Големия Дебат: Едно дете ... или две?

Аз винаги съм искала да имам 2 деца и въпреки че мъжа ми известно време се дърпаше...успях да го убедя и бебка е налице.

Имах лека бременност и сега съм майка на едно слънчево бебе, но едва ли бих искала второ.
Аз самата съм единствено дете и никога не ми е липсвало братче/ сестриче.
Идеалния вариант е децата да се обичат и подкрепят като пораснат, но има доста случаи и на обратното- вечни спорове, делби и направо омраза.
Ако искам детето ми да има на кой да разчита през живота си, бих я научила как да си намира и поддържа приятелствата.

 

Здравей!Аз съм майка на две породени деца.Спомних си колко бях изплашена,когато видях втория положителен тест,синът ни беше на 7 месеца,а аз вече имах нов живот в мен. Не искам да ти казвам колко много страхове съм имала-финансови,житейски. Разплаках се,дори се чудех дали да го задържим и когато мъжът ми се прибра от работа и му казах новината той направи най-учудената физиономия на света на моя въпрос :Какво ще правим?.Отговорът беше кратък и ясен :Ще си го гледаме.Няма начин да не се справим. На притесненията ми за бременността,как ще нося бебчето,нали уж бременните не трябва да вдигат тежко,моята майка ми каза: Щом Господ ви го е дал сега,ще го пази. Така и стана.
Трудно беше през първите две години,но ето малко по малко нещата се нареждат.Децата все по-малко се ревнуват,играят заедно,търсят се,усмихват се,закачат се.Не мога да си представя да са сами,аз имам сестра,а съпругът ми има брат и при нас никога не е стоял въпроса едно или две,от самото начало знаехме,че искаме деца,а не дете.
Относно финансовата част,нещата са много лесни- имаш толкова неща останали от първото дете,вече имаш опит кое е нужно да се купи и кое може да се пропусне.Има магазини за всеки джоб и това не е причина да имаш или нямаш дете.На децата им трябва топло легло,топла храна и любовта на мама и тати,лукса не го осъзнават като необходимост/защото той не е е такава/.

Мерси за подкрепата и прямите отговори Аз също бях ужасно щастлива да имам брат, той беше моята пътеводна светлина и винаги ще е, за жалост го загубих твърде млад на 27 г.  и може би аз най-добре мога да си отговоря на въпросите, кое е по добре, две деца или едно. Сега съм едно дете и родителите ми възлагат всичко на мен, опитват се да са част от живота ми, взират се във всичко което правя, моите успехи са всичко за тях, моите неуспехи са болката им - ужасно е!!!! Може би отдавна щях да съм напуснала България, но заради тях не го направих, защото не исках да изгубят и мен. Аз съм сега единствения човек който някой ден ще се грижи за тях, ще търчи за всичко, има си много грижи по възрастните хора.... на празници е ужасно скучно, те двамата, аз съпруга ми и дъщеря ми. Освен това ние сме белязани от загубата и тази трагедия никога няма да ни прави щастливи заедно...Хора раждайте повече деца, просто защото не сме вечни, човек винаги може да загуби едно от децата си, като има повече е по леко може би, а ако загубиш единственото си дете...не знам... мисля че ако имам единствено дете няма да го глезя, но прекалено ще се взирам в него, дали всичко е наред, дали ще бъде наред, някой ден като тръгне да се жени ще търсиш идеалния съпруг/ съпруга/ а те няма да са .... сякаш залагаш целия си живот на това едно дете и го обременяваш ужасно много със себе си... като са две някак все едното ще успее, ако едното не му върви в училище, то на другото ще му върви, ако не харесваш едната снаха, то зетя че е зет като мед и някак има баланс ... получаваш всичко за което си мечтал, ако не от едното, то от другото дете ... Иначе имаме възможности, вярно сега живеем в малък апартамент, но имаме друг по голям, който след основен ремонт ще стане приказен, Двамата с мъжа ми сме с прекрасни професии и добри доходи, верно кризата удари точно нашия бранш, но вярвам че нещата ще се оправят. Благодаря ви! Определено ми дадохте кураж

Дано Господ ми даде две деца!

