Ще приемете ли децата си във вашата къща , когато вече са семейни ?

  • 16 011
  • 630
Повлияна от множеството теми тук , за възникнали проблеми между поколенията , а и заради разговора , който проведох с мъжа ми тази вечер , реших да пусна тази тема  Laughing
Значи ... имате голяма къща / или не толкова голяма / и изведнъж довчерашното дете заявява - "Ще се женя / омъжвам / ... и ще живея у вас ...  Sunglasses Шок и ужас ...
Мъжът ми каза - ОК , какво да правим ... много ясно  че ще ги приемем  Rolling Eyes
Аз обаче не смятам така . Аз съм особен чешит , обичам реда и си ценя спокойствието особено много . Смятам , че щом имаш дупе да се жениш , трябва да можеш да се справяш с разходите си . Отделно - аз съм добра домакиня , но не бих била слугиня ... / пример свеки , която обгрижва на 100% , вече 7 г. девер и етърва , тотални лежляци и мързели  Confused /
И никак си не се виждам аз да стана ... да искам да си направя кафе и да не смея да си влезя в кухнята примерно ...  Confused Нито пък си представям да живеем сто човека в една къща ... въпреки , че е голяма .
Кое е правилното ?
Мъжа ми казва - е , какво ... на улицата ли ще ги оставиш ?
Не , ама не искам да живеят при мен , просто не искам . Може би е честно да си кажа , че имам наследствен двустаен апартамент , който смятам да предоставя безвъзмездно на младото семейство и оттам на сетне - всеки да се оправя  Laughing
Какво мислите вие ?
Че всеки трябва да се оправя сам ... или "щом аз съм се гърчил , нека поне децата не се мъчат ... "
Виж целия пост
# 1
Децата са малки и има още много време докато се оженят, но ако все още съм на сегашния си акъл, предпочитам да си живеят отделно. И аз и те ще се чувстваме по-добре така.
Ако са закъсали финансово, ще ги приютя временно, но само докато си стъпят на краката малко, говоря максимум за месеци. Съвместното съжителство със снахи, зетьове, тъщи и свекърви не е здравословно.
Виж целия пост
# 2
На 100% съм съгласна с теб, а не с мъжа ти. Като им стиска да се женят, деца да раждат и т.н. - да се оправят  Peace Ако не могат да се оправят, ще си седят на дъ-тата, докато измислят как. Не мога да си представя да обгрижвам някъв 20+ дришльо дет не стига, че ми се е нанесъл в къщата, ми иска и да му готвя, пера и т.н., че на всичко отгоре и трябва да се съобразявам кога да вляза в банята и колко съм облечена/съблечена в собствения си дом.  Rolling Eyes Предполагам, че да им слушам среднощните изпълнения също ще ми опъва нервите до крайност  Tired с една дума ЪпсурТ Stop дори и с риск да се изпокарам с щерката не бих го направила..
Виж целия пост
# 3
Нямам деца, но предвид начина ми на мислене, вероятно бих ги приела, ако се налага и е временно. Трайно да се нанесат - надали.
Виж целия пост
# 4
Не мога да си представя дори подобна ситуация. Ако не са самостоятелни и не са в състояние да издържат семейство, значи не са готови за брак.
За какво гърчене става дума? Ще си плащат наема/ипотечния кредит сами, както повечето хора под слънцето. На нас никой не ни е помагал, но не сме и на никого длъжни.
Виж целия пост
# 5
Значи ... имате голяма къща / или не толкова голяма / и изведнъж довчерашното дете заявява - "Ще се женя / омъжвам / ... и ще живея у вас ...  Sunglasses Шок и ужас ...

