В момент съм да приключа връзката ми която е от 10 години. Запознахме се когато бяхме деца аз на 16 той на 18. До преди известно време всичко уж беше нард, вече мислехме да заживеем заедно, но след куп проблеми с роднини и други се стигна дотам че аз се промених и отчуждих..
Той е добър, грижовен, работлив и всичко което е нужно за едно семейство може би, но тръпката и химията ми към него изчезна... секса е по задължение, вижданията са по задължение...
Всички очакват да се женим скоро, да имаме деца... а аз полудявам от тази мисъл..
Искам да чувствам, да живея, да ми се случват нови неща...
Не живеем заедно, не стигнахме дотам и може би по добре.
Въпроса е как да не го нараня, и да приключа по безболезнено нещата, онзи ден започнах , но недовърших и разговора предстои...
Има още много неща за казване, но незнам как да ги разкажа...
Дайте съвети., и не искам да прави нищо или да се променя.. просто искам това да приключи