Самостоятелността при 3 годишните

Дъщеря ми на три години със сигурност се събличаше и обличаше сама. Сгъваше си и подреждаше дрехите си. След мое голямо настояване може и играчките да си прибере по кошовете. Помня, че още преди 3 год баща ѝ я научи да си вади от хладилника разни неща и да си сипва  . Още помня как се опитваше да налее литър мляко в стандартна водна чаша.  До тоалетна отиваше сама, но след голяма нужда викаше някой да помага. Хранеше се сама. На тази възраст не съм давала право на избор за дрехите, както и сега много много не я питам в ежедневието. Избор на ядене никой няма, яде се каквото е сервирано на масата.
Сега голямото ми момче опитвайки се да копира кака си се научи да се храни сам/ лъжица, вилица/. Може да се съблече от горе до долу сам. Реагира на всяка капчица вода или друго върху дрехата му. Казва, че е мокро и бърза да се съблече. След което ми домъква половината дрехи от шкафа си, с идеята да го облека. Научи се сам да си обува гащи и панталон + чорапи, ако са по-свободни.
За къпането на три години не бих оставила никое от децата да се къпе, защото ще е голяма игра и никакво миене  .

Откакто тръгна на дг,дъщеря ми е много по-самостоятелна и не дава да и се помага.Сега е на 3.7год.
обличането-затруднява се с някои плътно прилепнали дрехи-чорапогащници.За сметка на това не иска и помощ и чак като много се помъчи,тогава допуска намеса.
храненето-абсолютно самостоятелна.Някой път за удоволствие и глезотийка и давам аз.Е,понякога и две кокошки можем да нахраним с трохите и чат пат бутва някоя чаша с вода,ама не се драматизира особено.Помага ми да слагам масата-вилици и салфетки.
тоалетната-сама по малка нужда се справя.По голяма аз действам с влажната тоалетна хартия.
играчките-рядко си ги прибира,мързи я и там е най-трудно да и въздействам
миене на зъби-сама,но и ние с баща и се опитваме накрая /за 100% резултат/
обуване на обувки-с лепките,ако са се оправя и сама
заспиването -задължително с приказка и може да заспя до нея или ако имам работа и казвам и я оставям

Мишлето ми е на 2г. 11м., от 2-годишна ходи на детска ясла, а аз на работа.
Може да се облича/съблича само от кръста надолу. Снощи си намокри чорапите и сама избърса пода, отиде взе си сухи чорапи от скрина и се преобу без да и казвам. 
Храни са сама с вилица, с лъжица и давам само ако петната после се перат (напр. кисело мляко или кус-кус).
За гърнето понякога си го взема сама, друг път ме вика мен. Предпочитам аз да я бърша, не че не може, но все пак...
Вечер тя носи покривката на масата, прибори и салфетки, понякога и чинии, ако не е нещо течно.
Преди сън пеем мило мое бебе и мила моя мамо (едно и също е  ) гушнати, после я оставям да заспи в кошарата в нашата спалня, а аз отивам при татито в хола. Има детска, но още не сме сложили мебели, ползваме я за стая за игра или по-скоро за склад за 1001 играчки.

Извън темата:
още си мени много често настроенията, обича да участва във всичко, знае 4 стихотворения и над 10 песни, но не целите де, а оттук-оттам и ,което не знам нормално ли е за тази възраст, с баща и доста често я хващаме да ни послъгва.. 

Дъщеря ми е може да се облича и съблича сама. От чорапите до якето.
Храни се също сама. Само когато не й допада храната (за щастие това е рядко), тогава аз я храня.
До тоалетна ходи сама, сама се и забърсва. Когато обче ака, след това ме вика да й мия дупето.
В домакинството понякога ми помага. Брат й обаче е незаменим помощник и покрай него и тя се включва, когато е на кеф .
Играчките ги прибират и двамата, но има случаи в които трябва поне 10 пъти да повторя за да го направят .
За миенето на зъбите, аз й ги мия, защото ако я оставя, не знам дали ще си ги измие качествено. Сина ми започна да си ги мие сам, от няколко седмици.
Къпя е аз, защото косата й е дълга и вероятността да се изкъпе както трябва е почти 0 .
Обувките си ги обува сама, стига да са с лепенки. Има едни обувки с връзки и се опитва да ги връзва, но за сега без успех.