Там е проблемът, че детето няма да каже "Ще живея у вас", а "Ще живеем у нас".  Laughing
Разликата е съществена. И става още по-трудно да обясниш на това дете, че домът, в който е родено и в който е расло, вече не е негов дом. Поне в България това е голяма драма - късане на пъпната връв, такива неща. Златна мина за психолози и психиатри.
Иначе си права. За мен съвместното съжителство на повече от едно семейство е абсурдно. Не си го причиних като снаха, надявам се, че няма и като свекърва. Погрижила съм се за това.
Виж целия пост
# 6
Не знам ,но знам,че няма да ни се наложи.Имаме 4 апартамента в една кооперация,които са предостатъчни за детето ни и  нас ,пък и за родителите ни да си живеят спокойно.Не смятам,че е редно да се живее заедно,и разваля отношенията неминуемо,всеки със собствен дом  е оптималният вариант за мен. И дано не ми се налага,че надали ще е приятно и за младите и за нас,е освен ако не се изнесем на вилата ,а го оставим да си живеят спокойно:)
Виж целия пост
# 7
Познавам се достатъчно и едва ли бих се съгласила един ден дъщеря ми с мъжа си да живеят при нас.
Виж целия пост
# 8
Абсолютно те разбирам - за нищо на света не бих го приела.. Има си наеми и тн. Да се опаравят.. Naughty
Как ще се прави семейство, ако не могат да се издържат??
Виж целия пост
# 9
Абсолютно те разбирам - за нищо на света не бих го приела.. Има си наеми и тн. Да се опаравят.. Naughty

Peace Споделям

 Така са ме възпитали за мен това си е нормално  Peace
Виж целия пост
# 10
Стига да не сме много нагъчкани и всеки да си има лично пространство- мисля, че да. Дъщерите ми са много привързани към мен, както и аз към тях. С удоволствие ще им помагам в отглеждането на внуците, така като и на мен помагат. Но не знам след 10-15 год. дали ще съм на същия акъл.
Виж целия пост
# 11
Виждам в нашето поколение - хората м/у 30 и 40 г. най общо казано , че започват да се разчупват стереотипите ... Дано наистина да е така , защото аз наистина смятам , когато остарея / ако въобще доживея  Mr. Green / , вместо да обгрижвам мамин глезлъо , да се отдам на пътуване и лежане с мъжа ми . Дано да успея наистина . Ще му дам добър старт наистина и оттам насетне - да се оправя .
Сещам се сега за една случка - отиваме на гости у свеки  Laughing както казах тя си има младо семейство у тях . И етървата , която е ужасен мързел , започва да ми се оплаква , че свекървата не готвела добре и не и харесвали храната  ooooh! Те са на пълна издръжка / само да вметна /За момент ми минаха едни такива мисли да и извия врата за наглостта ... но после реших , че всеки си получава заслуженото - било за глупостта и сервилността , било за добрината  ... и си замълчах .
В интерес на истина свеки е катастрофална в кухнята  Simple Smile истинска трагедия ... но може ли една мърла , която ми се е настанила в къщата и на всичкото отгоре да си позволява да ме критикува  Thinking
Аз познавайки се , просто ще стане страшно  Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Аз имам син, който вече е студент и това не е чак толкова далечна переспектива, затова вече съм го решила - купуваме му апартамент с колкото средства разполагаме и веднага щом започне да работи се изнася, без значение дали е женен, или не. А да ми доведе и жена си вкъщи е пълен абсурд. Naughty Колкото за помощ в отглеждане на внуци, за което тук също се спомена, нямам намерение да ставам детегледачка за неопределен брой години. Аз го изгледах без чужда помощ и щом съм се справила значи може. Помощ напълно няма да откажа, но да се нагърбя и със семейството на сина си няма да стане.
Виж целия пост
# 13
Аз имам син, който вече е студент и това не е чак толкова далечна переспектива, затова вече съм го решила - купуваме му апартамент с колкото средства разполагаме и веднага щом започне да работи се изнася, без значение дали е женен, или не...
съгласна.
от няколко години живеем на квартира макар и на двамата родителите ни да са в същия град. Така е по-добре, па макар и да е парично по-затегнато.
Да пуснеш детето да живее отделно е грижа за психичното му здраве. Така става по-независимо, по-оправно.
Не си длъжен да осигуриш дом смятам аз. Да му осигуриш и дом е страхотен бонус.
Виж целия пост
# 14
Само временно докато правят ремонт например. Иначе под наем. Винаги ще им помагам, както родителите ни помагат когато сме били на ръба. Живяхме при свекърите докато правихме ремонта, за да не плащаме наем. Къщата ни е голяма, надали ще ги изритам преди да се изпоженят, но после всеки да си създава дом. Иначе става тясно, напрегнато и куп други неща...

Все си мисля, че бих отделила децата си като станат студенти, но все още не съм ги родила и не мога да кажа...

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия