Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

Петя, разбирам, че от добро сърце споделяш, но наистина бъди по-внимателна и прецизна в наименованията, в препоръчването на алтернативни лечения, билки, лекарства, диети и т.н., че темата наистине е ТРУДНА. Не само като емоционална натовареност, но и като поемане на отговорност, когато хвърлиш нещо като съвет.
Първо - няма такова нещо като лекува рак. Едно е да си прищипеш пръст, да ти почернее и падне нокът, да правиш компреси, мажеш с билкови мехлеми докато изникне нов и да кажеш "Готово! Излекува се пръстчето!", ракът е съвсем друго нещо за съжаление.
Второ - в тази тема не сме само пишещите, попадат и хора, които са на ръба, отчаяни, готови за всичко да се хванат. Темата не е скрита ако не се лъжа, и без да си регистриран във форума можеш да четеш и следиш. С рекламирането на подобни билки, хранителни добавки, отвари и не знам какво още там може да подведеш някого и за беля да реши, че и на него ще помогне, а то пък обратното станало. Било то защото заменил едно лечение с някво алтернативно, било то вкарвайки в режима си нещо, което на него специално вреди. Темата от трудна става изведнъж много тънка. В онкодиспансера дочуха моите уши от една от химиотерапевтките за изпуснат случай заради тайничко вземане на разни магически гъби или водарасли бяха ще ви излъжа. Целта била подсилване на организма по време на терапиите, което ефект дало - оргънизмът подсилен, показателите в норма, ама подсилил се и туморът и за капак тия добавки пък отслабили действието на химията. Така че внимателни и мнителни, винаги задължително консултация с лекуващите преди приемането на което и да е.

Радвам се, че чувстваш облекчение, дали е от дивия анасон не знам, но хубавото е, че си по-добре. Не се успокоявай обаче само с това. Не си се съгласила на операция и да го видят какво точно е - ОК, това си е твой избор. Следи се обаче редовно. Дръж изкъсо под контрол и проследявай. Просто не позволявай успокоението да се превърне в твой враг едва ли не.

Темата наистина е тежка и когато се споделя опит за алтернативно или допълващо лечение, трябва да се подхожда много внимателно и винаги с уговорката, че това нещо е помогнало на един, но не означава, че ще помогне на друг. Има значение и какво се лекува - доброкачествен или злокачествен тумор. Това заболяване за съжаление не подмина моето семейство, няколко от моите близки са вече в един друг свят, надявам се по-добър. Това, което искам да споделя е за единият от тях. Когато го откриха заболяването беше в напреднала форма. Извърши се безуспешна операция, в последствие химията не му понесе и той я отказа. Започна алтернативно "лечение". Лечителят съвсем откровено тогава каза, че не може да го излекува, но с помощта на това, което му дава, ще има сили, ще е нормален човек и ще е на крака. Така и стана. Моя много близък човек, благодарение на тези неща продължи да работи до последния си ден, побелялата коса почти изчезна и на нейно място изникна кестенява, видът му на онгокоболен изчезна, както и напълно се стопи един доброкачествен аденом или нещо подобно беше в корема.  Моя съвет хора е не се предоверявайте на алтернативното лечение. То може да бъде само в помощ, да е допълващо, но не успоредно с химията, а след нея и задължително след консулт с лекаря.

Колкото и крайно да звучи,аз съм върл враг на алтернативното лечение!Преди една година от този свят си отиде сестрата на мъжа ми, защото се лекуваше по този начин!Можете ли да си представите,че съвет да се лекува така й беше даден от медицинско лице!!!!Нямам думи просто!

Когато майка ми почина преди 4 години от Глиобластома (злокачествен тумор на мозъка) се бях свързала с едни американски натуропати. Имат страхотни успехи с хранителни добавки и хранителен режим, които подкрепят традиционното лечение, а не го заместват. За съжаление, майка ми беше в много напреднал стадии, но лекарите тук много се учудваха от състоянието, в което беше до последно. Но в България такива специалисти няма. Хубавото е, че тези извършват консултация по скайп. Изпращат им се кръвни изследвания и се попълва един дълъг въпросник със състоянието на болния. Доколкото знам са специалисти по туморите на мозъка и рак на гърдата. Мога да дам контакти и повече информация на лични.

