Насред пубертета

mama Peti, не искам да ти давам съвети, а да  нахвърля няколко момента:
* не изключвай нищо като възможна причина за поведението на детето, не знаеш какво се случва в неговата глава и как възприема нещата, каква е неговата гледна точка (половината време от деня прекарвам с детето си - говорим, учим и пр., и почти всеки ден чувам репликата "ти не се интересуваш от мен")
* разговаряй, разговаряйте, не подлагайте детето на разпит (на разпита детето мълчи и се съгласява, че е виновно, но всъщност не е убедено)
* споделяйте с нея, не чакайте споделяне, ако няма взаимност, споделяйте вашите трудности, вашите преживявания, вашите притеснения, да види и вашата гледна точка;
* кажете и покажете какво харесвате у нея, нека тя се види във вашите очи,  ако не се вижда или, ако не се харесва във вашите очи, тя ще потърси други, в които да се хареса.

И все пак моментите прозвучаха като съвети , но се надявам да съм  полезна

Ето един мн полезен подарък за таткото.
Много ми допада тази книга, в момента я прелиствам пак.
Има описания на различните възрасти за всяка година от пубертета по отделно.

А какво мислят те?

Благодаря, ще пробвам тези съвети, макар че съм се опитвала да говоря, но мен ме възприема като натрапница.Не е винаги така, но имам чувството ,че пред мен се играе театър.Намирала съм нейни писания ,където за мен пише оная ми ....., нарича ме по име и други.Пред мен и вкъщи изобщо е друг човек.

Децата от първия брак на мъжът ти не се проблем за теб, но явно ти си проблем за Нея. Сама си забелязала отношението ѝ и начина по който те възприема. Ако това дете не те уважава и не те иска в семейството си мисля че имаш сериозен проблем. За съжаление колкото повече се опитваш да стигнеш до нея, тя толкова по силно ще ти се противопоставя. Смятам, че таткото трябва да се заеме сериозно с възпитанието на дъщеря си, а ти просто мълчаливо да го подкрепяш, защото ако двамата наказвате врага ще си ти, ако двамата обяснявате досадницата ще си ти. Отношенията в подобни семейства са доста сложни и деликатни, моето е такова, и когато няма уважение и толерантност напрежението е почти нетърпимо.

    Здравейте момичета,търсех подобна тема отдавна.....нова съм и все още се ориентирам трудно, както и да е зарадвах се много че ви намерих.  Намирам ,че темата тук е  двоина, първо пуберитета  и второ трудностите да си  супер майка а не лошата мащеха.  Аз също имам опит с децата от първият брак на съпруга ми-(днес бивш) никога не сме имали проблеми ,така или иначе почти приклюваха този период. Мисля че с дърщеря ми имам много по-сериозни проблеми, може би понеже другите деца просто ме уважаваха но никога не  съм  и претендирала за нещо повече- обич например, не съм ги навиквала не см им се карала,наказвала бяха преживяли доста около  личният живот на баща си . На моята дъщеря доста и се насъбра  от развода  ни с баща и, скоро зогубихме и любимата ни баба, доста и угаждах и прощавах за да не се чувства  тъжна   от трудностите ни в живота, разглезих я,  опитвам  се да и дам едно добро класическо възпитание и образувание  чувствам се безсилна да обясня елементарни правила в живота на 12 и от две години ми обяснява че е тиинержър......да се смееш ли или да плачеша, откакто започна да се  развива....... няма спасение, прави лошо впечатление и на приятелите ни, питат ни кой е бос у дома.  Аз бях доста бурна  в тая възраст, помня че майка ми, Бог да я прости, плачеше. Ах , всичко се плаща на този свят......още 5-6 годинки  и всичко ще се оправи........а след това започва моя климактириум ха ха ха ха.....ужас

Мама Пети,а къде е майката на девойката ?
В какви отношения са?Може ли да и повлияее?
Изкарах един много тежък пубертет със сина ми,който съвпадна с раждането на малкия.
Много тревоги,притеснения,бягства от училище,неподходяща компания и пр.,но
всичко отмина..... за моя сметка и нерви.
Не се впрягай и не търси вина !Поговори със съпругът си.

Но каката какво е направила?

Изобщо не е задължително държанието на момичето да е свързано с това, че таткото има ново семейство. Просто е на 15. Почти  всички на 15 имат проблеми с родителите - едни по-сериозни, други - не толкова. Дори и да нямат , се опитват да си намират. Точно това казвах на едната щерка - " Чудиш се за какво да се скараме ли? Всички край теб имат проблеми и трябва и ти да си намериш?"

Какво ли да те посъветвам. Първо всички сетива на 6. Говорете и, много. Колкото и да ни се струва, че не чуват след време се убедих точно обратното. Чух да изговарят мои думи и разбрах, че са ме чували. Не си мисли, че всичко е загубено, каквото и да ти се струва, не и слагайте квалификации. Дали сте се справили като родители ще разберете след няколко години. Обикновено в 10 клас се поукротяват, ако това би могло да те успокои.
На теб ще ти е по-трудно, защото може би не познаваш добре детето. На мен ми много ми помагаше това, че ги познавах много добре и знаех коя какво може да сътвори. Тоест бях подготвена за магариите им и лесно ги надушвах.
Успех!

Здравейте и от мен!Ние също сме в тази трудна възраст,моя юнак е на 14сет.От две -три седмици страшно се промени.Затвори се в стаята си,не иска да говорим...ако случайно си кажем нещо то е по остро.Не иска да се събира с никого,дори и с братовчедите си(били бебета а той не бил детегледачка),всички и всичко го дразни.Ние сме били виновни,че сме го докарали в тази държава(а от три години е тук и досега проблеми не е имал),провали ли сме му волейболната кариера...абе с две думи ние сме виновни за всичко.Какво ли не опитвахме,спиране на Интернет,разговори,с добро с лошо...НИЩО...не знам какво става с него...до преди месец бяхме като приятели,никога не сме си повишавали тон,споделяхме си двамата...и сега изведнъж-пълна промяна...Мисли се за много голям-не сме можели да се бъркаме в живота му...е голям е но не до там,че да не мога да си позволя да не го оставям цяла нощ на компютъра например.....Преди седмица му взех кабела за нета и той изпадна в пристъп на откровение...сподели ми,че се е запознал с едно момиче в Скайп от България и човека е влюбен....Нормално е на неговата възраст да е влюбен,но в реални момиченца не виртуални....позволих си да направя нещо което досега не съм си и помисляла да правя,разрових му се в компютъра и онемях...мома на 14сет изглеждаща и облечена като "Пайнерка" му обяснява,че е глупаво да си губи времето тук....о какъв кеф било в Бг...купони,секс...нашия веднага решава-тук са задръстени и вие сте виновни че страдам...да де ама ние с баща му докога ще страдаме покрай него не знам....
Винаги съм искала с детето си да бъдем приятели,така бях аз с моите родители и мислех,че съм успяла до преди месец....трудна възраст е тази...и за детето и за родителите...кога ще отшуми само не знам и ще можем ли да запазим добрия тон помежду си...

Здравейте и от мен! както вече писах в друга тема, по същия проблем, и ние сме така, нашата фаза засега е ...незаинтересованост  към всичко ....две седмици много говорене, забрани, наказания и пак говорене и към днешна дата малко мърдане в положителна посока. Моите притеснения засега са свързани с усвояването на учебния материал и оценките в училище, защото е 6-ти клас.
Май нямаме избор всичко ще си го износим и ние....просто без да се намесим не става.
Според мен/много мислих по темата/ доверието е най-важно, дано не загубим доверието им, да ни вярват.....това е най-важното.
Успех на всички мами на пубери    да са ни живи и здрави

Roditel_ON - доверието едно на ръка, но понеже вече сме минали по този път и го извървяхме успешно (оживяхме и не успяхме да се намразим ), та най-важното  е да останете авторитет за детето.

 Отговарям: Намаля й успеха.В началото на годината само 5-6 ци носеше, сега 2-3-4-ки . Без тя да знае и проверих телефона, защото правеше големи сметки всеки месеци се оказа ,че по време на часовете си пращат SMS си и  дори са си позволявали да говорят по телефона в час.По този повод ,тя знае ,че разпечатката идва при нас , аз седнах да си поговорим и обясних ,че на разпечатката всичко се вижда и ,че това трябва да престане.Предупредих я един, два пъти без да казвам на баща й , но тя продължаваше да го прави и сметката вместо да намалее тя се увеличи.В SMS-си те си какво си пишат моля ви се :" донеси ми сенките,аз ще ти донеса твой те" и разни други такива.Купила си е фон дьо тен без да се консултира с мен,може би защото все и повтарям ,че така си е красива и няма нужда от грим, да но се изрина ,цялото и лице стана пълно с лишей.Две седмици не мога да я накарам да отиде на лекар.И други такива.
  А по въпроса за майка й , тя не живее в нашия град и честно казано много рядко им се обажда, пък за виждане да не говорим.Аз се грижа за тях вече 5-6години. Каквото и да направя все аз излизам лошата.
  Но ме притеснява факта ,че пред мен се държи прилично и по някога ми казва ,че ме обича , а сред приятелките си ме нарича оная и разни други такива епитети.

Мама Пети, това не е толкова притеснително и не си го слагай на сърце. Те слушат една от друга и ако останалите наричат майките си "оная", така ще те нарича момичето и теб, дори и да те обича. Защото не е"престижно". Нека баща и повече да говори с нея, но е важно и да е наясно, че около нейното възпитание, правила у дома и нейната "свобода" сте на едно и също мнение. Дори сигурно не е зле ти да и позволяваш с малко повече от таткото, за някои дребни неща. Например таткото да е абсолютно против да се гримира, а ти да смяташ, че малко спирала не пречи. Тоест в някои случаи ти да си доброто ченге, а той лошото.
А за успеха, поговори с нея. На 15 - тя 8-ми или 9-ти клас е? Ако е 8-ми и тази година е сменила училището, може просто да и е станало по-трудно. Или с някои учители зле да са се сработили.
Освен да поговориш с нея, сигурно не е лошо да поговориш и с учителите какво се случва. Може да ограничите излизанията и , докато не оправи успеха. А на телефона определено бих сложила лимит и ако не го спазва - бих и го спряла за известно време. Но щом ходи редовно на училище - нещата още не са трагични.

Благодаря за подкрепата!Но по повод правилата таткото и аз сме на едно мнение ,НООООО  за следенето отговарям само аз.Това противоречи на идеята за доброто и лошото ченге.Аз за в момента се отказах и си мълча по всички въпроси, нито следя за изпълнението на дадените им задачи.Ако нещо не е свършено не се ядосвам , а ставам и си го върша сама.Но това да си кажа честно ме яде отвътре.Обичам да има някакъв ред, а става така ,че само аз и баща им си вършим задълженията.Тя и баткото са като на хотел.Аз слагам масата ,аз да я вдигам,да пера и т.н.Ходя по цял ден на работа и се прибирам към 19.00часа.Добре ,че поне майка ми е наблизо и ми помага.
Честно писва ми .