На 3.5 г. е и може сама да:
се съблича, облича, сгъва си прилежно дрехи и кърпи, закопчава ципове на дрехи и метални закопчалки на сандали, лепенките са песен;
храни се сама от 2 години вече - супи вкл., сипва си в чаша течност/вода, мляко, сок/, разнася чинии към и от масата;
може спокойно да се изкъпе сама под надзор, суши се сама, коса също/доколкото успее/;
прибира играчки при желание от първия път или след 10-то повтаряне;
заспива сама, прелиствайки книжка или гушкайки кукла и държейки ръката ми - леглата са ни близо.
в тоалетната сама се обслужва, но след сериозните дейности държа да я измия, зъбите ги мие с правилната техника, но за завършек се намесваме и ние.
Чудесно прави разлика кога е тъжна и обяснява защо. Съчинява и фантасмагорични истории, които обаче са мозайка от истинни факти, но в период от известно време - обърква понятията за днес, вчера и утре.
С брат й обожават да се вихрят в банята с попивателните четки - и го правят добре, подсушават качествено.
Може да си върже косата с ластик на плитка.
Може да бели чудесно картофи, моркови и краставици - отмяна ми е

Олеле, това дете ме разби   
Как го постигнахте, браво!

Благодаря, предполагам, че заслугата е на баща й - той я научи сама да се къпе и й показва много неща - от него приема безрезервно и попива всичко. Ако аз се опитам да й кажа как да го направи - неее, така й е казал тати. Аз по това време на обучение бях заета с брат й/бебе/ и се наложи сама да се справя също.

Брат й по-малък ли е?
Браво на мъжът ти тогава!

Да, брат й сега е на 1г.8м. - разликата им е 1г.10м. и наистина времето и усилията за приучаване на елементарни навици беше в неговите ръце.
Баща им е великолепен - под формата на игра успя да им налее доста неща и на двамата /той е по-спокойният и търпеливият  /, и поради този факт по неговия начин е по-правилно в техните очи  .

Обличане и събличане - може да облича всякакви дрехи сама, понякога се справя и с копчета и ципове, но със събличането на блузите среща проблеми.
Само понякога много настоява какво ще облече. Особено ако наскоро се е сдобила с нова дреха. Иначе оставя избора на мен.

Хранене - може да се храни самостоятелно с лъжица и вилица, но понякога иска аз да я храня. Нож не й давам все още. Приборите си може да ги прибира, но така ги хвърля в мивката понякога, че предпочитам да не го прави. Салфетки и прибори слага на масата

Храна - почти никога не давам право на избор от храни. Яде се това, което е на масата. Ако то не се харесва /рядко/, давам право да се избере нещо друго.

Ходене до тоалетна - ходи сама, но винаги съобщава и ако е акала трябва да се помогне с избърсването на дупето. Не пуска водата.
Ако случайно се напиша/наака/изцапа и т.н. чака някой друг да я обслужи. Обикновено я насърчавам сама да си "оправи белята" и да се събуе и занесе дрехите си за пране /ако е само "пиш"/

Къпане и миене на зъби - и през ум не ми е минавало да я оставя да се къпе сама, но взема участие. Най-вече си сапунисва коремчето. Ако оставя на нея, това означава косата й да не види шампоан.
Мия зъбите, просто защото зная, че сама не би се справила добре. Прави опити с четката.

Сън - заспива само ако има някой друг в стаята с нея.

Игра - бързо й омръзва да си играе сама.

Задължения вкъщи - помага, ако иска при ваденето на дрехите от сушилнята, при чистенето и метенето /държи лопатката/, бели яйца и картофи, събира си играчките /но трябва да й се напомня/.

Чувства и споделянето им - за всичко трябва да питам аз, единствено като я боли нещо си казва.

