Самостоятелността при 3 годишните

За моят хубостник.
Събираше си играчките,хранеше се сам,
избор на храна давах м/у 1-2 яденета,но никога повече.
Не му давах да избира примерно чипс или супа
Избира си какъв плод иска,яде колкото иска.
Облича това което иска,леглото не си оправя и сега на 6 е.
Дрехите прибира от скоро,къпе се сам от около 4 годишен.
Друго не се сещам.

Моят син не мога да кажа, че е кой знае колко самостоятелен и всичко май е когато, както дойде. За обличането- може сам само панталоните и чорапите да си обува и понякога сам ги обува, друг път аз. Храни се сам, но не си сипва или отсервирва. В тоалетната се оправя , но се страхува да стои сам и някой стои с него като наблюдател. Не се къпе сам. Спи с мен на спалнята, вечер лежа до него, докато заспи. Играчките не си прибира, дрехите също. Понякога си играе сам, но по-често иска компания. Избор на храна има , но от това, което има в хладилника, а рядко има приготвени повече от една манджа, все пак не сме ресторант  Понякога предпочита филийка с нещо си, разрешавам, защото това се случва рядко. За дрехите също има предпочитания, но те съвпадат с моите- гледам да го обличам удобно и не ми е проблем примерно да му разреша да си облече зеления анцуг, когато аз съм нагласила синия и така.

За обясненията- обяснява, много рядко нервничи без причина, обикновено казва, когато нещо не му е наред и сам си намира начини за справяне- например иска да се разходим, да си легне, да му прочета любима книжка.

Гледам засега да не го тормозя с правила и порядки, цял живот ще се подчинява на такива, дори вече е започнал в детската градина. Това не значи, разбира се, да върша всичко вместо него, но има още време, преди да стане способен да поема някаква част от домашните задължения.

Не знам дали самостоятелността зависи толкова от възрастта, колкото от обстоятелствата. Дъщеря ми, когато беше на 3 години, брат й беше на 1 - просто от още по-малка й се наложи да се научи да се храни сама, да се съблича и облича сама, да се обува и събува - обувките й винаги бяха с лепенки, но зимните ботушки с цип - та се справяше. За дрехите - нямам спомен да е имала претенции на тази възраст. Какво ще яде не е избирала - е, за следобедната закуска може и да съм я питала, но когато човек е с две деца с такава разлика, не се вторачва толкова в едното и нещата си стават от само себе си. Не е отсервирала, понеже точно обстоятелствата не позволяваха.

Ами да ти отговоря, макар че и мен в момента ме вълнуват подобни мисли и би ми било много интересно какви са наблюденията на другите майки  . Та за нас относно:

обличането - може сама и правилно да си обуе гащи, панталони, поли - затруднява се с потници и рокли; не може - чорапи. Якета, шапки, ботуши, обувки - винаги сама се справя /без циповете/.

храната - несръчна е със сипването, но си носи приборите до мивката. Има мнение относно предлаганата храна, съобразяваме се, когато е в нормите /например отказ на гарнитура/. Приготвям й закуска след като съм я питала какво й се яде. В ресторант поръчвам това, което предварително ми е заявила. Драми и разправии относно храненето нямаме  .

тоалет - ходи си сама, сяда, върши си нуждите, избърсва се, облича се. Мие зъби сама, опитва да се къпе сама, но много се разсейва. Сресва се.

заспиване - винаги сама след приказка за лека нощ.

игра - никога сама. Или с мен, или с друго дете или възрастен, но никога сама  в нейната стая  . Очаква друг да й организира свободното време, като сама избира какво от предложеното ще прави и какво не.

Задължения, освен да не разхвърля играчките из всички стаи, няма. Срещам твърд отпор при настояване да си прибира вечер стаята  .

При чувствата нещата са относителни - казва си какво я вълнува, защо се сърди, споделя страховете си, но в същото време усещам, че след появата на братята й нещо дълбоко я тревожи /предполагам ревност и страх от отхвърляне/, но за това тя не иска да говори и избягва темата  .

Дълго стана  .

Тъй като все още е капризен в яденето, избор му давам само за сутрешна и следобедна закуска. Самостоятелен е при извършване на някои физиологични нужди, но гледам да съм наблизо, за всеки случай.
Изобщо, правилата вкъщи, важат както за него, така и за по-големия му брат, така че, той продължава да е основния му модел на формиране поведение и мироглед. Не ги занимавам с домакинска работа, сервиране, отсервиране, помощ с прането и пр. Не държа да подреждат стаите си всеки ден.
Иначе, да, изразява недоволство, бива оставян да изказва мнение, не му се бъркам, какво иска да облича, коя книга си е харесал, къде иска да заспива.

Обличане - справя се сам отлично, само чорапите са леко трудни. В детската градина е напълно самостоятелен, в къщи според настроението, но най-често не.

Храна - по принцип винаги го питам, какво иска да яде и се съобразявам с вкусовете му. Храни се самостоятелно, за съжаление пак само когато иска.

До тоалетна ходи сам, къпе се сам без проблем, мие зъби и т.н.

Заспиване - сложно с някой до него. В детската без проблем.

Игра - няма проблем да се занимава сам, но устата му не спира да ни обяснява, какво прави в момента.

Аз оценявам като моя грешка това, че винаги улеснявам дъщеря ми помагайки й във всичко. Просто се изнервям да я чакам по 2 часа да яде и затова и давам аз Знам, че трябва да я оставям да се поомаже за да се научи да не си разлива от лъжицата храната по масата... Но вече я оставям да прави сама повече неща...работя по въпроса
Иначе се обува сама, събува си панталонките, чорапите, сама си ходи на гърнето, само ме вика да я избърша.
Също и назовавам емоциите по име - ядосана, щастлива, доволна, уморена, скучно ли и е, за да може да ми споделя кога как се чувства. Не е ходила на ясла, тази година ще тръгне на градина. На 2г.10м. е.

