Ниско самочувствие

Мно-о-ого  дълги години, благодарение  на  любезния ми баща, мир на праха му, мислех за себе си като за тъпо, грозно, недодялано, посредствено и незаслужаващо внимание същество.
Като  взех да поумнявам, около 23-24- тата  си година, започнах да осъзнавам, че не може да съм чак толкова  ужасна, щом   имам ухажори, щом съм  добре приета от колегите си и от   многобройните си познати, щом имам  мечтаната си работа, щом се справях  междувременно и със  собствен бизнес. Но все още чувството  ми за малоценност  ме тормозеше, даже и след като се намери  един ненормалник , който се влюби безпаметно  в мен и ме преследваше и причакваше  по нощите във входа, та да се  видим поне  за малко след  16 часовия ми работен ден. Даже и след като  се събрахме под един покрив с него, продължавах да мисля, че той скоро ще проумее   колко неприятна съм всъщност и  ще ме напусне  и  го тормозех с невероятни сцени на  ревност. Не харесвах нищо в себе си, мразех  тялото си  до степен, в която се чудех защо този мъж   дали не е извратен или  толкова закъсал, че да  иска непрекъснато  секс  точно с мен
Благодарение  на същия този  "ненормалник"  с течение на времето започнах да проглеждам  още повече  и да се възприемам  такава, каквато  той ме виждаше. Докато бях бременна обаче, ненавистта  към тялото ми се върна с всичка сила- отвращавах се от себе си и от  паразитчето вътре, което  ме обезформяше
Заобичах тялото  си, макар и вече  натежало  от  излишни килограми, след раждането  на детето. Защото  точно това тяло, което ненавиждах, износи и  роди  най- скъпото, най- обичаното и  най- невероятно нещо в живота ми.
Скоро ще  станат две години, откакто се помирих със себе си, откакто   започнах да се  харесвам в огледалото, откакто започнах да се обичам.Е , имам  още някое килце за сваляне, ама това е бял кахър
Да ми е ниско самочувствието ли...да, ама  в минало бешело време
СТрахотна съм и се чувствам страхотно, нищо  че имам бръчици покрай  очите.Еми, кво пък, на 36 съм. И се харесвам

Бронте, много се смях, но разпознах и себе си в някои ситуации......
 Аз, макар и обичана , и харесвана, и никак не лоша като визия, с мъж, който ме носи на ръце и не ми е дал грам повод да се чувствам зле - така и не успях да се отърва от чувството си за безполезност, грозота, тъпота, упреквам се, че съм ниска, дебела и скучна, възможно най-некадърната майка, дъщеря и съпруга....На всичкото отгоре, имам безумно тежък и шизофреничен характер.....А такова състояние те озлобява, затваря те, наскърбява те и те прави безчувствен.....
Живея с безобразното си кота нула самочувствие от детството си - когато съм била 160 см. и 49 кг. с руси коси до кръста.И тогава се ненавиждах, и не понасям до ден днешен да ми казват мили неща, защото оставам с усещането, че ме съжаляват или че ми се подиграват....Само докато съм била бременна трите пъти се чувствах значима и приемлива.
Но да речем, мойто си е вече патология......

Та, Естелче, мож ли съ мери с мен или си по-добре - да започнем терапията ти от тук, че за мен надежда отдвна НЕМА.

Оффф ... сега съм в дупка и всичко ми е черно ... ниско самочувствие чак не съм имала. Но моменти на сривове, доста , в които и самочувствието пада и то значително. Нямам никакаво основание да се оплаквам от визията си, нито от живота си, но като всеки човек /или поне като повечето/ имам лоши периоди и това , което имам не ми е достатъчно. А иначе самочувствието се гради с годините, има граница , която преминеш ли я, започва да не ти пука. Аз съм вече в тази фаза , не ми пука дали съм или не съм нещо си. И това пък работи явно, защото с изумлемние съм чувала по мой адрес фрази от сорта" Боже какво самочувствие има..."
Естел да не ти пука, най-много ми хареса това , което Десс е публикувала на Чаплин, затова - обикни себе си и няма да ти пука тогава кой, как и какво. След второто си раждане преминах във фазата, обичам себе си и не ми пука кво мислят другите.
Единствено ме интересува какво мисли и вижда съпругът ми, това е.

Момичета, според  мен  всички подобни негативни  преживявания в миналото и настоящето ни / от рода на тъпа съм, грозна съм, дебела  съм и пр./  идват  от  някой важен  човек в живота  ни, който съзнателно или несъзнателно ни е  карал да се чувстваме такива.
Според мен  на  едно  здраво, жизнено  и   много обичано дете  няма  как  да му хрумнат  такива безумни мисли  и  самовнушения безпричинно, които в по- късен период от живота му да го накарат да се чувства като човек  второ ,трето или пето  качество.
В тази връзка, към Естел- според мен, ако успееш да откриеш  първопричината, която да те кара да се чувстваш така, рано или късно ще успееш да преодолееш комплексите си

Бронте, много си права.
Липсата на самочувствие преди всичко се дължи на отношението/възпитанието в детството.

И аз никога не съм се имала за хубава и способна, просто защото майка винаги беше абсолютно недоволна от каквото и да направя. Дори минах през период, в който правех абсолютни глупости, само и само защото вече бях набедена.
После срещнах човек, който видя в мен нещо много повече от готино дупе и направи голяма крачка заради мен. Това ми вля толкова много сили, че за няколко години буквално промених всичко в себе си. Станах истински красива и уверена, но и запазих онова, което ме отличаваше.
Много важно е и човекът до теб как ще те възприема - сега съм с мъж, който във всеки 1 момент ме кара да се чувствам най-красивата, желана, обгрижвана и обожавана жена..и който твърди, че съм по-умна и от него..

 Естел, винаги съм си те представяла като красавица. Замисли се за смяна на гаджето.

Това като че ли най се доближава до моето усещане за нещата...
В един момент ти писва да се съобразяваш с всички,да се стремиш да угодиш на всички, да се харесаш на всички...
Ами няма как да стане.Както ти не обичаш и не харесваш всички,няма начин и теб всички да те харесват...
Заобиколи се с хора,които те ценят и на чието мнение държиш...
Другите ...да духат супата!   

Tой ме обича, но аз не се харесвам.
Той ми е коректив и за добро, и залошо. Показва ми грешките, хвали ме когато има защо.

Не, за нищо не ставам.


Когато трябваше да избирам средното си образование какво да е, направих грешка два пъти.Едно училище не ми хареса, завърших друго за професия  ,която не ми идва отвътре.
Въобще не съм наясно дали и какво искам да уча,.
Старая се да не говоря за работата си.Добра, лоша, друга няма.


  питаш ли го този,който на моменти ме търпи? Днес мисля така, а утре иначе. Въпроса "ти знаеш ли какво искаш?" го чувам повече отколкото "как си?'.
Благодаря за критиката.


Минах го този период.Издържа го човека.


Изключая "никак не лоша като визия", "дебела" и "майка" поста аз съм го писала.


Понеже наскоро смених цвят на косата, прическа, грим /благодарение на половинката/ като си гледам главата в огледалото и не съм аз.Възприемам се както бях преди няколко години.В сравнение сега съм по-добре от тогава - това го отчитам, но не го възприемам.


Когато бях дете бях обута,облечена, нахранена, с добър успех, здрава и толкова. Нямаше ги разговорите, отношението /които сега получавам от половинката/.
Реших че ми е грозен носа -това в пубертетска възраст /13-14г/, започнах да се обличам в сиво, после с обикновени грозни и безлични дрехи /и така до ден днешен/, стараех се да съм безлична и в сянка. Тогава никой не обърна внимание. ...


Кара ме да чувствам обичана и желана, а аз се чудя защо го прави като не заслужавам.

Защото си Специална.
Всеки Е.
Започни от това да надграждаш.

     Естелче, обичаш ли този мъж? Ако да, престани да се чудиш дали го заслужаваш. Разбира се, че е така! Нали теб е избрал.
     В един момент вечното търсене на одобрение и несигурността ти ще му дотежат. Промени нещо заради себе си, изненадай го, ще видиш, че ще се почувстваш по-добре.  И той също - заради проявеното самочувствие. Нищо че ти липсва, създай го изкуствено в началото. Преструвай се, че го проявяваш при всеки повод, в който си създала, променила, направила нещо.
     Ще дойде момент да изпиташ и истинско задоволство, а самочувствието ще дойде само.

Да,обичам го.
Аз ако бях мъж нямаше да мога да живея с мен си.

Такива приказки- не Нали вече започваш да гледаш на себе си с други очи...започни най-после! Не мога да повярвам че някой може така да говори за себе си...

И аз това щях да я попитам 

Възможно ли е половинката да те има за вече за  даденост  ?

И аз съм с ниско самочувствие,благодарение на собствените ми родители,които цял живот са били и гега са вечно недоволни от мене.Според тях все другите са много хубави, много добри,все те знаят и могат всичко и защо и аз не съм като тях.Натякват ми,че съм такава кквато съм. Пак се скарахме с бащата за същото.Ами такава са ме направили!!!!!!

Естел,

когато чета последните ти постове в тази тема, все едно слушам себе си преди около половин година, когато ми откриха депресия, а аз упорито бях си втълпила, че е от ниското самочивствие,
което действително съществува, но темата не беше екплодирала по този начин.
За психотерапевти не ми се даваха пари, хапчета отказах да пия, за да не напълнея,
единственото ми нещо остана да се справя сама чрез самовнушение.
Не съм овладяла положението на 100 процента, но да кажем на 60.
Самовнушение и глезене на самата себе си докато се заобичаш, както и търсене
на начини да оправиш положението и голяма доза спорт.
Като започнах да си самовнушавам, колко съм прекрасна, си мислех че полудявам и ако
някой ме чуе какви ги нареждам пред огледалото ще ме вземат с усмирителна риза.
Но с течение на времето наистина осъзнавам, че съм прекрасна и единствена по рода си на планетата. Чета и литература разбира се.
При мен проблемът също беше от детството, но и от работната среда в последно време.
Живея в чужбина, много хора тук са предубедени, с техническа професия съм.
Чувам от колеги да ме коментират в коридора /хора които не работят с мен и не ме познават добре/, коментарите им са,
хм руса+жена= тъпа и лека,  
руса+жена+източноевропейка= много тъпа и изключително лека
Да подчертая, че аз съм с по-високо образование от тяхното, завършено в тяхната страна,
образование за което са се борили, но не са успели.