Насред пубертета

Ами приза трябва да ти подскаже поне един да не й звъниш
Опитай! Няма нищо да се случи, вярвай ми.
Всеки ден се боря с такива майки , които не пускат джи ес ем- а
А я си представете , че тази екстра я няма?

Ами в най-пълния смисъл на думата "приятел"- не сме и никога не съм искала да бъдем. Аз съм майка, а тя дъщеря. Всеки си има своите интереси и приятели.
Ако става дума за близко отношение, това вече мога да твърдя, че го имаме. Защо това, че се притесявам за нея, трябва да предполага, че не сме близки?! А и за всеки е много относително колко много е звъненето. Моята и звъня по веднъж и тя реагира толкова остро колкото и 5 пъти ако съм била звъннала. А и това, че се налага да и звъня някога повече от един път идва едно от това, че преди години имаше неща заради, които се притеснявам малко повече и друго, защото тя е завеяна като баща си и някога каже, че ще се обади, но се оказа, че се отнесла и забравила.
Дори мога да твърдя, че съм много по-близка с нея, въпреки историите с телефона, много повече от деца на мои приятелки, които винаги си вдигат телефоните или се обаждат както са обещали на родителите си. Много от тези ми познати и приятели с послушните деца, не говорят за много неща с децата си и винаги се месят в живота им или водят техните битки. Поне моята бунтарка е научена, че мама и тати са гърба и, но не и тези, които ще водят битките и, и че е свободна да си има неин си живот и да не ми докладва всяко нещо.

И не, не смятам хората, които имат лично пространство за себе си и съпруга си за лоши майки, защото аз съм точно от тези хора и не съм нито до задника на отрочето си, нито държа телефона в мен и въпреки това се безпокоя, и въпреки това дъщеря ми пропуска да се обажда и се сърди като и звънна.

Рòса, не знам какво работиш и с какъв тип майки се бориш всеки ден, но повярвай ми, надали са точно като мен, колкото и така да ти се струва.
Дъщеря ми има сериозен здравословен проблем, заради който 3 години не е ходила на училище, а когато ходеше са ми се обаждали през ден, че нещо се е случило и е трябвало да търча към училището. И при все това, тя стана самостоятелно дете, а аз не съвсем изперкала майка, която и вярва, която се опитва да превъзмогне притеснението и да не си мисли през деня, че всяко обаждане е от училището.
Но тя е завеяна и много нетърпяща някой да и казва какво да прави, да я обгрижва и затова се бунтува, защото сигурно е решила, че е като всички и може да прави всичко.
Така е възпитана, но е факт, че не е и затова може би не ме разбира и някога ми прави и на пук. Не знам.... Обича и да се прави на интересна пред приятелките си, които между другото ме смятат за супер готина и ме искат за тяхна майка, но моята като го чуе това и само върти очи и сумти  

Тук сама си отговаряш... даже си мислех дали изобщщо да пиша , при условие , че си си го написала , но почувствах длъжна , щом детето е било болно.
Надявам , се вече да не е и никога да не е! Да ти е жива и здрава!

Е, то е ясно, че понякога пресилваме нещата А и макар и да съм наясно с някои причини, съм човек и си мисля, че може наистина пък да не съм редовна и да реагирам пресилено. Още повече и дребната като ми го заяви някога сърдита

Аз му се обаждам "само" сутрин, когато стигне в училище и не ми се е обадил, после като се върне от училище, ако той пак не ми се е обадил, както и когато стигне до всяко извънучебно мероприятие, което се намира сравнително близко и не съм му шофьор.

В някои дни се събират "само" 5-6 пъти за няколко часа.    Мобилните оператори могат само да се радват на такива като мен.
На 11 г. е, 5 клас. Така съм по-спокойна.

Не смятам, че е чак толкова ненормално. Най-малкото затова, че има предписание деца до 12 г. да не се оставят без надзор. Вероятно си има причина.

Не ми е правил забележки, повечето деца на излизане от училище захапват телефоните, предполагам, че правят същото.

Въпросът беше не колко пъти на ден, а при закъснение вечер.
Имаме уговорка в случай на закъснение да предупреждава младежът, но се случва да се улиса и да забрави. След като не се е прибрал в уречения час, естествено, че звъня да проверя какво става. И ако има късмета да не ми вдигне веднага, а аз да стоя, да слушам сигналите и бавно, но славно да истерясвам (Да не ти се случва това, което си мисли майка ти!)... Сто пъти съм обяснявала - не ми пука къде и с кого е, нито какво прави в този момент. Достатъчно е да отговори и да чуя гласа му - че е жив и всичко е наред.
Ако не иска да му пада реномето пред гаджето и приятелите, да бъде така добър и да предупреждава, щом се налага да закъснее. Никога не сме му правили проблеми. Въпрос на учтивост е, най-малкото, нищо, че майките не са хора.