Отворено писмо до Министър Игнатов относно тежките чанти на учениците

Пуснете си ТВ7 ако имате възможност- сега

Моите въпроси към министъра за днес:

"Г-н Игнатов,

- Според Вас нормално ли е в първите три месеца на 1ви клас децата да задачи с две неизвестни и да пишат диктовки с правилна пунктуация и правилно пренасяне? Защо е цялото това безумно форсиране, кой има реална полза от него?

- Знаете ли, че според европейски изследвания домашната работа трябва да отнема на ученика не повече от цифричката на класа, който е, умножен по 10? Тогава защо дъщеря ми в първи клас пише домашните си по 2 часа, вместо по 10 минути?!

- Докога да търпим децата ни да се повреждат от мънички, мъкнещи непосилно тежките ученически чанти?

Г-н министър, вярвам във Вас, направете правилното в предстоящия закон. Децата на България го заслужават."


Да видим колко и какво ще отговори, въпреки че не съм особен оптимист.

За мен е съвпадение отварянето на тази тема с наболелия ме поблем - натовареност на учениците.Няма да им тежат толкова раниците, ако са натоварени адекватно.Синът ми е в 5 кл. и проблема с тежестта ми е най-малкият.Ако приемем, че според Европа детето ми трябва да отделя по 50 мин. за подготовка по предмет, то той трябва да разполага с 5 или 6 часа дневно за самоподготовка!?А как да се случи това!?Първият срок приключваше занятия към 13 - 14ч. в зависимост от програмата и докато се прибере и обядва, то си ставаше 14-15 ч.За почивка и дума не може да става - предполага се, че докато се рибира и хапва си почива.Ами като го пресметна от 15ч. да сложим 5-6 часа самоподготовка, ще стане 20-21ч. - ами той да не е свръх човек. Кой е с работен плътно натоварен ден от 8 до 20-21ч.!?!?!?!?И къде е мястото на спорта и игрите, защото той все пак е на 11 години!
Изводът ми е, че проблема е в прекалената натовареност и неприемливо написаните учебници.Ако тези проблеми се отстранят, то и чантата ще олекне, защото като има да носи 4 тетрадки и толкова учебника, листа и моливи, ще е нормално, а не куп помагала, които да компенсират учебника по 5-6 тежки предмета дневно...
Дайте да помислим какво можем да направим в тази насока, ако сте съгласни с мен.

Боби, не си разбрала! И не ме учудва, защото е далеч от представите на петокласниците и родителите им...и аз го прочетох два пъти, за да съм сигурна. Колкото и невероятно да ти звучи, според европейските изследвания петокласник трябва да отделя не по 50 минути за всеки от петте предмета днес, а по 50 минути общо.

Я, я /по немски/, става въпрос за цялостна подготовка, а не по предмет.
И това бе бистрено в предишни теми- все едно.
Ката ден се моля: "Боже, дано децата ми не ги стигне целодневно обучение поне в нашенската система! Дай Боже, пази ги!"

Тук има една тема- как се занимават децата ни в свободното си време. В нея с ужас разбрах, че има деца, които още в І клас нямат такова. Та и това се помолих Богу горещо: "Боже, опази хлапетата!".
Лично моите деца са първо човеци и деца, а чак след после- ученици. Не смятам да променям приоритетността. Нещо повече- сигурна съм, че ще оживеем с така приетата у нас.

Напоследък пращах жалби за нарушения по наредбата за ученическото хранене. Резултати- можете да се сетите- никакви. Не че съм песимист. Напоследък просто не вярвам. Жалко.

В "Сеизмограф" министъра не успя да отговори на много от въпросите /тези препускащи предавания винаги са много дразнещи, за какво въобще си канят събеседниците!/.

Да се надяваме, че той и екипа му ще ги прочетат във връчената му от водещата папка със зрителски въпроси.

Не успях да го гледам, но при условие че поканиха представител на СНБМ за да зададе въпрос за раниците и няколко часа след това се отметнаха от поканата, защото държах да дадат гаранция, че ще дадат възможност "въпросчето" да бъде зададено, ме навежда на мисълта че или се е оказало че министър Игнатов недолюбва някои въпроси или че екипът на Сеизмограф прилага някаква странна и изкривена методика, за да си осигури безплатна публика за предаванията.

За втори път се случва това. Първия път (преди време) даже двама човека отидохме в студиото. Бяха ни обяснили че ще ни дадат възможност да зададем два-три въпроса. За нас беше важно да ги зададем публично. Обаче нещо явно не им бяхме по сценарий и един клакьор от публиката старателно придърпваше микрофона от нашия обсег, за да не можем да го докопаме и случайно да зададем въпрос. Беше предизборно представяне на Кадиев и Фандъкова. Много абсурдна ситуация, но явно от пердаването не им пука особено. Важното е на екран да изглежда добре.

Макар, че сме още далеч от училищна възраст, ПОДКРЕПЯМ това писмо и всички инициативи, които ще помогнат да се задейства държавната машина, за да се чустват децата ни добре. Ако знам с какво реално мога да помогна, бих го направила.

Аз съм в голямо недоумение - как, когато аз бях ученичка, носех един учебник и тетрадка за писане по предмет, и това беше напълно достатъчно, и успях да получа всички необходими ми знания, а сега трябва да се носят 100 боклука по всеки предмет, и децата едва смогват да научат, да не говорим, колко от тях просто едва успяват да разберат за какво им се говори /това по разкази от мои познати - как с часове обясняват на децата си, за какво става въпрос/  .