Честно казано синът ми на тази възраст нямаше самостоятелност. Обличах го, хранех го... Нямаше тогава отделна стая, сега има, но само спи в нея, прекарва времето си в хола. 

Някои детайли определено ми се губят при големия ми син, но цялостното ми впечатление е, че малкият е доста по-самостоятелен от брат си на същата възраст. Примерно, малкият може да играе вън сам , нещо което беше абсурд за големия ми син на същата възраст. По-сръчен е с обличането и с боравенето с прибори и храна. Може да се заиграва сам, за разлика от брат си, който непрекъснато ни търсеше за компания. Говори за чувствата си - нещо, което брат му започна да прави доста по-късно.

Подробности мога да споделя с малкия, че всичко ми е прясно.

Обличане. Може да облича почти всичко сам без обувките и чорапите, за които има нужда от помощ. Ципове - също с помощ. Но това, че може, не значи, че винаги го прави. 

Храна. Може сам да бърка из хладилника и шкафовете и да си вади разни неща. Слага си в чинията сам някои лесни неща - като сириълс и стафиди, аз помагам да си налее млякото. Може да отсервирва, но не е нещо стриктно и на което държа. Просто ставаме всички и обикновено заедно отсервирваме масата, но не винаги.

Тоалетна, зъби, къпане.  "Мие" си сам зъбите, т.е. по-скоро дъвче четката и смуче пастата за зъби, после аз или баща му мием. Ходи сам до тоалетната, като предварително ни съобщава. Вика ни да го бършем само. Сапунисва се сам като се къпе, но ако не му се помогне, ще е недоизкъпан.

Спане. Приспивам го. Лично мой избор. Нямам желани да го отучвам. Спим в една стая. Пак личен избор.  Няма си лична стая. Имат стая за игра, в която общо взето играят само когато има деца на гости у дома. Като сме си сами бродят из всички стаи. 

Игра - играят с брат си много, заиграва се и сам без проблем. Търси ни само когато иска да играем някоя игра, която принципно си играем всички заедно или когато иска да гледа някое филмче.

За самостоятелните решение. Решава с какви дрехи да е облечен. За храната зависи, Обикновено за вечеря, примерно, никога не питам кой какво иска, а слагам, това което съм сготвила. Но пък ако някой не го иска е свободен да си избере нещо друго от хладилника. За закуските - или питам кой какво иска или предлагам няколко неща. През всяко време са свободни да бъркат из хладилника или в купата на кухненския плод с плодове и да ядат ако са гладни. За свободното време   - или имаме отработени рутини - като примерно всяка събота сутрин да ходим всички до "нашето" кафе или решаваме заедно какво ще правим.

Задължения. Има някои навици, които аз не ги определям точно като задължение. Наложели са се чрез повторение и подражание според мен естествено някак си. Примерно, да си слага обувките и дрехите в гардероба след като се съблече или пък за пране ако са мръсни; прибиране на играчките и оправяне на хола (всички заедно) вечер или като излизаме. Детската стая за игра не се оправя всеки ден.

Споделяне на чувствата - казва ядосан съм, страх ме е, тъжен съм, забавно ми е, скучно ми е или съответно в минало време ако ми разказва за минали събития. 

Благодаря много за всички отговори.
За домакинската работа нямах предвид дали детето участва в нея, като например пере, мие прозорци и бърше пода, а по-скоро в контекста на самостоятелността. Например дали може само да осигурява основните си нужди или някой възрастен трябва винаги да е закрепен към него, за да откликва на "Пишка ми се", "Пие ми се вода", "Намокрих се/изцапах се" - Което води до нужда от преобличане и двете крайности са следните - детето само си сваля изцапаните дрехи, оставя ги в коша за пране, изважда си от гардероба други и ги облеча само без да казва нищо или просто се разплаква и очаква да бъде разпитвано какво има или директно да бъде преоблечено.
Или примерно ако му се яд,е да може да си извади нещо от хладилника или да си измие ябълка на чешмата... от този сорт неща.

На 3 години беше самостоятелен дотолкова, че имаше своя стая и си играеше там. Особенно сутрин докато аз се приготвя и правя закуската. Хранеше се сам, но само с вилица. Подреждаше си играчките (след 100 повтаряния от моя страна).

Сега на почти 5 разликата е голяма - отива сам да пишка в тоалета, оправя си леглото, сгъва пижамата, подрежда стаята си (вече без да повтрям), облича се сам, храни се сам. Дори сандвичи му давам да си прави сам. Това са любимите му и най-вкусни сандвичи  Сипва си сам, вода, сок, мие си зъбите и доста успешно се къпе.

Мисля, че този вид самостоятелност, е по-скоро изключение на тази възраст, отколкото всеобща тенденция.
Аз също виждам огромна разлика между малкият и брат му, когато беше на тази възраст, много по-самостоятелен е, дори и да не върши някои от изброчваните примерни действия, в смисъл, че си иска дрехи, вода и храна, не се обслужва сам. Всичко с времето си. 

Много бързаш, Елора. Повечето от изброените от теб неща могат да бъдат направени от едно тригодишно човече, но само с помощта и под контрола на възрастен до него. И пак зависи от детето и обстоятелствата.
Но това, за което питаш, не е присъщо за тази възраст. Ако има дете, което може да върши самостоятелно всичко това... Домъчня ми за него. 

Чак ахнах от някой отговори.Моята дъщеря все още не се къпе сама,пък какво остава на 3г.