Сигурно много от вас ще ми се смеят, но аз не мога да се справя сама и прибягвам към вашите съвети. Ето историята. Баба ми почина преди 3 години. Беше много болна и последната седмица отказваше да яде и да пие вода. Аз не исках да се предава и се опитвах всячески да я подтикна към живот. Давах й вода с лъжичка , защото не искаше да пие от чаша. Накрая реших да й купя шише с биберон ( каква ирония ,че като остареем се превръщаме в големи бебета). Но и биберона не пожела. Тогава нещо превъртях , толкова ме болеше ,че си отива най-вероятно , че й се развиках и излязох от стаята. Тръгнах си , а като отидох пак след няколко дни тя вече береше душа и почина няколко часа по-късно. Нищо не каза...тя и не можеше да говори , защото беше прекарала няколко инсулта. От тогава място не мога да си намеря ,че й се развиках , че не й поисках прошка , че не й казах колко я обичам и как съжалявам за това , което направих. Често си мисля за нея и за това с какви чувства е отишла на оня свят...Дали знае ,че съжалявам , дали ме чува , когато често й искам прошка в молитвите си...Но нищо не ми помага , не мога да си го простя и не мога да се примиря със себе си. Може би прекалено драматизирам нещата , но така ги чувствам. Искам някак си да й кажа ,че съжалявам , да й се извиня , но нямам идея как....Може би трябва да отида при някой поп , но дали това ще успокои съвеста ми....
Виж целия пост
Камък ми тежи на сърцето :(
- Публикувана: 2 юни 2010, 13:30 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2010, 20:33 ч.
# 1
2 юни 2010, 13:37 ч.
Едно от най- важните неща в живота на човек е да си прощава. Дълбоко се съмнявам, че твоята баба си е отишла разочарована от теб. Нормално е човек да се развика от безсилие, затова не се упреквай.
Дори да не си религиозна те съветвам да идеш в някоя църква, да запалиш свещичка и да си " поговориш" с баба ти. Там можеш да я помолиш за прошка, ако това ще те успокои.
И все пак ти много си я обичала и тя го е знаела, затова не се упреквай.
Виж целия пост
Дори да не си религиозна те съветвам да идеш в някоя църква, да запалиш свещичка и да си " поговориш" с баба ти. Там можеш да я помолиш за прошка, ако това ще те успокои.
И все пак ти много си я обичала и тя го е знаела, затова не се упреквай.
# 2
2 юни 2010, 13:42 ч.
Винаги , когато ходя на църква й паля свещичка и винаги й искам прошка , но това не ми помага. Явно не мога да простя на себе си...незнам дали някога ще мога да си простя....
Виж целия пост
# 3
2 юни 2010, 13:49 ч.
Аз вярвам, че тя ти е простила много отдавна. Просто обаче ти трябва да простиш на себе си и да продължиш на пред.
Писах ти на ЛС.
Виж целия пост
Писах ти на ЛС.
# 4
2 юни 2010, 13:55 ч.
Стига ,Vanina!Не се измъчвай!Баба ти много добре знае ,че я обичаш и не ти се сърди за това,че си и се скарала.
Аз също много,много обичах моята баба и много страдах,когато си отиде,но тя винаги ще е в сърцето ми!Често си говоря в мислите си с нея и когато отида в нейната къща на село ,дори имам чувството че я усещам покрай мен как стои и ми се радва.
Понякога идва и в съня ми и винаги се събуждам с приятно чувство.
Аз също понякога съм и казвала нещо на криво и ми става гузно и неприятно,като се сетя,но така се случва в живота....
Мисли само за хубавите мигове ,които сте прекарали заедно и си избий това от главата.
Ако засечеш този филм с момичето,което говори с духове,изгледай го и дано ти стане по-леко.Тя помага точно на такива като теб.
По принцип аз вярвам,че душата продължава да живее в друго измерение и твоята и моята баба са там някъде....и на твоята и е мъчно,че ти страдаш.
Достатъчно е ,че искаш прошка в душата си-тя ти е простила,не се тормози....
Просто казвай по-често на любимите си хора "обичам те".
Това ще те излекува.Желая ти усмихнат ден
Виж целия пост
Аз също много,много обичах моята баба и много страдах,когато си отиде,но тя винаги ще е в сърцето ми!Често си говоря в мислите си с нея и когато отида в нейната къща на село ,дори имам чувството че я усещам покрай мен как стои и ми се радва.
Понякога идва и в съня ми и винаги се събуждам с приятно чувство.
Аз също понякога съм и казвала нещо на криво и ми става гузно и неприятно,като се сетя,но така се случва в живота....
Мисли само за хубавите мигове ,които сте прекарали заедно и си избий това от главата.
