привет!
майка съм на почти 4-годишно дете, което кърмих до 23 месеца. до годинката, че и повече беше на поискване, денонощно. на 18 месеца и спрях дневните кърмения и останаха само сутрешните, вечерните за приспиване и нощните. щом спрях дневните, тя спря да спи през деня и направо бях след около месец спрях сутрешното кърмене-ставаме и отиваме в другата стая. след още месец спрях нощните. накрая спрях кърменето за приспиване с обяснението, че тя вече е голяяямо момиче. поплака 3 дни и това беше. имала съм проблеми, ползвала съм консултации, но 23 месеца кърмих, и то само от едната гърда, защото другата таки и не проработи. това, което ме тревожеше, че кърмех много начесто-тя не пиеше вода, чай или сок. след годинката и купих някаква интересна чаша, та поне вода пропи в жегите. не можах да я захраня-тя сама се захрани на 8 месеца, с пръсти, но до годинката караше основно на кърма. не приемаше шише още от бебе-в моментите, в които ревешпе и аз бях убедена, че не ми стига кърмата, давах АМ, че да можем да си починем, но тя не искаше шише. дори изцедена кърма не искаше. не можех да я оставя дори за час-не можех да отида на тренировка, на кафе с приятелка, на фризьор,на лекар само ходех. просто ревеще без мен, оставях изцедена кърма, но тя не я искаше.
резултатът-ревливото бебе се превърна в умно и спокойно, много усмихнато дете, което е силно привързано към мен и двете все още много обичаме да се гушкаме. боледува често, но има огрооомни сливици и кърменето не можа да компенсира това-поне не е правила бронхити, пневмонии, отитит, чревни инфекции.
знам за ползите от кърменето, но не искам да кърмя отново. започнах пак да влизам във форума, чета, гледам филмчета за кърменето и ми се повдига сега съм бременна и с напредването на бременността става все по-зле. искам този път да разполагам с времето си, да мога да обръщам внимание на голямото си дете, да си почивам, да тренирам и да мога да излизам на разходки ,носейки шишенце с мен, и да съм спокойна, че бебето няма да изпадне в истеричен плач, а тъй като ще е зимно бебе, няма как да го кърмя навън.
не знам на какво се дължи това-дали не се травмирах от опита с първото си дете?дали защото второто не бе така желано и до последния момент думата аборт се въртеше в главата ми?надявам се, че не е от това,последното,защото се чувствам виновна, започвам да обиквам това бебе, да му говоря, дала съм му име, но....не искам да го кърмя?
разкажете ми,ако реша да цедя и да давам със шише,ще се получи ли-искам винаги да виждам по колко е изяло и да съм спокойна, искам да мога да го оставям за час или два поне, искам да не се чувствам като арестувана вкъщи
Виж целия пост
майка съм на почти 4-годишно дете, което кърмих до 23 месеца. до годинката, че и повече беше на поискване, денонощно. на 18 месеца и спрях дневните кърмения и останаха само сутрешните, вечерните за приспиване и нощните. щом спрях дневните, тя спря да спи през деня и направо бях след около месец спрях сутрешното кърмене-ставаме и отиваме в другата стая. след още месец спрях нощните. накрая спрях кърменето за приспиване с обяснението, че тя вече е голяяямо момиче. поплака 3 дни и това беше. имала съм проблеми, ползвала съм консултации, но 23 месеца кърмих, и то само от едната гърда, защото другата таки и не проработи. това, което ме тревожеше, че кърмех много начесто-тя не пиеше вода, чай или сок. след годинката и купих някаква интересна чаша, та поне вода пропи в жегите. не можах да я захраня-тя сама се захрани на 8 месеца, с пръсти, но до годинката караше основно на кърма. не приемаше шише още от бебе-в моментите, в които ревешпе и аз бях убедена, че не ми стига кърмата, давах АМ, че да можем да си починем, но тя не искаше шише. дори изцедена кърма не искаше. не можех да я оставя дори за час-не можех да отида на тренировка, на кафе с приятелка, на фризьор,на лекар само ходех. просто ревеще без мен, оставях изцедена кърма, но тя не я искаше.
резултатът-ревливото бебе се превърна в умно и спокойно, много усмихнато дете, което е силно привързано към мен и двете все още много обичаме да се гушкаме. боледува често, но има огрооомни сливици и кърменето не можа да компенсира това-поне не е правила бронхити, пневмонии, отитит, чревни инфекции.
знам за ползите от кърменето, но не искам да кърмя отново. започнах пак да влизам във форума, чета, гледам филмчета за кърменето и ми се повдига сега съм бременна и с напредването на бременността става все по-зле. искам този път да разполагам с времето си, да мога да обръщам внимание на голямото си дете, да си почивам, да тренирам и да мога да излизам на разходки ,носейки шишенце с мен, и да съм спокойна, че бебето няма да изпадне в истеричен плач, а тъй като ще е зимно бебе, няма как да го кърмя навън.
не знам на какво се дължи това-дали не се травмирах от опита с първото си дете?дали защото второто не бе така желано и до последния момент думата аборт се въртеше в главата ми?надявам се, че не е от това,последното,защото се чувствам виновна, започвам да обиквам това бебе, да му говоря, дала съм му име, но....не искам да го кърмя?
разкажете ми,ако реша да цедя и да давам със шише,ще се получи ли-искам винаги да виждам по колко е изяло и да съм спокойна, искам да мога да го оставям за час или два поне, искам да не се чувствам като арестувана вкъщи
...
не че бебето бих им го дала, но просто искам да съм спокойна,че мога да го оставя на бавачка или тати и да мога да открадна време за себе си или за Лили 
