Вървя си по улиците и оглеждайки се във витрините очаквам да видя нещо хубаво, обаче НЕ. Виждам как полата, която винаги ми се е въртяла ми е тясна и от долу не се показват загадъчно през цепките добре оформени крака. КОженото ми яке ми е отесняло и и се е впило навсякъде ( е казвам си поне ми става, миналата година не можеш да го облека сега даже го закопчавам).
Много съм се скапала и от яд естествено ям. Вече незнам какво да правя. И просто се чудя кого да обвиня и ЗАЩО???
Защо ? Защо природата ме е създала такава - много суетна, лесно пълнееща, лакома и без воля. Не можа ли поне нещо да ми беше спестила, а ми то всичко на куп.
Ето това е намерих си виновник, но полата все така ме притиска........
Лошото е ,че поради липса на воля, но поради наличие на суета, съм почнала да се харесвам, особенно като си купя нови дрешки по мярка и се направя хубава от кръста нагоре, пък и цици имам сега. Проблема идва когато отворя гардероба и се опитам да се намъкна в някоя страра дрешка (както е днес).....и се чувствам много депресирана- и добавяйки факта, че гардероба ми просто става демоде нещата придобиват страшни размери (като мойте).........мъка.........мъка......