Съгласна съм с Алчо, моята формулировка е следната: по пътя към целта е важно да се огледаш - не само това, което целиш е важно, но и от къде точно ще минеш, важен е самия път - той е изпълнен със ситуации, от които може да се научи много. Съмнение няма в това, че на всички ни се налага да чакаме какво ли не, важното е да не сме фокусирани върху самото чакане, а да успеем да оползотворим максимално всеки един миг от него за положителни неща. Не става въпрос за това да стоиш на спирката и да се хилиш, но да поздравиш съседа или да пожелаеш приятен ден на шофьора на маршрутката не ти струва нищо, а е много ценно.
Виж целия пост
ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ
- Публикувана: 23 ноем. 2010, 10:02 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2010, 12:49 ч.
# 15
23 ноем. 2010, 19:07 ч.
# 16
23 ноем. 2010, 19:27 ч.
Ако српе очакването, на каквото и да било, би спрял живота.
Виж целия пост
За мен част от очарованието е в самото очакване, в копнежа по нещото, което чакам да се случи.
# 17
23 ноем. 2010, 20:19 ч.
И аз така. Много тинейджърски ми се вижда първия пост. Ми ясно де, carpe diem, ама за някои неща се налага чакане и тва е. Ако не си чакам автобуса, как ще стигна на работа? Безумно е да ръгна пеша, то половин ден ще ми стигне само да докретам дотам. Ако не изчакам бебето да се развие в корема ми и се роди, какво да правя - не мога да му кажа да побърза, защото трябва да си живея живота без чакане. Когато чакането е наложително, просто правя нещо друго докато очакваното събитие се случи. Чета книга на спирката, или нещо подобно. Ако вече си зациклил и чакаш от апатия и липса на сила за живот, това вече е друг проблем.
Харесва ми това:
От теб зависи дали ще е "чакане" или "очакване". В очакването има надежда.
Виж целия пост
Съгласен с Ломбардо, макар и да е малко краен.
И аз така. Много тинейджърски ми се вижда първия пост. Ми ясно де, carpe diem, ама за някои неща се налага чакане и тва е. Ако не си чакам автобуса, как ще стигна на работа? Безумно е да ръгна пеша, то половин ден ще ми стигне само да докретам дотам. Ако не изчакам бебето да се развие в корема ми и се роди, какво да правя - не мога да му кажа да побърза, защото трябва да си живея живота без чакане. Когато чакането е наложително, просто правя нещо друго докато очакваното събитие се случи. Чета книга на спирката, или нещо подобно. Ако вече си зациклил и чакаш от апатия и липса на сила за живот, това вече е друг проблем.
Харесва ми това:
Ако српе очакването, на каквото и да било, би спрял живота.
От теб зависи дали ще е "чакане" или "очакване". В очакването има надежда.
# 18
26 ноем. 2010, 23:58 ч.
Искрено ме забавлява цялата тема. Ами ние прехласнати в това чакане, не забелязваме малките неща. Аз обаче очаквах и Куелю да се включи по темата, ама не би.
Предложението ми е следното: ДА МАХНЕМ ВСИЧКИ Ч-ТА В ЗАГЛАВИЕТО НА ТЕМАТА! Колкото по-скоро се случи това, толкова по-интересно ще стане, а не само да си говорим общи приказки от сорта кой точно автобус чАКАШ, и дали е правилният, защото, ако не е, то това означава, че чАКАМЕ напразно. Кой обича да чАКА напразно?
От друга страна замисляли ли сте се колко време от живота ви минава в чАКАНЕ? А в напразни въздишки? Спане? Ще се наеме ли някой да пресметне колко точно души чАКАТ на ден по света? Щото има някои, които пропускат по някое чАКАНЕ сегиз-тогиз. А общото тегло на ИЗчАКАНОТО? А общата маса на чАКАЩИТЕ… преди чАКАНЕТО и след чАКАНЕТО? И дали разликата на ИЗчАКАНОТО минус разликата от чАКАЩИТЕ преди чАКАНЕТО и чАКАЩИТЕ след чАКАНЕТО е равна на нула? Защото ако не е, къде се е дянала тази разлика??? И да се върнем малко преди да задам всички тия, вярвам и за вас, както и за мен, важни въпроси… Някой чАКА ли напразно?