Реално всеки, който е съгласен да се борим за описаните неща вече помага. Ще чакаме отговор и ако пак НИЩО ще трябва ние родителите да се захванем по-сериозно с натиск за промяна на елементарни неща в системата. Дано н есе налага. Толкова ли сме безлични и толкова ли нищо не разбираме, че не ни обръщат внимание

Само да напомня защо чакахме една година:
 Ето това ни обещаха тогава от МОМН: нещо, което трябваше да се случи от 2010 година

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=517987

Какви ще са промените от 15 септември?

- Надявам се да започнем с целодневната организация на обучение в първи клас. Първоначално тя ще се прави там, където родителите заявят желание, и там, където училището има възможност. Трябва да се осигури място за хранене, транспорт, ако учебното заведение е средищно, и най-вече място за занимания на децата по интереси. Не може да се очаква от първолаците по цял ден да стоят на чиновете. Това е най-сигурният начин да ги демотивираме. Целодневното обучение също ще се въвежда постепенно. Няма да е изведнъж във всяко училище, но ще се случи. Според мен това е правилният път, тъй като чрез него ще се решат много проблеми.

- Какви?
Например със свободното време на децата, с вечерните ангажименти на родителите към домашната работа. Решаването на задачи вечер или писане ще отпадне, защото то вече ще се е случило през деня. Това означава, че и всички атласи и учебни пособия, които децата сега носят, ще останат в училище.

- Искате да кажете, че чанта на първолака, която тежи понякога повече от 4 кг, ще олекне?

- Да, но не само чантата ще олекне. Всички вещи могат да остават в училище. Сега има прекрасни чинове, които с едно плъзгане на горния плот отдолу се отваря чекмедже, в които всичко може да се събира. Целта ни е учениците да се чувстват добре и да им е интересно в клас.

От Игнатов разбираме, че не е мръднало мнението им, целодневното обучение обаче не означава решаването на споменатите проблеми.

Позволявам си да изпитвам леки съмнения Погледни съседните теми - навсякъде майки се възмущават, че учителите не могат или не искат да обърнат достатъчно внимание на децата, че липсва индивидуален подход, че едни деца пречат на други и пр. И защо да вярвам, че същите тези учители ще се справят по-добре след училище? Аз пък си мисля, че по-скоро ще го дават по-хлабаво и децата НИЩО няма да научават.

Що се отнася до съхранението на учебниците в класните стаи - това не е удачно с оглед на горните ми съмнения. Тогава и да искаш няма как да провериш на какъв хал е отрочето. Освен това нещата ще станат само тогава, когато всеки клас си има стая само за него и тя се заключва. Такава материална база няма никъде.

А за да олекнат чантите е нужно нещо много просто - учебниците да се печатат на лека хартия и да се състоят от няколко тома (поне 2). А децата да пишат на една тетрадка по всичкология. На пазара има такива тетрадки с разделители. Е, няма да навреди и учителите да предупреждават кога какво да се носи, а не децата да носят всичко.

Ако раницата в 1 клас беше 4 кг, сега в 6-ти клас е почти 7кг. Детето ми е с болки в гърба всеки ден и аз всеки път питам задължително ли е да носиш всички сборници и помагала?! Отговорът е "Госпожата каза да ги носим, защото може да потрябват".Случва се да не им потрябват цяла седмица, но децата ни се изгърбват да си носят всичко съвестно.
Надявам се да има някакво разрешение по този въпрос. Едва ли някъде по света се носят толкова учебници, а нивото  на грамотност на учениците така главоломно да пада...
В началния курс имахме предложение да закупим по още един комплект учебници, както и шкаф в който децата да си ги оставят. Отговорът беше отрицателен- класната стая се ползвала като такава и от друг клас, и било забранено да купуваме мебели Според мен не е точно така...

И аз подкрепям инициативата.
Не съм съгласна, че тежките чанти  не са проблем за учениците до училище, защото родителите ги носят.  Носят ги за да облекчат децата, което  пък лишава  децата от възможността да походят пеша с приятели до училище или да се приберат пеша. /Толкова бе романтично като се прибирахме с приятелки и си говорехме по пътя!/. А сега  децата ги водим с кола и ги вземаме с кола. В края на часовете е като автопарк.  Ами в училище - когато всяко междучасие бягат по етажите и кабинетите за да се включат в следващия час, изкривени на една страна от тежестта на раницата, която нямат време да сложат равномерно на двете ремене  /поне момчетата/?
А аз когато вървя пеша към училище съм страхотна картинка - с костюм и  раница на гърба, защото е толкова тежка, че с една ръка не мога да я нося.
И в същото време програмата е ужасна. За какво са толкова много часове, след като се налага в къщи да се обяснява и разучава материала?
А за разликата в  материала  по учебниците на "Просвета" и "Булвест"  няма какво да се говори. Всеки може да го види.

Малко повече от 24 часа живях с усещането, че нещо някой е започнал да прави докато не прочетох интервюто с г-жа КОДЖАБАШИЕВА .Женицата се изказва доста неадекватно по всички проблеми.Жалко!
От известно време обмислям какви мерки да предприема, оказа се, че по-пъргави и по-патили от мен хора са започнали инициатива, която е стигнала до реална възможност за промяна,но виждам, че няма разбиране и хората с власт хич не са в час.Как да променят нещата тогава!?
Достатъчно е 1 месец да почетат в нашия форум и картинката ще им се изясни.

Ето това е първата реакция след депозирането на писмото:
http://pressboard.info/article/129471

Да вярваме ли че ще се случи скоро, как къде и кога? И това не може да стане задължително със Закон пък и да стане, защо решиха че ще оправят дисциплината по този начин