Как се приключва 10-годишна връзка?........

Точно това смятам да направя...

ПП. И да в момента му ги казвам всичките тея неща.... и той ми каза че просто ме е страх от бъдещето , по точно бъдещето с него и тая мисъл го ужаси...

 vlubena v jivota, разбирам колко ти е трудно да вземеш това решение и смятам, че никой тук не може да ти даде категоричен отговор. Изчетох постовете ти и ми се струва,че ти се чувстваш много спокойна и сигурна в този човек, предполагам, че можеш да разчиташ на него, да споделиш всичко, да срещнеш разбиране. Ако съм права, това е голямо постижение във връзката ви. Всъщност, май това е основното. Аз имам 12 годишна връзка, две деца. Имаше момент, в който много ми липсваха точно тези нещица - дребните жестове, вниманието, влюбения поглед. Ама толкова много ми липсваха, че направо се чувствах като теб . Точно тогава всичко беше изместено от забързаното ежедневие, децата, работата. Говорихме, споделих, срещнах разбиране и сега някак си успяваме да откраднем нашите моменти, пък били те и 1-2 часа (най-често седмично.. ). Помисли си само какво точно е живота, как си го представяш - ако търсиш спокойно семейство, деца, работа и т.н. смятам, че си струва да дадеш шанс на тази връзка. Ако разбиранията са ти други.....не знам нямам друг опит
Струва ми се, че тази ситуация, в която се намираш е неизбежно зло на дългите връзки. Явно имаш нужда от освежаване на връзката. И дали не е разумно да направиш и ти нещо по въпроса? Да поемеш инициативата...измисли нещо разтърсващо и за двама ви Явно, че човека те обича! Действай смело! Успех!  
PS Аз съм силно резервирана относно сроковете и ултиматумите...Не смятам, че е показателно - ти сама си усетила, че едно плюшено мече не оправя нещата - и аз съм била в подобна ситуация. То ясно, че ако иска да те задържи, ще ти сваля звезди в тези срокове, може би и след това, но постепенно нещата ще се върнат в предишния вид. Най-добре ти реши за себе си-кое е по-важно взаимното доверие, уважение и подкрепа или постоянното им демонстриране.

vlubena v jivota ,аз съм от 7 год. с моя и минах точно през твоя етап..не съвсем де.Моят умираше за мен,а аз бях адски безразлична...започнах нова връзка,паралелно,любовника беше от друг град,знаеше за моя,но моя не знаеше..така и не разбра.Изкарах с "новия" около 8 месеца.Тогава осъзнах,че си искам моя мъж-този,който знае всичко за мен,който ме разбира,който умира за мен,при който съм сигурна.
Моят съвет е дайте си почивка.Тогава може би ще осъзнаеш всъщност какво искаш.
До ден днешен не се чувствам гузна за изневярата,дори не го считам за изневяра,а като душевен отдушник-чрез любовника разбрах,че си искам моя.Да живеят любовниците,сега с моя имаме брак,дете и сме много щастливи! Ей,да не помислите ,че съм за любовните триъгълници 

Първо те съжалявах, знаейки какво преживяваш в старанието си да не го нараниш. Сега ти се дразня, че тровиш живото на момчето, в стремежа си да си доставиш някакво временно удоволствие, защото няма да е нищо повече. Преди 5 години не си могла да го оставиш, сега почти успя, а след още 1,2,3,4,5, съвсем ще успееш. Кеф голям, но защо докато оправяш живота си не оставиш него да оправи своя. Той те търпи, защото те иска, но ти никога няма да си щастлива с него, не 2 ми 5 деца да му родиш.
Разделете се сега, за да не си причинявате всичко това всеки ден, докато най-сетне дойде момента!!!!!!!

Здравейте
Влизам през профил на приятелка, тъй като нямам право да публикувам от собствения си профил/ нямам идея защо /

Мина доста време от фиаското за което ви споделих тук, но нещата вече са коренно различни .

След серия разговори, страхотна дупка в която беше изпаднал моя човек, 1-2 екскурзии далеч само двамата... нещата лека полека се промениха коренно.

Самия той осъзна какво означавам аз за него, осъзна че ме губи наистина и с действия и постпки ме накара да повярвам че не всичко е загубено.. че всичко може да започне отначало!

Вече се чува моята дума, моето мнение, прави неща без да го карам за които преди се мръщеше и цупеше, накара ме да се почувствам отново желана от НЕГО/ защото съм желана и  от други хора/.

