Книгите, които са ни променили...

  • 31 998
  • 185
Интересува ме, кои книги са ви променили по някакъв начин, как и защо?
Не говоря за любими книги или такива, които обичаме да препрочитаме. Говоря за тези, които са ви променили мисленето, светоусещането, разбирането за света, за другите, за вас самите. Говоря за тези, които след като ги прочетем ходим дни със зомбиран поглед. Тези, които ни отварят очите, след които не сме вече същите...
Също и за онези, които са ни повлияли живота. Примерно сме прочели в точния момент и те са преобърнали света ни. Не от онези сектантските от сорта "Как да направим еди какво си", "Богат татко, беден татко" и подобни. Говоря за художествена литература.
Ще напиша и някои от "моите":
- "Том Сойер" - от него се запалих по всякакви приключения;
- "Пътуване към Икстлан" на Карлос Кастанеда. След нея прочетох почти цялата поредица и това развали малко "новия вкус", но като цяло доста ме впечатли за времето си.
- "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Започвах я сигурно 5 пъти, докато успея да я прочета и да вникна в смисъла и. След това стана култова едва ли не за мен. Във всяка ситуация можех да цитирам нещо подходящо от нея. (Особено впечатляващо беше онова с яйцата по 7 цента, продавани за 5 с печалба  Laughing)
- "Идиот" на Достоевски...
Има и други, които са ме впечатлявали, но тези сякаш са по-различни за мен...
Споделете вашите  Simple Smile
Виж целия пост
# 1
"Балада за Георг Хених"
Виж целия пост
# 2
Всички книги на Ерих Мария Ремарк ме развълнуваха и докоснаха дълбоко.В тях има толкова обич,и надежда,и болка( Триумфалната арка,Време да се живее и време да се мре,Живот назаем).
Виж целия пост
# 3
Много са книгите, които са ме докоснали и формирали като характер.
Едни от тях са:
"Престъпление и наказание"
"Ана Каренина"
"Алхимикът"
"Богат, беден"
Разказите на Чудомир, Йовков, Е. Пелин

Творбите на Греъм Грийн  bouquet

Сигурно има и други, но в момента не се сещам.
Виж целия пост
# 4
"Богат, беден" – Ъруин Шоу
"Windows on The World" - Фредерик Бегбеде
"99 франка" - Фредерик Бегбеде
"Сидхарта" - Хермен Хесе
"Вероника решава да умре" - Пауло Коелю
"Истинската история на Себастиан Найт" - Владимир Набоков
Виж целия пост
# 5
Страхотна тема!
Променили, не бих казала, по-скоро, дали ми увереност, че и друг говори за неща, които съм мислела самата аз; понякога са ми посочвали и ориентир, за да не се загубя.
Виж целия пост
# 6
Първата книга, която беляза живота ми, беше Пипи Дългото чорапче  Simple Smile  Първо нея прочетох и толкова бях влюбена, толкова уютно ми беше с нея, че дълги години отказвах да прочета каквото и да било друго, не исках да й изневерявам. Препрочитах си я редовно. Може и от там да съм взела малко приключенски дух, а може и да не е.

Другата е Война и мир - Толстой. Мислех да ми бъде наказание и порицание, за дето не си взех двата държавни изпита и не успях да се дипломирам (на 26 години). То се оказа изцеление - Боже, не съм била сама.

