Конкретен казус има, но не мисля да го споделям в момента... А едва ли има кой знае какво голямо значение конкретиката в случая...
Иска ми се да попитам жените с по-голям семеен стаж (независимо в брак, или съвместно съжителство) кога мъжете ви се отделиха от полите на майките си? Кога вие и общото ви дете станахте приоритет номер 1? Голяма борба ли беше? И може ли въобще да се постигне?
Не знам... може би и аз да съм прекалено голям егоист... Но си мисля, че когато един мъж реши да предложи на жената, с която са заедно от години и са минали заедно през какво ли не, да имат дете... би трябвало да е узрял. Поне дотолкова, че да осъзнае, че ще има собствено семейство. Което трябва да бъде главен приоритет... И защо аз (или жените) могат да си пренаредят приоритетите и да правят избора си за различни неща, съобразявайки се главно с мъжа и детето?
По повод конретния казус, който засега ще премълча (но който не касае финанси, здравно състояние и т.н.) чух от мъжа си една реплика, която ме жегна... Че той, майка му и сестра му били един отбор и никой никога нямало да промени това.... Добре, аз и детето резервни играчи ли сме? Или сме друг отбор, в който го пускат да играе назаем за сезона?
И за да бъда честна, ще кажа, че той е много добър баща, държи се добре с мен, обича ме... До мига, в който някой роднина (независимо по-близък или по-далечен) не се присети, че има някаква работа, която явно САМО и ЕДИНСТВЕНО мъжът ми може да му свърши...
Да не говорим, че част от тези роднини (на които в миналото е вършел услуги и се е притичвал на помощ веднага) не са му се обадили да му честитят, че му се е родила дъщеря....
Съжалявам, малко е емоционално.... но.... имам нужда от него, имам нужда да знам, че мога да разчитам на него, че ще е до нас с детето, когато има възможността да бъде... Че сме на първо място... Може би и моите хормони изиграват някаква роля, но просто си мисля, че когато човек осъзнава, че иска да създаде семейство, би трябвало да е наясно, че всичко се променя... Че животът няма да е както преди...
Та... споделете размисли по въпроса... Ще съм благодарна на всяко мнение...
Виж целия пост
Иска ми се да попитам жените с по-голям семеен стаж (независимо в брак, или съвместно съжителство) кога мъжете ви се отделиха от полите на майките си? Кога вие и общото ви дете станахте приоритет номер 1? Голяма борба ли беше? И може ли въобще да се постигне?
Не знам... може би и аз да съм прекалено голям егоист... Но си мисля, че когато един мъж реши да предложи на жената, с която са заедно от години и са минали заедно през какво ли не, да имат дете... би трябвало да е узрял. Поне дотолкова, че да осъзнае, че ще има собствено семейство. Което трябва да бъде главен приоритет... И защо аз (или жените) могат да си пренаредят приоритетите и да правят избора си за различни неща, съобразявайки се главно с мъжа и детето?
По повод конретния казус, който засега ще премълча (но който не касае финанси, здравно състояние и т.н.) чух от мъжа си една реплика, която ме жегна... Че той, майка му и сестра му били един отбор и никой никога нямало да промени това.... Добре, аз и детето резервни играчи ли сме? Или сме друг отбор, в който го пускат да играе назаем за сезона?
И за да бъда честна, ще кажа, че той е много добър баща, държи се добре с мен, обича ме... До мига, в който някой роднина (независимо по-близък или по-далечен) не се присети, че има някаква работа, която явно САМО и ЕДИНСТВЕНО мъжът ми може да му свърши...
Да не говорим, че част от тези роднини (на които в миналото е вършел услуги и се е притичвал на помощ веднага) не са му се обадили да му честитят, че му се е родила дъщеря....
Съжалявам, малко е емоционално.... но.... имам нужда от него, имам нужда да знам, че мога да разчитам на него, че ще е до нас с детето, когато има възможността да бъде... Че сме на първо място... Може би и моите хормони изиграват някаква роля, но просто си мисля, че когато човек осъзнава, че иска да създаде семейство, би трябвало да е наясно, че всичко се променя... Че животът няма да е както преди...
Та... споделете размисли по въпроса... Ще съм благодарна на всяко мнение...
