При дъщеря ми след няколко седмици лягане около 11, се стигна до будене с рев (т.нар. "night terrors"), абе неприятна работа.
Като се прибави фактът, че дъщеря ми е първа калпазанка в градината и разваля дисциплината относно следобедния сън (с бърборене), накрая детето отговаряше на всички симтоми за недоспалост.
Сега реално сме заедно от 18.00 до 21.00 часа вечер плюс още поне половин час четене на книжки и игри в леглото.
Иначе нямам никакъв проблем с домакинската работа - върша си я вечер, защото де факто я "вършим" с дъщеря ми.
За нея се оказа дяволски любимо и интересно да подреждаме, да ми подава дрехите докато с простирам (всъщност ми ги подхвърля, а аз ги ловя ) и най-вече да готвим.
Онзи ден постигнахме 90 топчета (за супа) от половин пакетче кайма; реално тя направи повечето.
Мъжът ми не кипи от ентуасиазъм да я включва в готвенето, защото умира от страх, че детето "ще се заколи" с ножа, но гледам да го превъзпитавам.