първо искам да попитам дали е нормално - от това което аз про4етох било нормално на тази възраст (1,8 мес) . всъщнот оба4е аз не знам как да реагирам в подобна ситуация . дъщеря ми се страхува (определено ) от мъже . не мисля 4е е някаква травма понеже единственото време когато е отделена от мен е в детската градина ..а там са хора на които съм склонна да вярвам.. та зна4и си е някакъв момент . когато види непознат мъж които се опитва да заговори с нея се притиска в мен и по4ва да пищи пронизително . ... не спира докато не си тръгнем или 4овека не си тръгне . как да реагирам ..да се опитвам да я успокоя и да видим 4овека или да си тръгвам за да не се нервира . само да добавя 4е на улицата е много контактна ..но ако сме на гости или доиде някои непознат в къщи - тогава е проблемът . ако сте имали подобен проблем кажете след колко време премина .
Виж целия пост
детски страх - как да постъпя?
- Публикувана: 11 ноем. 2005, 23:39 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2005, 10:28 ч.
# 1
12 ноем. 2005, 12:28 ч.
Моето дете пък се стряска, когато чуе да работи бормашина, хилта или друга ударна машина , кагато минем покрай строяща се сграда. Напоследък взе да се стряска и когато пускам прахосмукачката или дори когато вечер пускам щорите / малкия още не говори , но тича да се скрие някъде или пък вдига ръце да го гушна /. Аз започвам да го успокоявам, започвам да му обяснявам, че чичковци работят на този строеж и тяхните машини издават този шум и т.н. Споделих притесненията си с няколко лекари и почти не получих отговор на въпроса ми. Но една лекарка даде най-смислено мнение : Някои деца са много емоционални , правят им впечатление най-различни неща - от 1 до 3 години е бил този период т.е. реагирайки по този начин искат повече внимание /не че не го получава/. Каза ми да не обръщам внимание на реакцийте му , а когато прояви признаци на страх да започна да му говоря за други неща - къде е тати, къде му е книжката за Баба Костенурка и т.н. Защото обръщайки му внимание,още повече съм засилвала проявите. Честно казано мисля , че има ефект, понамаляха стрясканията му , а сега дори го моля той да пуска прахосмукачката.Пу, пу, пу.
Анка, дано съм ти помогнала...
Виж целия пост
Анка, дано съм ти помогнала...
# 2
13 ноем. 2005, 13:43 ч.
И моят малкият син се страхуваше от ...дядо си . Като го видеше и започваше да се крие в мен и да писка , също като твоята кукла , Анка . Държеше така и с някои други мъже - от нашите близки или приятели . Не знам дали беше временно явление или "подкупите" с дъвки "Орбит"/- любимите му !/ си свършиха работата , но вече остава в свекърва ми без никакви проблеми и вечер понякога иска приказка от дядо си , докато преди това , самото му присъствие в стаята изнервяше малкото и ревеше до посиняване . А другият "набелязан" му купуваше шоколадово яйце и там му мина страха - явно е корумпиран още от сега 
, но пък нищо друго не помагаше - говорене , обясняване с най - нежен и приветлив тон. Това трая около 6 месеца , дано и при вас е временна проява и всичко си остане до време .
Виж целия пост
, но пък нищо друго не помагаше - говорене , обясняване с най - нежен и приветлив тон. Това трая около 6 месеца , дано и при вас е временна проява и всичко си остане до време .
# 3
17 ноем. 2005, 01:53 ч.
Ние пък имаме проблем с пералнята,която далеч не вдига голям шум,но той изпитва някакъв ужасТ от нея. Опитваме се да му обясним,че няма страшно,че тя е полезна,че пере мръсните дрешки,че не може да му направи нищо,особено ако не я пипа 
. Така беше и с прахосмукачката ама му мина. Чудя се,дали тези страхове понякога не са и полезни до някаква степен?!?! 
Виж целия пост
. Така беше и с прахосмукачката ама му мина. Чудя се,дали тези страхове понякога не са и полезни до някаква степен?!?!
# 4
17 ноем. 2005, 02:04 ч.
Имаше такъв период при дъщерята, но предимно от мъже (...и жени ) с мустаци... това премина за окло два -три месеца. После дойде друго и т.н. Донякъде може и да я забавлява как реагират околните или пък има нещо, което много ги отличава тези мъже от баща й.
понякога пробвах да не й обръщам внимание и да не я успокоявам настоятелно, а само да й кажа, че няма нищо... като че ли преодоляваше страха и срама си по-бързо, но пък и никога не се е стигало до писъци
Виж целия пост
) с мустаци... това премина за окло два -три месеца. После дойде друго и т.н. Донякъде може и да я забавлява как реагират околните или пък има нещо, което много ги отличава тези мъже от баща й.понякога пробвах да не й обръщам внимание и да не я успокоявам настоятелно, а само да й кажа, че няма нищо... като че ли преодоляваше страха и срама си по-бързо, но пък и никога не се е стигало до писъци
# 5
17 ноем. 2005, 10:28 ч.
Аз като малка съм се страхувала от мъже, от вси4ки освен от баща ми. Разказват ми как съм се криела под масата, леглата, изобщо като видя мъж вкъщи, независимо дали е познат или непознат следва вик и дим да ме няма 
Та исках да ти кажа да не се притесняваш, за няколко месеца с много приказки ще отмине.
Виж целия пост
Та исках да ти кажа да не се притесняваш, за няколко месеца с много приказки ще отмине.
Препоръчани теми