Ноу офенс, джъст асосиатив тинкинг.
Виж целия пост
Предложението ми е следното: ДА МАХНЕМ ВСИЧКИ Ч-ТА В ЗАГЛАВИЕТО НА ТЕМАТА! Колкото по-скоро се случи това, толкова по-интересно ще стане, а не само да си говорим общи приказки от сорта кой точно автобус чАКАШ, и дали е правилният, защото, ако не е, то това означава, че чАКАМЕ напразно. Кой обича да чАКА напразно?
От друга страна замисляли ли сте се колко време от живота ви минава в чАКАНЕ? А в напразни въздишки? Спане? Ще се наеме ли някой да пресметне колко точно души чАКАТ на ден по света? Щото има някои, които пропускат по някое чАКАНЕ сегиз-тогиз. А общото тегло на ИЗчАКАНОТО? А общата маса на чАКАЩИТЕ… преди чАКАНЕТО и след чАКАНЕТО? И дали разликата на ИЗчАКАНОТО минус разликата от чАКАЩИТЕ преди чАКАНЕТО и чАКАЩИТЕ след чАКАНЕТО е равна на нула? Защото ако не е, къде се е дянала тази разлика??? И да се върнем малко преди да задам всички тия, вярвам и за вас, както и за мен, важни въпроси… Някой чАКА ли напразно?
Ноу офенс, джъст асосиатив тинкинг.
# 21
27 ноем. 2010, 15:29 ч.
Хммм......когато се омъжвах служебното лице каза нещо, чийто смисъл осъзнах няколко години по-късно по не си спомням какъв повод. Тя каза нещо от сорта, че, за да е щастлив човек му е нужен някой, който да обича, нещо, което да прави и нещо, което да очаква. Та....очакването не винаги е такава тегоба...понякога точно очакването крие удоволствието от постигането на целта.
Виж целия пост
# 22
27 ноем. 2010, 16:23 ч.
Не съм съгласна.Не съм чакала да ме преместят от яслата в градината.Нито съм чакала за другите неща.Защо да чакам?Те нещата се случват и се нареждат така или иначе.Но нямам нищо против очакването.Много обичам да очаквам.
Виж целия пост
# 23
29 ноем. 2010, 13:03 ч.
И дойде края на месеца. Много хора вече са свършили парите и чакат ли чакат.
Е, ако някой ми каже как точно да си живея пълноценно живота, докато се стресирам, че няма кво да ядем и има още неплатени сметки, евалла ще му кажа!
А особено ако любимия работодател реши да позабави заплатите...
Виж целия пост
Е, ако някой ми каже как точно да си живея пълноценно живота, докато се стресирам, че няма кво да ядем и има още неплатени сметки, евалла ще му кажа!
А особено ако любимия работодател реши да позабави заплатите...
# 24
29 ноем. 2010, 23:46 ч.
не се стърпях... ще препрочитам този пост няколко пъти, преди да го пусна, за да не съм груба... хората, които "живеят" от заплата до заплата са непълноценни като цяло... но това е МОЕТО мнение, защото на мен парите, които изкарвам, ми стигат, защото знам как да ги харча, защото съм постигнала позицията, респективно заплатата, която имам, с честен и почтен труд и благодаря на Господ - имам родители, които са инвестирали време и средства, за да ми помогнат да стана човека, който СЪМ... и не на последно място работя при работодател, който не само не ми бави парите, но и ми подарява цветя за всеки мой празник - кой за каквото е учил... поста стана дълъг, последно - не е нужно да сме на едно мнение, но ако имате проблеми - разрешете ги, не карайте онези, които се опитват да бъдат позитивни, да станат недоволни като вас... не сме ви криви ние - нито съм ви изхарчила парите, нито съм ви изяла храната, но съм убедена, че лошотията нито ви храни, нито ви прави по-богати...
Виж целия пост
И дойде края на месеца. Много хора вече са свършили парите и чакат ли чакат.
Е, ако някой ми каже как точно да си живея пълноценно живота, докато се стресирам, че няма кво да ядем и има още неплатени сметки, евалла ще му кажа!
А особено ако любимия работодател реши да позабави заплатите...
Е, ако някой ми каже как точно да си живея пълноценно живота, докато се стресирам, че няма кво да ядем и има още неплатени сметки, евалла ще му кажа!
