително следване.

Нека не преувеличаваме и не плашим бъдещите студенти в Германия. Мога да дам стотици, повтарям стотици примери на млади хора, завършили и реализирали се в Германия. Всичко зависи от желанието и мотивацията, нека не обвиняваме германците в расизъм, национализъм и прочие. Добрите винаги ги оценяват. Посредствените не. Учете немски  и не му мислете! В Германия демографската криза ги принуждава да вземат все повече чуждестранни специалисти. Дай Боже да сте програмист, инженер или лекар - всички пътища са ви отворени.

Не става въпрос за плашене, а за психологическа подготовка и предварителна нагласа. И аз мога да дам десетки примери (чак стотици не, ама не познавам по име стотици) за успели вкл. и себе си, ама си е зор!
Децата имащи намерение да следват в чужбина, трябва да са наясно какво ги чака и отрано да се научат да са самостоятелни, да са в състояние да решават най-разнообразни проблеми от битово естество, да учат много, да четат бързо и по естество. Всичко това напоследък не се разбира от самосебе си, доста са поразглезени като цяло.
Спор обаче няма, за факта, че висшето образование в чужбина е по-добро. В Германия, Австрия и Франция има много добри университети и ако успееш да удържиш на темпото си заслужава, където и да те отвее вятъра след това. Наученото няма кой да ти го вземе.

Подкрепям и аз. Иначе не смятам, че всяка специалност във всеки университет в чужбина е по-добра. Глупости са това. И завършване с триста зора, среден успех и хронично недоспиване, защото трябва да се работи, не са ми личният критерий за успех в живота. Поздрави от Германия.

Мили дами, не забравяте, че м/у нас и заминаващите в момента деца има 20-30-40 години разлика във възрастта.
В Сф и големите градове от поне 10-15 години високата средна класа отглежда децата си с идеята, че ще учат и бакалавърство и магистратура в чужбина и НЯМА да се върнат в Бя. Това са деца, които завършват известните от едно време 10-тина елитни училища в страната+АК, където и преди и сега виждаш сериозен зор, за да ги завършиш. Никое от тези деца не изживява шок, че в университета видите ли се учи и то не на български. Завършват, реализират се. За съжаление далеч от Бг. В огромната си част тези деца още в училище получават ориентация къде, как и защо се учи и изобщо, ама изобщо не тръгват неподготвени. За повече информация прегледайте темите на майките на студенти по държави.

Това, че някой извън тази категория заминава и започва да учи за първи път в живота си сериозно и на чужд език на 19 навършени години е една друга тема. Не всеки става за висшист, нека не го забравяме и да сравняваме ябълки с круши.

Напълно подкрепям мнението на bib.bib!

И това с каква цел ?

Да се фукат майките из форумите.

Не съм сигурна дали въпросът ти е буквален:
- Ако е буквален, отговорът какъвто и да бъде той, няма да те засяга изобщо и ще си го спестя.
- Ако е ироничен - отново не смятам да продължавам диалога.

Залагам на второто. Ако искаш ти сподели как се озова в Гя, какво учи, докъде я докара с ученето...
С какви трудности се сблъска. Така ще бъдеш от полза.

Въпросът ми си е съвсем буквален и въобще не е адресиран само до теб, а до всеки, който се припознава в цитата. Интересно ми е просто, защото и аз познавам доста такива случаи и направо си е нещо като мания вече. Ако искаш ми отговаряй, по тази логика и тебе не те засяга моят отговор. Мен никой не ме е подготвял, сама си исках, отчасти по съвсем лични причини, отчасти "да не съм по-назад", тъй като от моето училище поне 90 процента заминаха, а от класа ми остана само един. Исках да се осведомя от първа ръка дали си заслужава и прочие неща. Докъдето трябва съм го докарала за сега, не съм готова още, по-близо съм до възрастта на детето ти отколкото до твоята.