Вярно е,че много зависи от нагласата.А разказите от познати и приятели колкото и да са полезни понякога, толкова и вредят.За самото раждане като процес аз бях подготвена, знаех какво става и как.Но...как човек да избяга от страха, сковаващ сърцето му?!Говоря за второто си раждане, защото при първото не бях наясно изобщо, но и не се страхувах почти.
По стечение на обстоятелствата д-р Гугова беше в отпуск и когато раждането ми започна тя не можа да присъства.Беше нощ, на смяна в Окръжна беше д-р Димов.Вярвайте ми като чух кой е лекаря исках да се обърна и да си тръгна , въпреки че контракциите ми бяха на 5 минути. Не познавах д-р Димов, но от разкази знаех,че е много груб, държи се отвратително с родилките.Обаче изобщо не беше така с мен.Държа се много мило и съм изключително доволна от раждането си при него.Заедно с акушерката свършиха страхотна работа.
Така че имайте вяра в добрия изход и мислете позитивно винаги!
Виж целия пост
По стечение на обстоятелствата д-р Гугова беше в отпуск и когато раждането ми започна тя не можа да присъства.Беше нощ, на смяна в Окръжна беше д-р Димов.Вярвайте ми като чух кой е лекаря исках да се обърна и да си тръгна , въпреки че контракциите ми бяха на 5 минути. Не познавах д-р Димов, но от разкази знаех,че е много груб, държи се отвратително с родилките.Обаче изобщо не беше така с мен.Държа се много мило и съм изключително доволна от раждането си при него.Заедно с акушерката свършиха страхотна работа.
Така че имайте вяра в добрия изход и мислете позитивно винаги!
, а и едно уточнение - мислейки си за бебчето,което ще видиш когато приключи раждането, болката е поносима и не толкова осезаема, бих казала - сладка болка 
Само не прекалявайте със спокойствието като мен, ако не искате да ви наричат луди! 
Ще ви разкажа още нещичко, което мен винаги ме разсмива. При първата бременност и раждане, толкова позитивна ми бе нагласата от предстоящото неизвестно, че хората със здрав разсъдък ще ме набият с пръчка. 
Свекърите наминаха да ни оставят багаж от село. Бях с контракции през 3 минути, ама се бях ухилила като зелка, за да не разберат, че ще раждам. (И за двете раждания държах никой освен нас с мъжа ми да не знае предварително. И двете деца по някакво стечение на обстоятелства ги родих точно 5 дни преди термин и все в неделя. Та по тази причина бях под постоянно подозрение от страна на всеки близък и всеки ден ме разпитваха настоятелно дали съм добре и какво точно усещам.) И свекърите като дойдоха на гости следобяд, когато вече контракциите бяха на 3 минути и ме наболяваше прилично, мен ме втресе. 
Постояха един час и аз зъби стискам, ухилена, гледам стенния часовник и засичам. Всичките контракции бяха на 3 минути и стисках палци да не се скъсяват още. Тръгнаха! И мъжът ми вика ние да тръгваме към болницата, пък аз: "Не! Ще се изкъпя!" Влизам под душа, а мъжът ми с часовника стои пред завесата уплашен. Аз давам сигнал като почне контракция и той засича. По едно време ми казва: "На минута и 40сек са." Да ви кажа, момичета, под вода никак не боли! 
Спрях душа и ме преряза силна болка, ама... продължих да се мотая у нас. Мъжът ми вика да тръгваме, а аз: "Не, ще си изправям косата!" Тази преса я ползвам веднъж годишно, ама си бях наумила, че ще раждам с права коса и това е. 
Просто знаех, че ще припадне, ако му кажа истината. После и багажа трябваше да стягаме, защото аз и за двете раждания багаж предварително не счетах за нужно да стягам. Мъжът ми е голяма паника и покрай мен му става лошо, защото моите нерви са дебели като корабни въжета. 
Аз без да го зная това не съм си ги сменяла от години. Само като замина Костадинов се наложи да сменя гинеколога, но и със сегашната вече добре се опознахме.