А особено ако любимия работодател реши да позабави заплатите...
# 25
30 ноем. 2010, 00:16 ч.
jackobiana, постът ти наистина е груб, както и невеж. Няма никаква гаранция, че като си изкараш шестичките и си учиш каквото "трябва", и правиш всичко както е по книгите, непременно ще сполучиш на добра работа или ще ти стигнат парите за храна. Всичко се случва на тоя свят, и гаранция няма за нищо. Защо си мислиш, че има предначертан път на успеха, който някой може да следва като по рецепта и ако не се получи резултата, значи непременно е негова грешка?? И ти можеш утре да паднеш от удобния си пиедестал, и друга песен ще запееш. Не всеки беден е такъв, защото "си го е заслужил" или "сам си го е навлякъл". А да сравняваш несгодите на някого, или свободата му да ги изкаже, с лошотия, е направо върхът. Моля те, замисли се преди да пишеш, защото утре това може да си ти. Не на всеки му е широко около врата, и всички имаме правото да изразим мнение в тоя форум - не само щастливите. Ако на теб ти е достатъчно да изчетеш едно такова мнение, за да станеш "недоволна като тях" и да ти се развали кефа, това вече е друг проблем.
Виж целия пост
# 26
30 ноем. 2010, 07:32 ч.
аз не съм споменала, че не съм богата... несгодите на всеки са част от живота, но
на мен лично не ми прозвуча като "изказване"... както и да е, аз се справям по един или друг начин с проблемите, които имам и няма да спра да съм усмихната и да се държа добре с хората, които по никакъв начин не са заслужили обратното... дано на вас нападките по мой адрес да ви разрешат всички проблеми, за да няма за какво да нападате околните...
Виж целия пост
jackobiana, постът ти наистина е груб, както и невеж. Няма никаква гаранция, че като си изкараш шестичките и си учиш каквото "трябва", и правиш всичко както е по книгите, непременно ще сполучиш на добра работа или ще ти стигнат парите за храна. Всичко се случва на тоя свят, и гаранция няма за нищо. Защо си мислиш, че има предначертан път на успеха, който някой може да следва като по рецепта и ако не се получи резултата, значи непременно е негова грешка?? И ти можеш утре да паднеш от удобния си пиедестал, и друга песен ще запееш. Не всеки беден е такъв, защото "си го е заслужил" или "сам си го е навлякъл". А да сравняваш несгодите на някого, или свободата му да ги изкаже, с лошотия, е направо върхът. Моля те, замисли се преди да пишеш, защото утре това може да си ти. Не на всеки му е широко около врата, и всички имаме правото да изразим мнение в тоя форум - не само щастливите. Ако на теб ти е достатъчно да изчетеш едно такова мнение, за да станеш "недоволна като тях" и да ти се развали кефа, това вече е друг проблем.
Е, ако някой ми каже как точно да си живея пълноценно живота, докато се стресирам, че няма кво да ядем и има още неплатени сметки, евалла ще му кажа!
А особено ако любимия работодател реши да позабави заплатите...
А особено ако любимия работодател реши да позабави заплатите...
# 27
30 ноем. 2010, 08:19 ч.
Щастието не е дестинация, а начин на пътуване. Очакването е неизменен момент от това пътуване и ако знаищ кок можеш да го направиш също толкова вълнуващо, колкото и всичко останало.
Виж целия пост
# 28
30 ноем. 2010, 08:49 ч.
Нещата описани в първата част на темата, не ги чакаме, а очакваме, както казаха и някои други. Но очакването не е като да седна и само да чакам да се роди детето, да проходи, проговори и т.н. Живея си живота и докато очаквам това да се случи.
А относно чакането на автобуси и разни подобни неизбежни нещица - сетих се за един разказ на Азимов - http://chitanka.info/lib/text/254. Ето ви и друг поглед над досадното чакане.
Виж целия пост
А относно чакането на автобуси и разни подобни неизбежни нещица - сетих се за един разказ на Азимов - http://chitanka.info/lib/text/254. Ето ви и друг поглед над досадното чакане.
# 29
30 ноем. 2010, 10:44 ч.
Интересно, че тъкмо слушах любимата ми "Happiness is the road" на Marillion и видях, че няколко хора използват сходни изрази. Това май обобщава всичко 
Виж целия пост
Препоръчани теми