Така, не вярвах, че някога ще ми се случи на дърти години да развявам лични неща по форумите, а и изобщо никога не съм предполагала, че ще попадна в такава латинодрама. Но, тъй като все пак, тук до някъде съм анонимна, ще си развея белите гащи, ако може да ми дадете акъл. Че не мога да говоря с никой в реала, а ме мъчи проблема страшно.
Та, значи започна се на нова година. Може и преди това, ама не съм забелязала. Ама тогава нали всички се бяхме нагласили по-така, аз щото напоследък доста отслабнах гордо сложих тясно и леко късо рокле, ама мъж ми ме насърчи. Та тогава забелязах лазни странни погледи от страна на мъжа на сестрата на моя мъж. първо си виким, брях колко съм готина, после ми стана неловко и взех да се крия по ъглие. лошото е, че при поредния поглед видях зълва ми, че видя, разбра, асимилира и явно и стана кофти.
кофти ми стана и на мен. ама много. разбирам я, жената. дори се преоблякох под предлог че съм се накапала. но, това продължи и в следващите дни. тоест, погледите от зетя. зълва ми стана студена към мен и явно ме избягва. чувствам се ужасно, не знам какво да правя. говорих с мъж ми, мислих, че ще ми каже, че съм луда, но той каза, че едната вечер и той е забелязал нещо. но продължава да се държи с всички все едно нищо не е станало. зълва ми не ми говори, е не официално, ама си личи и изолирва и останалата част от семейството. разбирам я.
много ми е кофти, не знам как да постъпя. все се чудя аз ли някъде сбърках. как да изляза от тази ситуация?
Извининете, че е толкова дълго.
Виж целия пост
Та, значи започна се на нова година. Може и преди това, ама не съм забелязала. Ама тогава нали всички се бяхме нагласили по-така, аз щото напоследък доста отслабнах гордо сложих тясно и леко късо рокле, ама мъж ми ме насърчи. Та тогава забелязах лазни странни погледи от страна на мъжа на сестрата на моя мъж. първо си виким, брях колко съм готина, после ми стана неловко и взех да се крия по ъглие. лошото е, че при поредния поглед видях зълва ми, че видя, разбра, асимилира и явно и стана кофти.
кофти ми стана и на мен. ама много. разбирам я, жената. дори се преоблякох под предлог че съм се накапала. но, това продължи и в следващите дни. тоест, погледите от зетя. зълва ми стана студена към мен и явно ме избягва. чувствам се ужасно, не знам какво да правя. говорих с мъж ми, мислих, че ще ми каже, че съм луда, но той каза, че едната вечер и той е забелязал нещо. но продължава да се държи с всички все едно нищо не е станало. зълва ми не ми говори, е не официално, ама си личи и изолирва и останалата част от семейството. разбирам я.
много ми е кофти, не знам как да постъпя. все се чудя аз ли някъде сбърках. как да изляза от тази ситуация?
Извининете, че е толкова дълго.
Но със сигурност той ще го отнесе първи 