Решихме със семейството ми да отидем във В. Търново за 3-ти март, основно заради шоуто Звук и светлина, а и там не бяхме ходили никога.
Доста набързо разгледах сайтовете с хотели и резервирах в "Хубавата къща" - семеен тип къща, на снимките изглеждаше приятно, ние не сме претенциозни, пък и за 2 дни каквото и да е, ще се преживее.
Разбрахме се със собственика да му изпратя пощенски запис със 50% от сумата. Същия ден бях до късно на работа и не успях да му пратя парите, на следващия ден ми се обади още преди обяд да ме подсети...
В деня на настаняването - 3-ти март, пристигнахме в късния следобед и още преди да си разтоварим багажа, ни беше поискана останалата част от сумата. Само да отбележа, че курортната такса от 0,80 лв на човек на ден се заплаща отделно
Аз нямах достатъчно пари в себе си и попитах въпросният собственик дали ще е проблем, ако му платим вечерта или на следващия ден, като изтеглим. Човечецът видимо посърна и отрони "Еми щом нямате..." 
Оказа се, че мъжът ми има пари в себе си и му платихме. И това ни беше основната грешка! 
Започвам с описанието на тази "xубава" на външен вид къща
В сайта пише, че има безплатен паркинг за 6 коли. Да, ама не! Извадихме късмет, че нашата кола беше четвъртата (джип), вътре имаше още 3 малки коли, на такова разстояние една от друга, че едва минаваш, без да ги забършеш с дрехите си и ако беше дошъл някой с Тико, може би щеше да се събере и той...
Стаята ни беше (убедена съм в това) преустроен гараж. Представете си паркираните коли и пред тях - ХОП! Стаяяяя!
И то не каква да е, а БЕЗ ПРОЗОРЦИ!
Вратата представлява нещо като портал-арка от дървена дограма, остъклена с някакво гнусно матово оранжево стъкло, което пропуска минимум дневна светлина в стаята.
Намятахме си багажа, защото бързахме за Царевец.
Като се върнахме, бяхме доста поизмръзнали, климатика изобщо не беше успял да стопли помещението, студ лъхаше от стените и пода...
Помолихме за печка, а г-жата троснато отвърна “Че от къде да ви я намеря?!” и едва ли не ни се караше, че имаме някакви забележки... Искаше да вика хора от другите стаи, за да ги пита студено ли е или не...
След няколко минути управителя донесе още 2 завивки.
През нощта, след като климатикът бичи непрекъснато и се будехме през час от шума, стаята се постопли.
На сутринта донесоха закуската, която представляваше по една препечена филия, една принцеса с кайма, смърдяща отвратително, лъжица сладко, масло, триъгълник долнопробен телешки салам , тънък колкото вестник и... върха на сладоледа беше ЧЕТВЪРТ ЯЙЦЕ! 
Общо на тримата не ни се събираше цяло яйце!
Приборите бяха мръсни и ръждиви, като избърсах лъжичката за чай, салфетката почерня.
Тогава вече ми прекипя, извикахме пак управителя, показах му мръсните прибори, както и салфетката, с която избърсах лъжичката, а той познайте какво ми отговори... “Аз не съм видял, че си избърсала лъжичката с тази салфетка, може да си избърсала нещо друго с нея!” Приборите не му се виждали мръсни, миели ги в миялна /ама то там и някакъв препарат слагат хората/, не можел той да приеме това за рекламация...
Еййй, тогава щях да му скоча, честно!
До този момент бях решила да не се разправям, по възможно най-сдържан начин да помоля да ни сменят приборите и да избутаме и втория ден, но този селяндур буквално ме изкара от кожата ми. 
Тогава го попитах какъв е варианта да ни върне парите за втората нощувка и да си тръгнем незабавно от гнусния му гараж без прозорци, а той отвори едното крило на вратата и каза “Ето ви прозорец!” При минус няколко градуса и 20 см сняг!
Нямало да ни върне цялата сума, а само 50%, защото това било по не знам си кой закон за хотелиерството. Попитах го дали в този закон пише, че трябва да ям с мръсни прибори в студен гараж без прозорци, с мръсен под и паяжини под леглата и около вазата с изкуствени цветя, покрити с архаична прах, а той само повтаряше “Това не го приемам, онова не го приемам...” Такъв нагъл селски тарикат не бях срещала!
Той ни бил усетил още предната вечер, че не сме искали да му платим, защото сме били дошли само да гледаме шоуто... Представяте ли си! Да се вдигна на 250 км, да пътувам 5 часа в задръстването с 4-годишно дете, за да му дам пари, които после да си искам!... Гениално!
Поисках му касови бележки за нощувките, ценоразпис на хотела, общите условия на хотела и закона, който той непрекъснато цитираше.
Донесе ми 2 касови бележки – едната за 40, а другата за 80 лв. Нашата стая струваше 60. Общата сума съвпадаше, но се вбесих и го попитах дали случайно не му плащам 60 лв., а стаята да струва 40... Разтичаха се и донесоха други 2 бележки по 60 лв. И след дълго и твърдо настояване от наша страна, ни върнаха 100% за втората нощувка.
През цялото време повтаряше “Всяко зло за добро!”
Натоварихме си багажа и докато слагах детето в столчето, гледам едно момче и две момичета да говорят с тях пред портата. Момчето го пита: “Какво правим сега с тоя студ горе? Жена ми спа с пуловер, казвай - ще връщаш ли парите или да се разправяме по друг начин?”
Мед ми капеше на сърцето и естествено, веднага им казах, че положението при нас е било същото и да си искат парите, докато не ги върне простия селяндур! Последния се врътна и влезе веднага в къщата, а момчето, като разбра каква е работата, така му се закани, че не знам дали и бой не е ял оня...
А през цялото време ни повтаряха, че ние сме били единствените недоволни...
Изнесохме се ние, след 1 час ми звъни жена му: “Нещо да сте си забравили?”, отговарям – “Не знам, вие ми кажете! Ако е намерено в нашата стая, значи е наше.” Тя – “Ааа, не – проверете си, това нещо е на много висока стойност, може да е на хората, които са спали в стаята преди вас, а вие да кажете, че е ваше!”
Почнахме да ровим из багажа и установихме, че липсва един мой стар телефон без карта, който съм го дала на детето да си играе и да снима с него. Обадих й се, а тя се хили ехидно и казва: “ДА ВИ ГО ВЪРНА ЛИ СЕГА? ЗАСЛУЖАВАТЕ ЛИ?”
Направо се втрещих от нахалството на тая простакеса и й казах тя да си прецени и че ако не го върне, ще си го взема с полиция.
Върна го, разбира се, но направо не можех да повярвам какво ни се случи!
Виж целия пост
Доста набързо разгледах сайтовете с хотели и резервирах в "Хубавата къща" - семеен тип къща, на снимките изглеждаше приятно, ние не сме претенциозни, пък и за 2 дни каквото и да е, ще се преживее.
Разбрахме се със собственика да му изпратя пощенски запис със 50% от сумата. Същия ден бях до късно на работа и не успях да му пратя парите, на следващия ден ми се обади още преди обяд да ме подсети...
В деня на настаняването - 3-ти март, пристигнахме в късния следобед и още преди да си разтоварим багажа, ни беше поискана останалата част от сумата. Само да отбележа, че курортната такса от 0,80 лв на човек на ден се заплаща отделно
Аз нямах достатъчно пари в себе си и попитах въпросният собственик дали ще е проблем, ако му платим вечерта или на следващия ден, като изтеглим. Човечецът видимо посърна и отрони "Еми щом нямате..." Оказа се, че мъжът ми има пари в себе си и му платихме. И това ни беше основната грешка! Започвам с описанието на тази "xубава" на външен вид къща
В сайта пише, че има безплатен паркинг за 6 коли. Да, ама не! Извадихме късмет, че нашата кола беше четвъртата (джип), вътре имаше още 3 малки коли, на такова разстояние една от друга, че едва минаваш, без да ги забършеш с дрехите си и ако беше дошъл някой с Тико, може би щеше да се събере и той...
Стаята ни беше (убедена съм в това) преустроен гараж. Представете си паркираните коли и пред тях - ХОП! Стаяяяя!
И то не каква да е, а БЕЗ ПРОЗОРЦИ!
Вратата представлява нещо като портал-арка от дървена дограма, остъклена с някакво гнусно матово оранжево стъкло, което пропуска минимум дневна светлина в стаята.
Намятахме си багажа, защото бързахме за Царевец.
Като се върнахме, бяхме доста поизмръзнали, климатика изобщо не беше успял да стопли помещението, студ лъхаше от стените и пода...
Помолихме за печка, а г-жата троснато отвърна “Че от къде да ви я намеря?!” и едва ли не ни се караше, че имаме някакви забележки... Искаше да вика хора от другите стаи, за да ги пита студено ли е или не...
След няколко минути управителя донесе още 2 завивки.
През нощта, след като климатикът бичи непрекъснато и се будехме през час от шума, стаята се постопли.
На сутринта донесоха закуската, която представляваше по една препечена филия, една принцеса с кайма, смърдяща отвратително
, лъжица сладко, масло, триъгълник долнопробен телешки салам , тънък колкото вестник и... върха на сладоледа беше ЧЕТВЪРТ ЯЙЦЕ! Общо на тримата не ни се събираше цяло яйце! Приборите бяха мръсни и ръждиви, като избърсах лъжичката за чай, салфетката почерня.
Тогава вече ми прекипя, извикахме пак управителя, показах му мръсните прибори, както и салфетката, с която избърсах лъжичката, а той познайте какво ми отговори... “Аз не съм видял, че си избърсала лъжичката с тази салфетка, може да си избърсала нещо друго с нея!” Приборите не му се виждали мръсни, миели ги в миялна /ама то там и някакъв препарат слагат хората/, не можел той да приеме това за рекламация...
Еййй, тогава щях да му скоча, честно!
До този момент бях решила да не се разправям, по възможно най-сдържан начин да помоля да ни сменят приборите и да избутаме и втория ден, но този селяндур буквално ме изкара от кожата ми. Тогава го попитах какъв е варианта да ни върне парите за втората нощувка и да си тръгнем незабавно от гнусния му гараж без прозорци, а той отвори едното крило на вратата и каза “Ето ви прозорец!” При минус няколко градуса и 20 см сняг!
Нямало да ни върне цялата сума, а само 50%, защото това било по не знам си кой закон за хотелиерството. Попитах го дали в този закон пише, че трябва да ям с мръсни прибори в студен гараж без прозорци, с мръсен под и паяжини под леглата и около вазата с изкуствени цветя, покрити с архаична прах, а той само повтаряше “Това не го приемам, онова не го приемам...” Такъв нагъл селски тарикат не бях срещала!
Той ни бил усетил още предната вечер, че не сме искали да му платим, защото сме били дошли само да гледаме шоуто... Представяте ли си! Да се вдигна на 250 км, да пътувам 5 часа в задръстването с 4-годишно дете, за да му дам пари, които после да си искам!... Гениално!
Поисках му касови бележки за нощувките, ценоразпис на хотела, общите условия на хотела и закона, който той непрекъснато цитираше.
Донесе ми 2 касови бележки – едната за 40, а другата за 80 лв. Нашата стая струваше 60. Общата сума съвпадаше, но се вбесих и го попитах дали случайно не му плащам 60 лв., а стаята да струва 40... Разтичаха се и донесоха други 2 бележки по 60 лв. И след дълго и твърдо настояване от наша страна, ни върнаха 100% за втората нощувка.
През цялото време повтаряше “Всяко зло за добро!”
Натоварихме си багажа и докато слагах детето в столчето, гледам едно момче и две момичета да говорят с тях пред портата. Момчето го пита: “Какво правим сега с тоя студ горе? Жена ми спа с пуловер, казвай - ще връщаш ли парите или да се разправяме по друг начин?”
Мед ми капеше на сърцето и естествено, веднага им казах, че положението при нас е било същото и да си искат парите, докато не ги върне простия селяндур! Последния се врътна и влезе веднага в къщата, а момчето, като разбра каква е работата, така му се закани, че не знам дали и бой не е ял оня...
А през цялото време ни повтаряха, че ние сме били единствените недоволни...
Изнесохме се ние, след 1 час ми звъни жена му: “Нещо да сте си забравили?”, отговарям – “Не знам, вие ми кажете! Ако е намерено в нашата стая, значи е наше.” Тя – “Ааа, не – проверете си, това нещо е на много висока стойност, може да е на хората, които са спали в стаята преди вас, а вие да кажете, че е ваше!”
Почнахме да ровим из багажа и установихме, че липсва един мой стар телефон без карта, който съм го дала на детето да си играе и да снима с него. Обадих й се, а тя се хили ехидно и казва: “ДА ВИ ГО ВЪРНА ЛИ СЕГА? ЗАСЛУЖАВАТЕ ЛИ?”
Направо се втрещих от нахалството на тая простакеса и й казах тя да си прецени и че ако не го върне, ще си го взема с полиция.
Върна го, разбира се, но направо не можех да повярвам какво ни се случи!
И най-тъпото е, че го прочетох преди да резервирам там, но реших, че щом е мнение от преди 2 години, тези хора са си взели някаква поука от критиките, но не би... 
Пратих им запитване по мейла, а една страшно мила девойка ми се обади по телефона да ми предложи съдействие и да ми помогне да ми намери места в други хотели! 
Но аз - НЕ! 