Здравейте. Имам силна нужда от подкрепа и да споделя. Преди четири години баща ми си откри топче от горната страна на стъпалото. Ортопед му каза, че не е притеснително , но ако иска да отиде в Пирогов да го оперират. Отиде, мина операцията, ходи на превръзки и при последния преглед докторката му подхвърлила да си вземе хистологията. Той я взел и преди да тръгне тя му казала- май нещо не беше добра... И така разбрахме, че има фибросарком. Търсих тогава в интернет- открих един или два линка, нямаше информация никаква. Казали му само да чака мнението на комисия в Пирогов. Като свършили, една докторка му пъхнала в ръката един лист и си заминала. На него на ръка беше написано нещо от рода да отиде в столичната онкология и това е. Нищо повече. Баща ми се уплаши, реши, че всичко е изрязано и повече нищо не направи. Тогава беше на 68 години. Сега е на 72 г. От две седмици няма сили, намаля му апепитът. Точно по това време игра футбол с внуците си и каза, че при разтягане на ръката, го е заболял гърба и имаше големи болки, които утихнаха. Отиде на невролог все пак, той го прати на скенер и така преди 4 дни при разтичането му рентгенологът му казал, че има метастази по гръбначния стълб, образувание между органите и разядено ребро. Пратиха ни в онкологията. Днес чакахме една докторка да ни вмъкне преди операцията си. Отдели ни 10 секунди, каза че ще прегледа документацията и утре да ида да ми каже какво да се прави. Аз съм се предала и примирила, прежалих го. Но той иска да прави нещо. Днес мислеше, че ще го приемат и ще му назначат веднага изследвания. И като видя как се действа се отчая. Сега седи и нищо не прави, не чете, не глева теливизия, а това му бяха любимите занимания. По принцип е слаб психически, дребни неща го притесняват, ядосват, напрягат. Не си представям да издържи нито химиотерапия, нито операция. Записах и час в Токуда, макар че всеки ми казва да сне ходя в частни болници, защото само парите вземали. Но трябва да правим нещо, дори да няма нужда от него. Просто не мога да си събера главата....

Да кажеш, че си се предала и примирила и прежалила за мен е меко казано странно, ако ти не му вдъхваш сили кой друг.
Успокой го, кажи му , че ще видят документите и ще решат какво да правят. Ще му назначат терапия, ще му помогнат.

За един ден висене по лекари се предаде и примири?

Примирих се още като разбрах. Не знам защо го приех така. Като че нещо съм усещала, че ще става.  Разбрах, че няма да се оправи. Но ще се борим, докато можем. Но бавното темпо просто ме побърква. Чакането е по-лошо от болестта.

В Пирогов така правят,едва ли не между другото те съветват да отидеш в друго лечебно заведение!Четири години са много време,дано могат да направят нещо за човека!А това за приемането и прежалването не го разбирам!За Токуда имам наблюдения за отделението по хемодиализа,ако всички са като лекарите там,няма да са пари хвърлени на вятъра.

Момиче, я се стегни! Чакането от днес до утре те убивало?!? Ами обадете се в някоя болница и си запишете час за прием като всеки пациент. Колко време очакваш да ти обърне хирург преди операция?!
Тоя, който нещо го убива е баща ти. Ти си жива и здрава, и той на теб се надява!
Сори, че съм толкова груба, но всички в тая тема знаем що е борба и на пръсти се броят такива, които се предават още от началото. Ти пък си първата, която директно признава, че е прежалила баща си
..

Хайде сега и допълнително вина ли ще ѝ вменявате. Така се е чувствала, така е споделила.
Ми не всички са със здрави нерви и нахъсани с клишетата - ще се борим и вярваме, че ще оздравее. Истината за рака е една, особено и с разсейки. Няма нужда от обвинения.
Момичето казва, че има нужда от подкрепа, не от начукване на канчето в и без това напрегнатото ѝ в момента.
Знаели сме що е борба, все едно трябва да съм горда, че имам близък, за който съм се борила.

