Мила родна картинка или за какво плащаме здравни осигуровки

Знам, че въпросът ми е риторичен, както и че е говорено по темата хиляди пъти. Но отдавна не се бях сблъсквала с толкова абсурди и безхаберие накуп. Причината-дъщеря ми( 3 години и 6 месеца ) падна лошо и след около 40 минути каза, че я боли главата ниско долу вляво, близо до тила и се наложи да посетим неврохирургията в Пирогов, кабинет 111, където пращат всички " спешни случаи ". Общо взето списъкът на чакащите бе следния: Момче с главобол вследствие на катастрофа, поредният малоумен любител на високите скорости се врязал в колата му, дете на около 17-18 години , което е паднало на главата и ръката си и едвам говори а едното му око е подуто и синьо-лилаво, трима възрастни хора, от които двама на носилки...Чакаме повече от 40 минути докато излезе предишният пациент и изнервените роднини на една около 45-50 годишна жена с болки в кръста и крака ни пререждат. За това лекарите нямаха вина, определено, но това, което каза единият от тях ме озадачи: " Аз трябва да ви кажа, че нямаме и никакви обезболяващи...". Нормално ли е според вас болница като Пирогов, където денонощно идват общо взето най-тежките случаи от цялата страна да няма обезболяващи ? Дори за ампула аналгин ли не стигат осигуровките ни ? Какво да говорим тогава за адекватно лекарско мнение. Но ще ви разкажа и за това. След около 2 часа, през които пред очите на всички едвам дишащи хора бе вкарана нахилена мацка за " контролен преглед " , най-сетне идва и нашият ред. Тук следва най-интересното. Неврохирург няма. Отишъл е " да хапне ". Колегата му ни предупреждава, че е само лицев хирург и " ако я боли главата ще трябва още да чакате ". Компетеннтното му мнение е колебливият му въпрос " ами освен да и направим снимка на носа, а ?...но като дойде и колегата ще иска да и снимате и главата и в резултат на това ще светне цялата ". Като всяка майка съм запозната с не безобидното значение на рентгеновите снимки, знам както за важността им при спешни случаи, така и за облъчването, което не е за подценяване, в смисъл, че не е полезно и наистина трябва да се прави само ако е наложително. Но при така зададеният въпрос вие какво бихте избрали ? Това, че детето ми е жизнено и контактно ме кара да откажа снимка. Лекарят изобщо не прави опит да ме разубеди, а сестрата припряно ми подбутна документ , където да подпиша, че отказвам " снимкИ ". Преди да подпиша се възпротивявам, че неврохирург така и не е прегледал детето ми, не е изказал изобщо мнение, че снимка е, или не е нужна, но тя потропва нервно с химикалката, сочейки документа, защото него тъй или иначе го няма, " пък и ако решите, ще се върнете ". Толкова обезверена се почувствах на фона на около поне 3-ма стенещи пред кабинета, че нямах сили да се разправям и направих най-глупавото нещо-разписах се, че отказвам снимкИ, едната от които изобщо не ни бе предложена. Предполагам високохуманният екип искаше да се застрахова, че ако на момиченцето ми се случи нещо, има подпис от майката, че е отказала помощ. Сега ще трябва да я наглеждам през 30 минути дали диша нормално, вследствие на наивнитета и глупостта си, както и на факта, че нямах сили, нито физически, нито психически да се разправям с неадекватни търгаши, пардон-лекари. Но пък няма да спестя истината, не и този път. Поемам пълна отговорност за всяка изписана дума. Има поне един човек освен нас, който може да потвърди " адекватната " лекарска " помощ ". Говоря за един от чакащите. Защо ли здравните осигуровки са задължителни ? Ами сетете се сами, защото много псевдо доктори биха останали гладни. Както и за да се напълни нечий джоб под формата на служебна командировка до чужбина, примерно. Дано никога не ви се налага да опирате до родното здравеопазване, особено " спешната " помощ. Бъдете здрави.
Публикувам темата и тук, за да я видят повече хора.