И последно, когато реши да прави нещо, което си е наумила, особено ако знае, че мама не би го одобрила, изведнъж става ужасно самостоятелна, качва се на столове, отваря високи шакафове, и др. такива

Моите са доста несамостоятелни, но за това изцяло аз съм виновна. Защото съм много нетърпелива и припряна, ужасно ми е трудно да ги чакам да се туткат, а и рядко имам това време и ми е по-лесно аз да го направя вместо тях. Което е разбира се много лошо за тях, боря се с тази си черта, за сега без особен успех.
Иначе могат да се събличат изцяло, обличат се криво-ляво (каквото им дам, не ми е хрумвало на 3 год да ги питам какво ще обличат), обикновенно наопаки и без чорапите. Повечето обувки са им трудни още. За пишкането се оправят изцяло сами - взимат си гърне, събуват се, пишкат, обуват се и ме викат да изхвърля гърнето. За миенето не знам, не ми е хрумвало дори да ги оставя ръцете да си мият сами, камо ли да се къпят.   Хранят се доста добре сами, но това им се случва само като имаме гости и в неделя на закуска. Иначе ми е по-бързо и по-лесно аз да ги храня. Събират си играчките, когато успея да ги убедя. Помагат с каквото могат - носят, отнасят, слагат си чиниите в мивката, дрехите в коша за пране, вадят пране от пералнята и ми го подават като простирам.  Заспиват сами след приказка и на лампа. За игра рядко ме търсят, вече си играят един с друг.
Единственото, което никога не пожелаха да правят сами (могат естествено, но категорично не искат) е да си държат шишето. До ден днешен им го държа като на бебета.   Даже ми викат "Давай ми като на бебе" 

Моите бяха на 3 преди цяла вечност, но ще си опитам да си припомня. Двамата с различни неща се справяха.

Обличането: нямаха право на глас какво да се облече /те и сега не спорят по този въпрос/. Наталия имаше нужда от помощ, но това е защото все я кипрех много и дрехите и чорапогащниците й бяха сложни, с косата имаше доста врътки, все беше и с шапки и финтифлюшки, а Крисо се справяше добре сам спокойно. Дрехите не помня да са сгъвали точно та 3 като са били. Събличаха се сами, но аз все съм била наоколо, за да помагам, подреждам и сгъвам.

Тоалетна и баня: В тоалетната се оправяха добре. Крисо точно тогава се научи да действа прав. Три години беше вододелът от седнало към право положение.   Къпех ги аз по онова време, че и доста след това. Мисля, че ги оставих сами в банята и то под наблюдение около шестата им година.

Храненето: тук нещата бяха много зле. И двамата бяха изключително злояди и сме ги хранили ние. Но бяха абсолютно способни чисто технически да се справят сами и ползваха нож и вилица съвсем като възрастен човек. Хранеха се много чисто и никога не са се мазали, плескали, разливали, пилеели храна, вадили и разнасяли извън чиниите и т.н. Синът ми се налага дори и на тази преклонна възраст да го следя когато се храни /сега е почти на 11/, защото иначе би се хранил веднъж на 3 дни. Та не знам това като самостоятелност би ли се тълкувало или не.

Детската стая, игрите и играчките: детската стая винаги съм държала да си я подреждат. Играчките те си ги "подреждаха" сами даже и от по-рано. Игрите им винаги са били самостоятелни. Никое от децата не е държало да му вися на главата и да го забавлявам. В никой период от развитието им. В това отношение бяха изключително "самостоятелни". Бяха в самостоятелна стая от мига на раждането им, винаги са имали собствено пространство и територия, които от много малки са чувствали като свои.

Сън: по това време отдавна са заспивали сами, но те бяха заедно в стая, така че приспиваха се един друг.  

Задължения: на тази възраст не са имали такива. Винаги е имало правила, които съм държала да спазват. И то много отпреди да станат на три, но да им натрапя задължения и да им вменявам отговорности от тригодишна възраст... не се сещам да съм го правила.

Емоционална зависимост: беше си нормална. Никой от тях не е показвал нездрава привързаност, не е имало проблеми с адаптацията им по детските заведения. Но пък аз три години съм ги гледала, така че е нямало и повод да забележа нещо, което да ме навее на мисълта, че са прекалено привързани или прекалено самостоятелни. Всичко е било в рамките на приемливото според моите представи за възрастта.

Право на глас и самостоятелни решения: не си спомням да са взимали фундаментални решения самостоятелно нито тогава, нито дори година по-късно. Нито какво да облекат, нито къде да отидем да се забавляват, нито дали да дойдат с нас или не. Обикновено ги питах какво искат да им приготвя за ядене, но само защото бяха злояди и не ми се водеха битки, в игрите не съм се месила и не съм се налагала - каквото искат си взимат, носят и играят. Където и да сме ходили винаги сме взимали за игра каквото поискат, независимо какво ми коства, рядко съм отказвала.

