Бях решила ди си дам известна почивка и да преживявам дните повече в реалното, отколкото във виртуалното пространство. Обаче хорските реакции продължават да ме шокират до степен да си задавам въпроса: "бе аз ли нещо не съм добре или около мен хората изтрещяват?"
Та ето новото събитие, което ме остави без думи. Понеже тук е модно да се пишат свои проблеми от чуждо име, от името на приятелка, под формата на общи въпроси, аз пък ще пиша от мое име, пък доколко историята е моя, това няма никакво значение.
И така бях за няколко дни сама. Взех си отпуск от живота и отидох да си отспя, отчета и да се преинсталирам извън София. Още на втория ден попаднах в затруднено положение. За съжаление има мъжки субекти, които неясно защо се чувстват длъжни да огряват всяка жена по един особено мъжки начин, дори при силно асексуално и ненатрапчиво присъствие от страна на жената. Когато пък нещата са подплатени с джип и две услужливо обръснати момчета на повикване, нещата стават една идея по-плашещи. Ами, уплаших се и първото, което направих като една тъпа и куха жена беше да вдигна телефона и да се обадя на мъжа, който недвусмислено ми е показвал демонстрирал и говорил за чувствата си по един категоричен начин и на когото абсолютно безусловно вярвам. Именно невъзможната ни любов направи връзката ни история. Не си вдигна телефона. Изчаках го близо 2 часа и му пуснах смс, че ми е криво от постъпката му. Пак нищо.
Питам ви, как можете да обичате една жена и когато тя ви звъни, без значение в какви отношения сте да не й вдигнете? Ако не на момента, поне след време да върнете обаждането? Аз за себе си не мога да си представя, че ще видя името на човек, към когото не съм безразлична и няма да вдигна. Ако мрънка и е досаден, точно с две думи мога да го разкарам. Но за мен е важно да се уверя, че е добре. Може би защото съм майка и защото съм жена, аз се притеснявам. Особено пък когато знам, че е далече и че е сам. Това дали сме заедно, дали се караме, дали се обичаме, минава една идея настрани, преди да се уверя че човекът е добре. После можем отново да се хванем за косите....
Та татковци, това нормална мъжка реакция ли е? Така ли правите към жените, за които твърдите че обичате повече от всичко?
И понеже аз много крайна в мнението си, много ще се радвам да намеря повече оправдания на такава постъпка. Така малко от малко имате шансове да реабилитирате човека в очите ми!
Виж целия пост
Та ето новото събитие, което ме остави без думи. Понеже тук е модно да се пишат свои проблеми от чуждо име, от името на приятелка, под формата на общи въпроси, аз пък ще пиша от мое име, пък доколко историята е моя, това няма никакво значение.
И така бях за няколко дни сама. Взех си отпуск от живота и отидох да си отспя, отчета и да се преинсталирам извън София. Още на втория ден попаднах в затруднено положение. За съжаление има мъжки субекти, които неясно защо се чувстват длъжни да огряват всяка жена по един особено мъжки начин, дори при силно асексуално и ненатрапчиво присъствие от страна на жената. Когато пък нещата са подплатени с джип и две услужливо обръснати момчета на повикване, нещата стават една идея по-плашещи. Ами, уплаших се и първото, което направих като една тъпа и куха жена беше да вдигна телефона и да се обадя на мъжа, който недвусмислено ми е показвал демонстрирал и говорил за чувствата си по един категоричен начин и на когото абсолютно безусловно вярвам. Именно невъзможната ни любов направи връзката ни история. Не си вдигна телефона. Изчаках го близо 2 часа и му пуснах смс, че ми е криво от постъпката му. Пак нищо.
Питам ви, как можете да обичате една жена и когато тя ви звъни, без значение в какви отношения сте да не й вдигнете? Ако не на момента, поне след време да върнете обаждането? Аз за себе си не мога да си представя, че ще видя името на човек, към когото не съм безразлична и няма да вдигна. Ако мрънка и е досаден, точно с две думи мога да го разкарам. Но за мен е важно да се уверя, че е добре. Може би защото съм майка и защото съм жена, аз се притеснявам. Особено пък когато знам, че е далече и че е сам. Това дали сме заедно, дали се караме, дали се обичаме, минава една идея настрани, преди да се уверя че човекът е добре. После можем отново да се хванем за косите....
Та татковци, това нормална мъжка реакция ли е? Така ли правите към жените, за които твърдите че обичате повече от всичко?
И понеже аз много крайна в мнението си, много ще се радвам да намеря повече оправдания на такава постъпка. Така малко от малко имате шансове да реабилитирате човека в очите ми!
Иначе по повод на ситуацията с въпросния мъж,си мисля,че това е една демонстрация на отдръпване.Един вид ти казва;Не разчитай на мен,Каквото било-било!Може да е резултат от невъзможността на вашата любов.Един вид така е по-добре и за теб,и за него.Да не живеете с някакви желания и копнежи един по друг,а да се дистанцирате,за да ви е по-лесно да продължите поотделно.