Познавате ли си децата и вярвате ли в тях?

Познавам го, вярвам му, или поне той е убеден в това на 100%
Но аз съм му майка и винаги го наблюдавам и видя ли някой поглед, чуя ли нещо в гласът му което ме притеснява го подлагам на съмнение и си го наблюдавам, аз най-добре си го познавам и мога да кажа кога се опитва нещо да премълчи или скрие, да не казвам грозната дума лъже, все пак той е дете и си прави своите забежки.

Е, за адекватни отговори по тази тема трябват доста по-големи деца, от повечето наши тук 

Така е 
На моя съм му скрила пищовите 

Смея да твърдя, че познавам детето си , знам всяка негова стъпка и мисъл и му вярвам на 100%!!! Това е МОЕТО дете, което съм отгледала с много любов и страдания. Между нас съществува доверие, а това е едно от важните неща в общуването.

  Вярвам ня децата, но не мога да бъда сигурна в постъпките им, защото не знам в дадена ситуация под чие въдействие ще бъдат и не знам как ще реагират. Подстрекатели има много, а децата са ми добри и за съжаление много доверчиви.

като знам моите постъпки колко са се разминавали с очакванията на родителите ми, и колко неща не знаят за мен, как да вярвам на децата си

Вярвам му безрезервно, досега не ме е подвел, но е едва на 5.
Защо не пуснеш темата в "Деца в училищна възраст"?

Не знам.... не знам... онези родители също казваха че вярват на децата си че не биха извършили подобно престъпление. Остава да обвиним полицаите че са задържали без причина децата което също не ми се вярва...


Объркал съм се за раздела. Ако някой модератор може да я премести ще съм благодарен....

Ти може да не знаеш, но аз знам. Онези родители са си онези родители... Аз отговарям лично за своето дете и го казвам с цялата си отговорност.

- Никой не може да гарантира на 100% за когото и да е, още по-малко за неуравновесен тинейджър, който търси самоутвърждаване в средата си. Ако средата изисква насилие малцина тинейджъри имат нужната морална сила да кажат на компанията си "Аз не искам да съм с вас, ако ще правите това". Това няма общо с поведението на детето в друга среда (семейството, училището и пр.). Естествено, добре е да познаваме децата си и да имаме тяхното доверие. Това намалява рисковете, но нулев риск няма.

- Хората, а и родителите са хора, много лесно вярват в това, в което искат да вярват. И обратно - никаква логика не може да ги убеди да повярват в нещо, в което не искат да вярват. Та така е и с родителите на сгафилите деца.

- Всеки родител има и човешкото, и законовото право да защитава детето си, дори то да е виновно.

Това е моето отношение по темата

"Аз вярвам изцяло на децата си" е за жалост  често срещана позиция на родител. Повечко обективност не е излишна, повече личен опит не само със собствените деца- също. Обясненията за наличието й действително могат да варират, добре си ги категоризирал, Дон, от овце до лисици. Мисля по- често срещани са овцете, но и лисици се намират.
Не само детето, но и възрастният човек може да направи неща, с които да учуди дори самият себе си. Какво остава за кандилкащ се в разни крайности тийнейджър.
Доверие се печели трудно и подаряването му безрезервно от родител на дете е погрешно, дори пагубно- и за родителя, и за детето, и за околните. Възпитанието е активен процес, който изисква много активна позиция, а тя включва постоянни обективни /това е най- трудното/ наблюдения на детето в различна обстановка, адекватна реакция също включва. Без друго на доста места родители "не се допускат", та наблюдетието става доста трудно. Как така на голо "вярват" разните му там родители на всичко- не знам. Едно знам- по- лесно е незаангажираността, по- малко време и нерви отнема, поне на пръв поглед.
Добре е прехвърлена тумата тук. Става въпрос за деца, които не са непрестанно пред погледите на родител/ учител/ бавач. На последните няма и нужда да се "вярва" все още. Наблюдението е пряко и постоянно. Проблемът идва по- късно.

Имах наскоро родител на син- два пъти хванат за кражба. Евала на човека, не направи ни най- малък опит да го защити по елементарния начин, как не било възможно, как било случайно. Намери му работа, върнаха отнетото, платиха онова, що не можеше да се възстанови, за да мине "условно". Сега синът се е кротнал и работи. Надявам се тази родителска позиция да помогне в повече от другата, на овцата и на лисицата.
Причината за това е ясна- момчето бе разглезено прекомерно /често се случва и това/. Имаше грешна преценка за позволено- непозволено- нормален резултат от типа възпитание "Каквото поиска детето- все е правилно. По детето се водя.".

Моето е още малко и смея да твърдя, че го познавам в по-голяма част.
Относно онези родители обаче въпросът е с много отговори /срещала съм всякакви/. Може да знаят на какво са способни децата им, но да го приемат за част от някакъв период, който ще отмине или за не толкова голям проблем в поведението им. Може изобщо да не знаят какво правят децата им през деня, когато се приберат в къщи не се интересуват къде и с кого са били, а децата в къщи се държат както им е удобно, родителите не познават добре приятелския им кръг, нито родителите на приятелите им, не знаят за интересите на децата си и не ги и интересува, щом успехът е наред- значи всичко е наред. Има вероятност да идеализират децата, до степен в която са загубили реална преценка за постъпките им. Най- плашещото, което съм виждала обаче все още си остава- "Браво мама/тате, точно така трябва."

Вярвам, но винаги с 1 наум откакто влезе в пубертета.

Конкретно за тези младежи, имаше в Клюкарника тема за един от тях, твърдеше се, че по време на побоя момчето си е било у дома, ходило е до магазина и от там има запис от видеокамера, подтвърждаващ присъствието му там, а не на местопрестъплението. Още повече, че бащата на това момче бил палестинец и точно подобно нападение по расистки или етнически причини би било абсолютно изключено. Доколкото разбрах, от полицията или не били иззелели видеозаписа, или не го признавали за доказателство, или нещо такова.

Сами си правете изводи, аз моите съм си ги направила.

А относно моето дете, познавам я добре и й вярвам, само ако не ме лъже. А повярвайте ми, винаги знам, когато ме лъже