Здравейте, мами!
Да питам и вас, сблъсквала ли се е някоя от вас с този проблем? Хана, на 1 г. и 3 месеца, от две седмици най-спокойно вдига ръчичките си и така започва да се млати, че мен ме заболява. Категорична съм, че никой от нас или около нас не й е дал личен пример, както и че никой не е посягал дори да я удари. Тя просто вади един стъклен поглед, вторачва се в мен и започва да си нанася удари, според мен доста болезнени. Сякаш го прави от яд на нещо или на себе си. Не плаче след това /струва ми се, че ако някой друг я цапне дори с 1/3 от тази сила, ще опищи света/. Единственото, което успяхме досега да направим, беше да се опитаме да й покажем, че е далеч по-приятно, ако си милва главичката. И сега, след като се намлати, започва /ако се сети/ да гали удареното. В началото ми се струваше, че го прави като един вид "самонаказание", ако е направила някоя беля и я осъзнае, и това се случваше два-три пъти дневно. Сега обаче ударите зачестиха и вчера я хванах да бие главата в един шкаф без да има повод /или поне аз не видях такъв/. Освен това забелязвам, че следи доста внимателно моята реакция, която в началото естествено беше притеснение и страх; сега се опитвам да не реагирам /по съвет на една майка, която каза да не й обръщам внимание/, но не мисля, че има голям ефект
Да поясня - няма брат или сестра, от които да ревнува, а и обстановката в къщи е изключително спокойна и ведра /поне така си мисля/
Имате ли опит с подобни сцени? Фаза ли е или е опит за компенсиране или изпускане на напрежението? Какво може да се направи?
Благодаря ви предварително за съпричастието!
П.С. Не знам дали има връзка, но това започна да се случва малко след като проходи.
Виж целия пост
Да питам и вас, сблъсквала ли се е някоя от вас с този проблем? Хана, на 1 г. и 3 месеца, от две седмици най-спокойно вдига ръчичките си и така започва да се млати, че мен ме заболява. Категорична съм, че никой от нас или около нас не й е дал личен пример, както и че никой не е посягал дори да я удари. Тя просто вади един стъклен поглед, вторачва се в мен и започва да си нанася удари, според мен доста болезнени. Сякаш го прави от яд на нещо или на себе си. Не плаче след това /струва ми се, че ако някой друг я цапне дори с 1/3 от тази сила, ще опищи света/. Единственото, което успяхме досега да направим, беше да се опитаме да й покажем, че е далеч по-приятно, ако си милва главичката. И сега, след като се намлати, започва /ако се сети/ да гали удареното. В началото ми се струваше, че го прави като един вид "самонаказание", ако е направила някоя беля и я осъзнае, и това се случваше два-три пъти дневно. Сега обаче ударите зачестиха и вчера я хванах да бие главата в един шкаф без да има повод /или поне аз не видях такъв/. Освен това забелязвам, че следи доста внимателно моята реакция, която в началото естествено беше притеснение и страх; сега се опитвам да не реагирам /по съвет на една майка, която каза да не й обръщам внимание/, но не мисля, че има голям ефект
Да поясня - няма брат или сестра, от които да ревнува, а и обстановката в къщи е изключително спокойна и ведра /поне така си мисля/
Имате ли опит с подобни сцени? Фаза ли е или е опит за компенсиране или изпускане на напрежението? Какво може да се направи?
Благодаря ви предварително за съпричастието!
П.С. Не знам дали има връзка, но това започна да се случва малко след като проходи.