Ако засечеш този филм с момичето,което говори с духове,изгледай го и дано ти стане по-леко.Тя помага точно на такива като теб.
По принцип аз вярвам,че душата продължава да живее в друго измерение и твоята и моята баба са там някъде....и на твоята и е мъчно,че ти страдаш.
Достатъчно е ,че искаш прошка в душата си-тя ти е простила,не се тормози....
Просто казвай по-често на любимите си хора "обичам те".
Това ще те излекува.Желая ти усмихнат ден
# 5
2 юни 2010, 14:00 ч.
Баща ми почина миналата година.Две седмици преди това , двамата с майка ми си празнуваха рождените дни- 50 г.Аз бях запланувала да им поискам прошка за всичко/а то не е никак малко/.Но празника така хубаво започна, и реших да отложа за някой друг път, защото знам, че щях да разплача всички.Тръгнахме си на следващия ден след купона. След 2 седмици му поисках прошка , докато се прощавах с него на погребението.Знам , че ме е чул и знам , че ми е простил за всичко, много преди аз да реша да му поискам прошка.Разбирам те как се чувстваш!Тежи много!Но знам, че той не би искал да се тормозя за това, защото ме обича.И твоята баба би искала да спреш да се тревожиш!Тя ти е простила много преди ти да осъзнаеш, че имаш нужда от нейната прошка!
Виж целия пост
# 6
2 юни 2010, 14:09 ч.
Надявам се да сте прави !!! Докато ви чета и не спирам да плача....Иска ми се довечера като заспя , да дойде в съня ми и да ме успокои , че всичко е наред , че е добре. Струва ми се , че като мисля толкова често за нея и душата ми се тормози , най-вероятно я спирам да отиде при дядо...
Виж целия пост
# 7
2 юни 2010, 14:15 ч.
И аз си поплаках като видях темата.Хубаво е да си поплачеш.Изобщо не е лошо да си мислиш за нея- просто си мисли за хубавите моменти, прекарани заедно!
Много голямо успокоени ми даде един проект, който реших да продължа- само защото това беше последното нещо, което правихме заедно с баща ми.Сети се за нещо, което сте правили заедно и на нея и е харесвало - просто продължавай да го правиш .
Макар и да сме се разделили с близък човек- спомените никой не може да ни отнеме.
Виж целия пост
Надява се да сте прави !!! Докато ви чета и не спирам да плача....Иска ми се довечера като заспя , да дойде в съня ми и да ме успокои , че всичко е наред , че е добре. Струва ми се , че като мисля толкова често за нея и душата ми се тормози , най-вероятно я спирам да отиде при дядо...
Много голямо успокоени ми даде един проект, който реших да продължа- само защото това беше последното нещо, което правихме заедно с баща ми.Сети се за нещо, което сте правили заедно и на нея и е харесвало - просто продължавай да го правиш .
Макар и да сме се разделили с близък човек- спомените никой не може да ни отнеме.
# 8
2 юни 2010, 14:21 ч.
РАзбирам те напълно,повярвай ми . Когато почина баща ми се гризях вътрешно от чувство на вина за някои минали постъпки и казани от мен неща.Но с течение на времето разбрах ,че той не си е отишъл с мисълта за тях.Вярвам ,че след смъртта си ,човек остава известно време като енергия около нас.Такава,която може да "общува" с енергията на тези,останали в материалния свят.Т.е. могат да усетят това,което чувстваме и преживяваме ние.
Баба ти със сигурност е усетила вината ти,желанието ти да й поискаш прошка.Не търси физически проявления.Не се притеснявай,ако не я сънуваш.Тези неща ги има само по филмите....
А и какво ,мислиш, усеща човек "там" ? Мислиш ли ,че неговата примитивна човешка същност остава?Неговия характер,неговите...предпочитания,неговите материални желания?Че се "сърди"? От човека остава само това,което е бил винаги -просто дух/душа.
Виж целия пост
Баба ти със сигурност е усетила вината ти,желанието ти да й поискаш прошка.Не търси физически проявления.Не се притеснявай,ако не я сънуваш.Тези неща ги има само по филмите....
А и какво ,мислиш, усеща човек "там" ? Мислиш ли ,че неговата примитивна човешка същност остава?Неговия характер,неговите...предпочитания,неговите материални желания?Че се "сърди"? От човека остава само това,което е бил винаги -просто дух/душа.
# 9
2 юни 2010, 14:29 ч.