На 3 почти никаква.
Тогава почна да се учи да яде сам...ама го мързи и до ден днешен и като стигне до средата и почва да си прави углушки.
Сревиране и отсервиране - не.
Тоалетна - ходише сам, но акаше в памперс, т.е. по малка нужда се оправяше, след три и 4-5 месеца почна и по голяма като ме викаше да го мия(аз забърсване не признавам)
Заспиване - да, сам след приказка.
обличане -на три, не...в градината донякъде се е оправял сам, но все пак с помощ.
Игри - да, предпочиташе с компания, но играеше и сам.
За решенията - никога не го е вълнувало как е облечен, така че каквото му дам, иначе да можеше да решава и тогава и сега и винаги кога да се храни...дали веднага като реша, че е дошло време или малко по-късно, същото и с лягането, винаги може да отложи с малко или повече...избира като изизаме често къде да ходим точно, какво да вземем, на какво да играем, избира си какво да му купя, като десерт или нещо такова...потала съм го ако се колебая какво да сготвя, какво той би предпочел или какъв плод иска да му купя ир разни такива...каква приказка да четем за лека нощ, също е негов избор.
Като заминаваме някъде той си избира какви играчки и книжки да вземем.

Задължения на 3 - нямаше в къщи(въпреки че обича да натиска от малък копчето за пускане на пералнята и после да ми подава дрехите за простиране/местене в сушилня), сега е на 5 и от скоро си оправя леглото чат-пат, понякога прибира...ама с малко разправии и уговорки....и няколко пъти по собствено желание е мил пода с парцал....понякога ми помага и като правим разни курабийки и сладкиши...
Къпаето - също от скоро проявява интерес сам, ма след като аз го изкъпя тогава той сам а се дополива...за зъбите също от няколко месеца го оставям 1 дневно миене той да го извършва, но поне едното държа аз, понеже никак не е старателен, пък вече има една пломба...


За обясненията - да можеше ако е уплашен, тъжен....за ядосването не...той и до днес много не може...изпада в един такъв сляп бяс...в който докато не мине, изобщо не е способен да сдържи яда си и да общува нормално, че да седне и да обяснява...

Обличане-сам с малка помощ!
Хранене-абсолютно самостоятелно!
Пишкане-самостоятелно!
Миене на зъби-сам!
Събиране на играчки-при негово желание!

Синът ми скоро ще стане на 3г. и за сега умее някои неща, но далеч не мога да кажа, че е самостоятелен.

Храни се сам от както е на 1 и нещо, но не му оставям голям избор, какво да яде. Приготвям храната като се съобразявам с неговите вкусове, но до там. Може да избира какъв плод да яде, какво кисело мляко, компот или какво да пие - сок, вода, мляко. Ако каже, че иска спагети, приготвям му спагети, но той рядко си казва какво му се яде и  просто яде, това което съм сготвила.
Като слагам масата ми помага, може да сложи приборите, салфетки, чинии. Но това се случва рядко.
Може да хвърля боклук в кофата и с това ми помага като готвим заедно.
След хранене му харесва да си слага чинията, приборите и чашата в миялната машина - в това отношение иска да е като нас с баща му и ни подражава. Но при всички тези действия аз или баща му го наблюдаваме и контролираме.

За къпането - къпе го баща му.

Още не може да се облича, но може да се съблича и събува. Прибира си обувките в шкафа и си прибира шапката.

Ръце, зъби си мие сам.

До тоалетната ходи сам и макар, че настоява да се бърше сам, не може добре и аз му помагам.
Пуска си водата сам и си затваря капака на тоалетната. Гаси и си светва лампата сам.

За подреждане, прибира си играчките - така ги учат в яслата и така правим в къщи.
Леглото не може да си оправи, но не съм го и учила все още.
Избира си от скоро каква фланелка да облече, но като цяло избора на дрехите му за сега е мой.

Относно чувствата - за сега не говори много за това, а реагира по определен начин и аз разбирам, че е тъжен, че е весел, че е изморен или че има нещо друго...Тогава го питам какво има и той си казва в повечето случаи.