Жената писа, че има нужда от подкрепа, а не от набиване на канчето, както често става в тази тема.
Честно казано, напълно я разбирам за безизходицата и това, че пациентите са оставени сами да се лутат и само гледат как да се оттърват от тях и да ги прехвърлят на друг.
Desive, запазете час и при други лекари. Навсякъде се чака, няма как. Въоръжете се с търпение, дебелокожие и нахалство.
На мен ми бяха казали, че има по-щадяща химия за възрастни. Преди да опитате,не се знае.

Сега видях, че сме писали заедно с Лиляна, но си оставям и моя пост.

Не го прежалвай и не се отказвай, настоявай да се лекува. И аз мислех че майка ми няма шанс, след безполезно химио, лъче, разсейки в лимфните възли и 4 операции...Вече две години след диагнозата е на таргетна терапия и последния и пет скенер е чист, чак лекарката не можа да повярва. ( Аз също я бях отписала, реалист съм и не вярвам в чудеса, но се радвам че имаме още отредено време заедно ). Търси най-добрите специалисти и начертайте план за действие. Майка ми беше доволна от онкологията в Дървеница в София  ( не съм сигурна как се казва ), там и направиха една от операциите и отношението по време на престоя и беше на ниво.( за разлика от касапите в Бс).

Разбирам те. Обикновено такова е чувството на старта. Ти бързо ще се отрезвиш, въобще не ми звучиш като лековерна, глуповата жена. Просто си още в шок от навалицата и хаоса. При следващото ходене, където и да са ви насочили бъдете по-подготвени. На някои глупост може да им звучи, но дори отношението е друго, когато им се появиш любезен, адекватен, подготвен дори като облекло (най-много се дразнех като ми ходеха за ехография на вътрешни органи опаковани с бодита, потници, стегнати не с еластични, а кожени колани и висях пред кабинета докато се разопакова предишния...), не на последно място подготвени и откъм документи, че често се случва заради липсата на едно листче да те пращат на друго място да поизчакаш реда си още едни 2 часа. И това не само вкисва ами направо трови нервичките. Аз ходех дори с тетратка с предварително надраскани въпроси, че човек в такива ситуации много лесно забравя какво е искал да попита, а още по-лесно пък забравя какво са му казали. Последното ми посещение при моята онколожка, от която протоколи за лекарства ми трябваха протече много стегнато и бързо, сестрата попълва там моите драсканици, за които е компетентна от рода - после къде с тези протоколи, следваща дата кога, през това време самата онколожка с мен се занимава, пести се и нашето, и тяхното, и на останалите пациенти времето така.

Доста съфорумци тук полезни съвети ти дадоха. Първо да намерите специалист. Да си изградите план. Аз две в едно направих, доверих се на препоръчан специалист, та той ми начерта като учебна програма едва ли не плана. Въпреки на пръв поглед изглеждащия хаос и навалица се промъкнах толкова бързо, че дори започнаха да ми се застъпват болнични. След втората операция трябваше да си почивам 25 дни, почти цяла седмица преди изтичането на този болничен вече имах насрочена дата за първата химия, та се чудихме това застъпване за пред НОИ как да оправим. И ти говоря за Окръжна болница - Варна, тук е навалица огромна, почти цяла Добруджа идва тук да се оперира, лекува, наблюдава... С малко по-добра организация и дисциплина и от пациента висенето и размотаването биха могли да се спестят. 

Според мен desive78 трябва да разбере, че чакането по болниците почва сега и да се въоръжи с търпение, както тя така и баща и. На всички ни се иска нещата да се случват бързо и по план, но ен става така. Според мен спешност е имало преди 4 години, а сега нещата едва ли могат да се променят драстично и в негова полза. Тя това и искаше да каже, че разбира накъде отиват нещата. Дано Бог е с тях!