Третата е Братя Карамазови на Достоевски, която си беше истинска голгота. Минаха около 2 години, може би, още я асимилирам. Тази книга не се чете - тя се изстрадва, преживява се, изживява се. 
Виж целия пост
# 7
   Аз на първо място поставям Чехов. На една  бригада в Банско от нямане какво да правя взех, че си купих събраните му съчинения в осем тома. Тогава книгите бяха евтини, имаше ги по книжарниците. И следобедите, когато си почивахме от брането на тютюн, аз открих най-специалния и до момента за мен автор.
  После дойде ред и на другите руски класици, повечето са ми любими.
  Достоевски е втората ми голяма любов. Първо прочетох "Престъпление и наказание". После пак го прочетох, и пак... Laughing
  После и другите му романи. И се разбрахме. Grinning  
  А като най-малка помня, че "Граф Монте Кристо" съм чела сигурно пет-шест пъти, тази тухличка...Все с нея си лягах. А също и "Стършел", и нея няколко пъти. Обичам да повтарям любимите неща до умопомрачение, така е и с музиката. Въртя едно парче до безкрайност...
  Всъщност има още доста творби. От българските любим ми е Димитър Димов с неговите "Осъдени души".  
  Обичам много, много Хемингуей, Фицджералд, Селинджър. Когато се запознахме с мъжа ми, той ми подари разказите на О'Хенри. И те са нещо специално и са ми повлияли доста.
  Хубава темичка. Hug
Виж целия пост
# 8
Ама как забравих "Граф Монте Кристо" и "Богат, беден"!?!
Още си спомням как в пети клас с приятелката ми тайничко четяхме онази супер пикантна част от "Богат, беден", в която Руди рисуваше учителката си по френски гола. Леле, каква тръпка  Crazy. После дори аз се опитах да я нарисувам.  Laughing
А от граф Монте Кристо "наследих" стремежа към перфекционизъм. Това ми беше първата голяма "тухла". Лягах и ставах с нея. Дори може да се каже, че не ставах, защото обикновено я четях до обяд, когато майка ми ме изритваше от леглото. Ех, лятната ваканция...
Имам много книги от детството, които са ме градили като човек. То едва ли не всяка, прочетена тогава книга, ме е променяла. Нормално! Сега все по-малко ми се случва тази "тръпка". Затова и пуснах темата - да си намеря материал за четене.   Wink
Виж целия пост
# 9
  Ами "Птиците умират сами" ? Между съучениците ми беше много популярна, после излезе и филма. Simple Smile

 В лексионите си пишехме цитати от "Птиците умират сами"-за онази птичка, дето притиска бодливия шип до гърдите си и пее с най-сладкия глас на света. Знае, че така ще умре, но все пак го прави, все пак го прави...Помня си го цитата. Simple Smile
Виж целия пост
# 10
... дали ми увереност, че и друг говори за неща, които съм мислела самата аз...
Точно за същите книги говоря. Когато сме млади или не сме достигнали до техните идеи - те ни променят. Когато вече сме се изградили като личности (поне основно) или идеите им са ни познати, тогава те само ни затвърждават. Но продължават да ни вълнуват.
Виж целия пост
# 11
   Аз искам да ви попитам нещо. Предполагам повечето от вас са чели в ученическите си години тези книги-"Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия", "Чайка", за Зоя Космодемянская, за децата от Ястребино, партизански романи. Някои дори ги изучавахме.
 Според вас, възпитали ли са ви тези книги в донякъде фалшив идеализъм, как смятате ?
 Мисълта ми е, че тези произведения разказват доста назидателно понякога, но пък в други случаи и увлекателно, за силата на човешкия дух, за смелост, борбеност, воля да не се отказваш пред трудностите и т.н.
  Повлияли ли са ви в тази насока ? Или напротив ?
Виж целия пост
# 12
За птичката със шипа, оригинала не е ли на Оскар Уайлд? Не съм чела Птиците умират сами, но покрай филма знам, че се споменаваше.
Виж целия пост
# 13
"По пътя" - Джак Керуак и всичко на "изгубеното поколение" - Буковски, Доктороу и т.н.
Виж целия пост
# 14
За птичката със шипа, оригинала не е ли на Оскар Уайлд? Не съм чела Птиците умират сами, но покрай филма знам, че се споменаваше.

 Пина, аз от този роман го знам. Но може и при Оскар Уайлд да го има, то това е някаква келтска легенда. Ето :

http://www.jenite.net/2008/06/blog-post_25.html

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия