Едва ли ще се намери човек, който да не обича приказките, който да не е заспивал всяка вечер с тях като дете. И който да не се чувства привлечен от всичко, в което пръст има някоя приказка.
Като едни пораснали деца, все повече започваме да оценяваме различните интерпретации на добре познатите ни приказки.
Същите онези, които са ни приспивали като деца, сега ни държат на нокти, карат ни да настръхваме, защото щастливият край не винаги е опция.
В сърцето на всяка класическа приказка стои борбата между тъмните и светлите сили, доброто и злото, красивото и грозното. В нея всичко винаги е черно и бяло, лесно за възприемане от детското съзнание.
Приказките за пораснали деца са малко по-различни.
Гледала съм
Red riding hood - Червената шапчица ще бъде преследвана от върколак в мрачни средновековни гори
Black Swan- дори лебедовото езеро не е същото
а историята за Пепеляшка бе превърната в корейски филм на ужасите.
http://www.youtube.com/watch?v=A-B-e3ljFNY