Наистина трябваше да мине време, да си  изясня нещата, да погледна отстрани и да придвижим нещата на следващ етап... защото така вече не може..

  Живи и здрави планираме да заживем  заедно напролет, само чакаме отговор за едно жилище и го правим, даже ходихме да разглеждаме мебели и двамата заедно мислим как ще обзаведем бъдещия си дом и то с голям ентусиазъм .

Незнам как се случи но в момента се чувствам коренно различно от момента в които пуснах темата и бях готова да си тръгна сега и веднага без обръщане назад... дано всичко е наред и нещата ни потръгнат и с съвместното живеене., но мисля че ще се получи

Та така мерси още веднъж за съветите ви, бяха ми много полезни

Темата е хубава 
Била съм в същата ситуация, навика ни кара да седим и да търпим.
При нас проблемът бяха ... парите, семейството му и той. 
Не си мислете сега, че той е имал пари, напротив нямаше, но и не се стремеше, караше на мой гръб,
знаех че ме обича, чаках чаках чаках да се стегне, стягане не видях.
Иска семейство, иска деца, а като го питам е добре де, тези деца с какво ще ги издържаш или само ще ги правиш, свива рамене.
Занимаваше се със залагания в интернет на някакви мачове и само губеше.
Но свястна работа не започна. Търси работа, а не звъни по обяви, ами трудно ми беше да го издържам.
Още по-трудно беше да го зарежа, беше се впил като пиявица в мен. И още е така, пише мейли, съобщения, либоФни писма,
ма кой ли ги чете тези празни приказки.
Не го мразя, не го съжалявам, но ми е леко неприятен и изпитвам доза неприязъм към него.

Ама и аз се чудя откъде ги намирам тез ... 

Tinkerbell-che и твойта е една

При нас не е имало такива проблеми- нито семейството му се е месило/ всяка проба беше контрирана от него и скоро спряха/ а относно работа и пари- работи стабилна и доходна работа, тежка доста но не се оплаква- знае че той е главата на бъдещо семейство и главно той ще поема разходите- аз също работя , изкарвам що годе добри пари, но той двойно-тройно повече.

Наще проблеми бяха други, доста от тях изчистихме, но има още доста за напасване, изглаждане и т.н още повече живи и здрави да заживеем заедно.....
Но като цяло виждам една голяма светлина в тунела..

Добро развитие, поздравления. През цялото време докато четях постовете ти имах усещането че точно това искаш, но това изречение ми светва една малка червена лампа. И аз приключих 10 год. връзка, и дете имаме и когато се разделихме Той започна да прави това което искам, стана човека който винаги съм искала да бъде, но ..... всичко е до време за съжаление. Не се върнах просто го познавах, това не беше истинския Той.
А това ..... желана от НЕГО/ защото съм желана и  от други хора/.... направо ..... Незнам дано грешно съм разбрала.

Дано всичко е наред и оттук насетне само положителни емоции и любов

Не е това което си мислиш гарантирам ти, много двусмислено съм го написала
Няма друг мъж в живота ми ако си мислиш за това

kamelia_petkova  много ти благодаря за пожеланието !

Нямах предвид друг мъж, а това че Той прави нещата не защото така ги чувства, а защото ти така искаш. Ако е така всичко е до време за съжаление. Естествено пожелавам ти да не е така и следващата ти тема да е ...... идеи за оригинална покана на кумове ....( примерно)   

А как мислите, ако по време на връзка сте обещали нещо, след прекратяване на връзката важи ли обещанието или не?
Давам пример, аз отдавна бях обещала един курс за повишаване на квалификацията и сега ми се натяква, че
е разчитано на мен и съм преметнала човека. Но той пък не ми е плащал нищо, т.е. не съм му длъжна за направена услуга,
а просто е обещание във време, когато не съм знаела, че ще се разделим. 
Сега съм изправена да платя ли този курс или не, това момче може да помоли или родителите си или роднините си, но не иска,
също така не желае да работи за да си плати курса сам. Едва ли не, ме изкара мен виновна, че заради този курс не може
да напредне професионално. 

I.Hr ...имаш право  

Tinkerbell-che - щом е край-край! Утре може ново нещо да ти поиска, в ново нещо да те обвини...Не се занимавай повече.

Да, точно, и аз съм на това мнение, но споделих, за да съм сигурна 
Уффф, тази несигурност в решенията ще ме разсипе някой път.