Когато се разболя , често ходех в майка и я извеждах на разходка , да види света. Тя винаги е живяла на село , но като почина дядо и бързо се срина. Взехме я при майка да живее ,за да не е сама. Та излизахме из квартала и обикаляхме блоковете , а аз я карах да ми разказва какви ли не неща , за детството й , как е срещнала дядо и как е отгледала майка. Питах и разпитвах , за какво ли не , защото знаех ,че обича да ми разказва , а и на мен ми беше интересно. И след това винаги се прибираше с усмивка на уста. А като си починеше малко й пусках народни песни и я карах да играем хоро. Едно ,че и двете обичаме музиката и второ да я накарам да се раздвижи ,че по цял ден в апартамента само стоеше милата на един стол.
Много се извинявам ,че ви натоварвам така !!!!
Много ми липсва и не мога да спра да плача , не мога да дишам от мъка..........
Виж целия пост
Много се извинявам ,че ви натоварвам така !!!!
Много ми липсва и не мога да спра да плача , не мога да дишам от мъка..........
# 10
2 юни 2010, 14:37 ч.
Човек като си отиде,остават другите.И всички живи страдат,че не са били по-добри с тези,които ги няма.Мислите ли,че на мъртвите им пука за нашите терзания?Проблемът си е наш,на живите и се гърчим.И мислите ли,че когато човек умира,мисли за това,кой какво му е казал?Тези,които са се запътили отвъд,просто искат да ги оставим на спокойствие.Само по филмите умират,но събират семействата си и два часа им дават наставления.
Виж целия пост
# 11
2 юни 2010, 14:53 ч.
Vanina,
прегръщам те виртуално
Аз много съжалявам, че не казах на баба колко я обичам
Кърмех, нямах сили да ида на гробищата. Не исках да приема, че я няма.Винаги, когато ида на село в нейната къща си мисля, че ще се покаже от някъде да ми се зарадва Снощи я сънувах. Прегръщах я, радвах и се. Събудих се с приятно чувство .
Виж целия пост
прегръщам те виртуално
Аз много съжалявам, че не казах на баба колко я обичам
Кърмех, нямах сили да ида на гробищата. Не исках да приема, че я няма.Винаги, когато ида на село в нейната къща си мисля, че ще се покаже от някъде да ми се зарадва Снощи я сънувах. Прегръщах я, радвах и се. Събудих се с приятно чувство .
# 12
2 юни 2010, 17:05 ч.
vanina, замисляла ли си се някога, че тъжните спомени за баба ти се завръщат при теб не заради твоята, а заради нейната вина? Защото тя може би е искала спокойно да си отиде, а ти сякаш насила си я дърпала, за да остане... Може и тя да е изпитвала някаква вина в последните си дни, че това, което за нея би било спасение, на теб ти се е струвало лично твое мъчение... Престани да се самообвиняваш и следващият път, когато се опиташ да "говориш" с нея, освен да й искаш прошка, също й кажи, че и ти й прощаваш... Не мъчи и нейната душа с тези си мисли и й подари покой... Съзнателно се опитай да се връщаш само към милите ви спомени заедно.
Виж целия пост
# 13
2 юни 2010, 17:39 ч.
И аз мисля,че не трябва да се мъчиш с такива мисли.Хора с 1 инсулт се гледат мн.трудно,а за няколко да не говорим.Не мисли за нея и я остави да почива в мир,тя сигурно ти е простила.Колкото за сънищата може да си я сънувала,но да си забравила съня.
Виж целия пост
# 14
2 юни 2010, 21:37 ч.
Много тъжно ми стана. Много.
Спомних си моята баба, която си отида преди 7 години. По Великден...
Не успях да бъда до нея, а можех. Не успях да бъда добра, не очаквах да умре...тя просто падна...счупи си тазобедрената става, отиде в болница и повече не я видях...
Цял един живот мислех, че ще имам време...от утре, от други ден...да й покажа колко я обичам...
Не успях.
Почивай в мир, мила бабо!!!
Никой не ме е обичал толкова, колкото ти.
Ванина, разбирам болката ти. Не си грешна, просто продължава да те боли от загубата. Приеми я. Баба ти така или иначе е била щастлива, че те е имала и те е обичала. Тях това ги прави щастливи - да ни обичат. Не искат нищо повече.
Виж целия пост
Спомних си моята баба, която си отида преди 7 години. По Великден...
Не успях да бъда до нея, а можех. Не успях да бъда добра, не очаквах да умре...тя просто падна...счупи си тазобедрената става, отиде в болница и повече не я видях...
Цял един живот мислех, че ще имам време...от утре, от други ден...да й покажа колко я обичам...
Не успях.
Почивай в мир, мила бабо!!!
Никой не ме е обичал толкова, колкото ти.
Ванина, разбирам болката ти. Не си грешна, просто продължава да те боли от загубата. Приеми я. Баба ти така или иначе е била щастлива, че те е имала и те е обичала. Тях това ги прави щастливи - да ни обичат. Не искат нищо повече.
Препоръчани теми