За мен няма съмнение кое е по-добре- категорично 2, че и 3 деца. Едно, че винаги е по-весело с повече дечица наоколо, второ и по-важно- така децата  винаги ще си имат близък човек, на когото могат да се опрат и на когото винаги, винаги да разчитат.
Аз имам брат, с когото сме изключително близки и с когото безумно се обичаме и не бих искала да лиша детето си от такъв човек до него.

"Три" е и моят отговор

Като по-малка (не, че сега на 17 съм голяма!) исках 2, аз имам сестра и за мен така изглеждаше животът, да имам 2 дъщери и аз. Но с времето все повече заисквам 3, сега обработвам мъжа ми не бързам, имам време.

Колкото е хубаво, когато човек роди първото си дете, толкова още по-хубаво става със следващото - вече има много повече спокойствие и умения, жалко само, че и търпението не расте.

Три 
Все още чакам второто си дете и не мога да ти отговоря на много от въпросите,които си задаваш...
Но аз никога не съм си се представяла само с едно дете.Винаги съм искала да имам поне 2 деца,а в идеалният вариант 3.

 Няма нищо по мило да гледам двете ми внучета брат исестра как се гушкат и баткото я защитава и дели с нея лакомства.
 Едно дете съм и на празници винаги ми е било тъжно....

При нас дебатът е две или три. 
И не, не е престъпление да "натикаш" децата в една стая.

Aми ако някой може да раздели моите три в отделни,да заповяда да го направи.Имаме възможност да им направим на всички стаи,но те не искат,плачат че им липсва другия.та те не спират да играят,а когато са по леглата си е веселба,на какво толкова намират да се кикотят все,ама факт че го правят всяка вечер.
Аз си признавам че се бях стреснала от това дали ще се справя с 4деца,ама сега сме си супер.
И не смятам че ще ощетя някое от децата си,само защото са повече,напротив ние сме много богати(не материално),кой както иска така да го разбира.
Моят съвет е да изчакате с второто дете,когато си готова да имаш пак детенце,няма да си задаваш никакви въпроси.
Аз ставам дебела,да,няколко пъти вече ми се налага да свалям по 35кг,ама успявам,от страстен пушач ставам непушач,но си заслужава.
Никога в този живот няма да разбера, защо като се каже  многодетно семейство и всички си представят полуоблечени ,сополиви ,ревящи деца,насядали по земята и умиращи от глад.

 Аз определено искам да имам още едно дете. Със сестра ми имам 13г. разлика и винаги ми се е искало да имам брат или сестра с по- малка разлика.

elllen,с втория си пост си си отговорила на първия.
Две или три деца бих искала да имам.
И не,не  епрестъпление да са повече от едно.Дори е по-добре за тях.

И при нас дилемата беше колко повече от 2. Сега се надяваме вече третото да е на път, но още не е потвърдено. За повече надали ще продължим, но 3 са задължителни за мен - винаги така съм си представяла идеалното семейство. Съпругът ми също.
Аз съм едно дете и не ми е особено приятно. Съпругът ми са 3 деца и са много близки - подкрепят се, помагат си. Моят баща са 4 деца и винаги съм се възхищавала на невероятните им отношения и близост.
Естествено, добре е човек да си прецени възможностите, за да не се получи единствено някакво самоцелно размножаване.

Имам две деца.
Дъщеря ми на 4ригодишна възраст много искаше брат или сестра. Даже ни навиваше. Опитите ни през 2005та бяха много и все неуспешни. Стана братчето, но едва края на 2007ма.

В началото бях ужасена от мисълта дали ще мога да обичам бебето поне колкото сестра му. Просто не можех да си го представя. И както беше писала една мама във форума родих и "сърцето ми се раздели на две"

Бу беше пуснала тема за броя на децата. Писах 4. Но и за 3 не мога да се навия все още