Среща на випуска

  • 9 415
  • 15
В търсачката не видях друга подобна тема, може и да има, но моля за извинение. Та, направо на въпроса.
Ходите ли по такива срещи? До сега не съм ходила и от гимназията са се събирали само няколко човека, но на пет годишнината смятам да им надуя главите да организират голямо събирани - все пак това са 5 години без хората, с които изживях може би най-хубавите си години в живота, а именно 8-12 клас! Иначе не бих се срещнала за нищо на света с хората от основното, отдавна ги загърбих, за мен те са минало, които не искам да си спомням. Като завърша университета, ако правим срещи на випуска също не бих отишла, защото с повечето колеги не сме си близки, а и повечето от тях вече учат само дистанционно. Надявам се, за разлика от абитуриентския бал, този път да си спестя сълзите по нашия клас и по отминалите прекрасни години с тях, които никога няма да се върнат. Знам, че никога няма да бъдем същите като тогава, обаче това не означава, че трябва да ги изхвърля от живота си нали така? Искам да си запазя някои приятелства от гимназията. Имам няколко месеца до следващата пролет, когато стават пет години от завършването да подготвя среща на випуска от гимназията, но не знам от къде да започна. Очаквам вашите съвети, ако сте организирали такова събитие.
Виж целия пост
# 1
За мене срещите на випуска..било то от 8кл, от гимназията или от университета  Hug това са най-приятните изживявания, стига да няма сериозни причини-непропускам такова събитие! На 1-ви октомври бях на 30 години от завършването ни на 8клас, страхотно си изкарахме, събираме се всяка година.
Виж целия пост
# 2
Не ,не ходя.За 5 години в гимназията (от 8 до 12клас),така и не намерихме общ език и никой с никого не направи стабилно приятелство.
Така,че не виждам след 10 години,какво толкова ще се промени и ще ме накара да ги заобичам или да са ми малко симпатични.Направих грешката да отида на една такава среща на випуска:Е ,голямо изхвърляне и голямо мерене падна Mr. Green
Виж в университета е друго,но едва ли ще успеем да се съберем Rolling EyesОт цялата група,само аз и един мой колега останахме в България. Confused
Виж целия пост
# 3
Вече три години поред имаме срещи на випуска, първата беше по повод 10-годишнина от завършването. За мен това са изключително приятни преживявания, главно поради факта, че се виждам със съучениците от моя клас. Радвам се, че има ентусиасти, на които им се занимава с организирането на подобни срещи. Надявам се и догодина да се съберем.
Виж целия пост
# 4
Ние бяхме доста задружен клас, но с годините всеки пое нанякъде и изгубихме връзка (добре, че е ФБ Wink ) ... Догодина имаме 10-годишнина и мисля, че ще се съберем... повечето Simple Smile Очаквам и да си прекараме приятно и съм сигурна, че ще има какво да си кажем.
Виж целия пост
# 5
Ходих на първата среща и от тогава не съм ходила. Тогава видях, че нищо не се е променило. Вместо да бъдем задружни... отново се разделихме на "Групички" - така както някога. Е, казах си - до тук беше.
Виж целия пост
# 6
Не!Не ходя,нямам хубави спомени,а формално нищо не правя.
От университета подържаме връзка,но събиранията стават спонтанно.
Виж целия пост
# 7
В гимназията са най-хубавите ми години.
Напоследък се намерихме почти всички (ФБ естествено).

Твърде емоционална е връзката ни.
Не говоря за приятелствата и купоните.
Два дни след абитуриентския ни бал погребахме един от нас.
Преди седмица - друг съученик, починал от инсулт.

Не знам.

Въпреки тъжните моменти, няма такова чувство - това, че дори и да си закъсал на край света, поне двайсет души ще се юрнат да ти помогнат.

Така че ходя по сбирки всякакви с тях.

Пък най-добрата ми приятелка и съученичка ми е и кума. Simple Smile


Виж целия пост
# 8
С тези които учих до 8-ми клас се виждам почти всеки ден, защото почти всички сме от един квартал - така, че отраснахме и остаряваме един друг пред очите си Flutter Wink, някои от тях са ми и колеги в професионалната сфера в която се изявявам, както и някои от съучениците ми с които учих до 11-ти клас иии някак не ни се налага да си спретваме среща на випуска...още повече, че с една част от тези хора сме и приятели.... Hug Peace

ПП А с колегите от Университета се виждам по често и отколкото с приятелите и роднините си...е, не с всички, но голяма част от тях останаха и практикуват в града в който се изучиха/изучихме (демек в моя роден град), така, че .... Rolling Eyes Wink
Виж целия пост
# 9
Аз ходя всяка година на Reunion от Университета. Иначе на випуска ни предстои 10 годишнина 2012--надявам се да се съберем тогава, защото петицата я пропуснахме. Иначе с някои си се виждаме, защото все пак живеем в един град. Други не ги знам къде са и не съм ги виждала от 5-6 години.

И на мен най-добрата ми приятелка и кума ми е съученичка и състудентка Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Не пазя нито едно приятелство от 1 до 7 клас, спомените ми от тогава са избледнели напълно. А от университета няма да ходя никога - повечето така или иначе учехме дистанционно/задочно и не сме си близки. С тези от гимназията сме само добри познати, защото имах глупостта да се хвана с аутсайдерите от класа, което ми повреди отношенията с останалата част на класа - мнозинството. И въпреки това, много ще ми хареса да ги видя отново, защото преди да се хвана с лошата компания прекарах страхотно. Може да се каже, че там имах истински приятелства. Дано да организираме събиране догодина и да си прекараме страхотно. Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Ходя редовно на такива срещи!  Heart Eyes
Ученическите ми години са едни от най-хубавите.  Peace
Бяхме много задружен клас и се срещаме всяка година на 24 май, а когато имаме по-кръгла годишнина се организираме предварително, за да сменим датата.
Имаме организационен комитет, в който всеки знае на кого да се обади и как да намери обратна връзка с подгрупата. Ако някой си смени номера, или местоживеенето, или семейното положение, веднага се обажда, за да не се загуби връзката.
Виж целия пост
# 12
В моето училище   това е като традиция, на всеки 5г. от завършването на класа се организират.
Миналата година бяхме на среща-20г. от завършването ни, а майка ми на 50 Simple Smile.
А ми разказваха за някакъв клас(по-голям набор), от който останали само двама живи съученици и се срещали всяка година докато могат.
Обичам тези срещи, обикновено стоим до сутринта, много е хубаво да си спомняш най - хубавите  и безгрижни години.
А като си дойде някой съученик от чужбина си правим и инцидентни "другарски срещи" Mr. Green.
Виж целия пост
# 13
Да, ходя. И много добре си изкарваме. Ако е всяка година не би ми било така интересно, но като се събрахме след 20 години и по-голямата част от хората не ги бях виждала през това време , беше много забавно. Трудно свързвах при някои име и физиономия. Супер беше.Това за целия випуск. А класа се виждаме по-често.
Виж целия пост
# 14
За 10 години не отидох на нито една сбирка. Бяхме много задружен клас и още сме. Просто аз съм крива и не вървя по утъпканата пътека. Там срещнах голямата си любов, която след година се превърна в най-голямото ми разочарование. Малко след това срещнах мъжа си и така и не намерих сили да ида на някоя среща и да го погледна отново в очите. От тогава - повече от 10 години - не сме се виждали, не сме се чували и не сме си писали с него. Бях решила да загърбя всичко и в името на другите приятелства да се появя в цялата си прелест на 10 годишнината. Уви - тогава с детето бяхме в болница и пропуснах. Успокоявам се, че "така е трябвало" да се случи.

Иначе с повечето от класа ни поддържаме връзка през ФБ и съм в течение с техните лични и професионални постижения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия