Коя е причината на огромните разлики в обслужването в чужбина и страната?

вьв всичките теми за впечатления от България, винаги става въпрос за нивото на обслужване. Аз лично намирам промяна, има и много любезни хора, но впечатленията ми са предимно от София.

Мисля си не е само до заплащане. В Куба, работещите в курортите едва ли са платени толкова добре, но хората са страшно любезни. При това колкото по любезни са, толкова по-голям бакшиш получават, така че има допълнителен стимул. Има една верига хотели, сол мелиа, дори сьм виждала реклама в бг мама. Има такьв хотел в Несебьр и прочетох доста лоши впечатления от обслужването, публикувани в този сайт http://www.tripadvisor.com/. В Куба сме били в хотел от сьщата верига и изглежда че разликата е от небето до земята. Наистина ще е добре, ако започнат да се създават  традиции в тази сфера. Понякога нивото на обслужване, може доста да компенсира за други неуредици в хотела.

Без да се заяждам, но какво би накарало управител със заплата от 2500 евро,
което дори за тукашните стандарти е доста добра заплата, да отиде да чисти къщи? 

Когато съм на почивка в бг хотел, се поздравяваме редовно и не само това,
децата много бързо някак се сприятеляват и играят. Никога не съм усетила някой да ме гледа лошо или да се цупи. Забележки имам, но  то такива се намират винаги. 

Така е.
Но пък в България липсва 4ове4ност и уважение. А това отблъсква.
По курортите съм забелязала, 4е персоналът се държи надменно, сякаш сме там защото ни дават подаяния. А не мислят, 4е то4но от нас им зависят доходите. Принуждават те да се държиш по същият този нагъл на4ин спрямо тях.
Ето така ме отказаха от 4ерноморието, може би и от планините ще се откажа.
Докато по у4режденията друго ми прави впе4атление, може би защото няма толкова теку4ество. Говоря ли им спокойно, уважително и любезно, дори да са сприхави, се укротяват и запо4ват да се държат 4овешки.
В сферата на услугите преценят тарифите си на око. Колкото пове4е "струваш" на външен вид, толкова пове4е ще платиш.

Собственик с дебел врат, който поставя жената между чука и наковалнята. Само един пример ще дам - понеже беше "криза", намалява драстично заплатите на дългогодишни служители, повече от които напускат. След втория подобен сезон, жената не издържа и замина. Стресът, на който беше подложена, непрофесионализмът на собственика и вечното му нежелание "да се харчат пари за глупости" са само част от причините. Когато разбрах за решението й, реших, че е прекалено разглезена (все пак заплатата е повече от перфектна). Но след като поживях малко в чужбина, разбрах през какво е трябвало да премине. Никога не съм била управител на хотел, но знам колко е неприятно непрекъснато да загърбваш принципите си заради финикийските знаци...

Има случаи обаче , в които влиза клиент /независимо дали само ще разглежда или ще купува/ поздравявам , отговор никакъв .Тръгва да излиза , аз го изпращам с довиждане , приятен ден .. т.н. ... отговор пак никакъв.
Така че , има и клиенти бурсуци .

Едно време, ако не поздравиш възрастен на улицата, търпиш мъмрене от класната или дружинната. Не разбирам и аз, къде замина уважението един към друг, сигурно и то е емигрирало в чужбина. През студентските ми ваканции поработих и в Австрийско и по различни германски мероприятия и места. Абсурд е, да не поздравиш гост, когато влезе в ресторанта или седне на масата или застане на щанда. Недопустимо е да повишиш тон или да мълчиш като пън. Това ми ебше първият урок в една бирария- колегите още първата вечер ме питаха, защо съм сърдита на гостите и не съм им говорила. От учтивост се пита, дали поръчаната храна е била вкусна, дали всичко е било наред, ако има критика се приема като конструктивно предложение и имаш възможност да поправиш грешките. Едва ли има гастроном, който ще си позволи с лека ръка да изгуби клиенти, оттам и приходи.
Независимо, дали си в ресторант, болница или магазин за 1Е, всеки поздравява, ако не с думи, поне с кимване и усмивка.
 Наблюдавах веднъж и другата страна - на информационният щанд на една германска гара стоеше пийнал мъж и обиди служителят. Той реагира на обидата с "Благодаря, подобно!". Дали в подобна ситуация в БГ реакцията ще е такава 

Мои приятели, които са пътували доста, на всички континенти, бяха дошли за кръщенето на дъщерята във Варна и точно това йм е впечатлението от БГ: Че хората не се усмихнат и изглеждат сърдити  

Пресни впечатления от обслужването в БГ:

Лъскав ресторант в мол. 3 основни, един десерт. Идва първото основно, 10 минути второто. 5 минути по-късно отсервират първото. Още 5 минути по-късно идва десерта, 2 минути след него останалото основно, и то така силно запечено, че беше сухо. Баща ми го изяде на половина, беше гладен и нали бяхме чакали доста, та за това не го върна в кухнята. Платихме, нито дума дали ни е било вкусно, нито въпрос дали нещо не е наред, след като има още толкова много в чинията. На излизане баща ми не издържа и каза учтиво на момичето, какъв беше проблемът с ястието, как може да се избяга в бъдеще (той е от бранша) - отговорът на сервитьорката беше "Ми аз какво да направя"  

Друг ресторант, сервитьорката очевидно беше нова. Питаме дали мидите са морски или от развъдник. Тя - "Оооо, намерихте кого да питате" но и не й идва на ум да отиде да попита в кухнята   Дано се научи момичето.

Скъп магазин за мъжка конфекция. Там сме редовни клиенти, при всяко посещение купуваме поне един костюм. Този път бяхме само за 1 седмица и то по време на баловете и се обадихме преди да дойдем да ги помолим да отделят за нас от определено качество, в определени цветове и размер. 3 дена преди да пристигнем баща ми мина през магазина, нищо не бяха заделили въпреки обещанията си предната седмица, та баща ми малко йм се карал. Пристигнахме и още на следващия ден отидохме, имаха неща за нас (браво), избрахме 3 костюма, но се наложиха корекции. Платихме ги веднага и ни казаха до 2 дена максимум ще са готови, ще се обадят да ги вземем. На 3тия ден още не се бяха обадили и понеже бяхме на близо, решихме да минем, и бяхме посрещани с думите - "ама защо идвате, нали се разбрахме че аз ще Ви се обадя?"   На 4тия ден ни се обадиха, отидохме, но се оказа че при един костюм се налагат още корекции. Това беше в петък, ние в неделя летяхме. Казаха че ще успеят да го направят, но шивачката има много работа, ако е удобно да минем в събота по-късно през деня. За нас нямаше проблем и йм казахме да го направят спокойно, до 16часа няма да сме в града, и те казаха че ще ни се обадят. Попитах ги до кога ще работят - до 20часа.
В събота в 17.45 се обади друга колежка и ни държи тон, защо до сега не сме идвали още, тя ще затваря магазина сега, не можела да ни чака повече   Шаш и паника, нали се разбрахме да ни се обадят когато можем да дойдем, нали до 8 ще работят? Не, били спонсори на нац. отбор по волейбол и имат билети за мача   и ще затварят магазина, не могат да ни чакат. Добре, че имаме добра позната, която живее на 15м от магазина, та тя отиде да ги вземе нещата. Много жалко, че така се изложиха, определено ще се замисляме дали ще продължаваме да ходим там  

Не знам защо обслужване в БГ е лошо.  И аз съм се сблъсквала с това почти навсякъде в БГ където съм отишла.  Но не е само до обслужването.  Хората са много лоши един към друг.  Децата са невъзпитани и ругаят по възрастните хора.  
В един магазин в БГ гледам часовник на витрината.  Казвам на жената да ми го даде да го видя, наистина си търсех часовник.  Тя ме пита, ще го купиш ли?  Казвам, че не съм сигурна и искам да го видя точно по тази причина.  Тя ми каза да си го гледам от витрината.  

Тук като вляза в магазин, то са хиляди въпроси, с какво могат да ми помогнат!  Вадят всичко, само да го видя.  Благодарят ми даже и да не купя нещо.  
В ресторантите са много мили, винаги.  

Мога да похваля един хотел в Търново.  Севастократор се казва и е на Арбанаси.
Жените които чистеха бяха много мили.  Момичетата ни носеха кафе всяка сутрин усмихнати и приятни.  Всеки ден подаряваха на детето ми близалка или шоколадче.  Хотела е страхотен.  Беше ми супер приятно там.  На тръгване оставихме по 20 лева бакшиш на 2те жени които чистеха и на момичето с кафето.  Просто си беше заслужено.
 
Влизаме в един скъп ресторант и чакаме 10 мин за внимание.  Излизам, гледам сервитьорките пушат.  Попитах дали някой ще ни обслужи!  Казаха ми да чакам да си изпушат цигарите!!! 

Що, така остро, не питаха ли в България приятелски "Похапна ли, момичето?" преди да отнесат паниците?

Конкретно по темата - моите впечатления са 50/50 - попадали сме на много внимателни и възпитани хотелиери+персонал, но и на такива, на които ми е идело да направя едно Брррр пред киселата физиономия. За късмет в последно време попадахме много по-често на точен персонал.

Като се замисля в "чужбинските" ми почивки май само в Кипър персоналът се държеше на места като нашите хора . По останалите места, където сме пътували, яли и нощували винаги са поздравявали, питат дали ти харесва храната, дали  ей такива дреболии, които е нормално да се продемонстрират на "гости"...

Според мен има някаква разлика между "старите" и "новите" хотелиери в България - старите някак по-обиграно знаят как да те закачат, да заглавичкат децата, да те изглезят, докато рядко някой от "новите" успява да види по-далече от паспорта и Visa-та...

В Кипър ако знаеш колко българи работят в туризма..... 

Знам. Или по-точно разбрах

Да се смееш ли, да плачеш ли?
Това идва и от факта, че сервитьорството не се смята за професия там и за сервитьори се наемат всякакви индивиди, нямащи никаква представа за какво става дума. И ако случат и на неможещи колеги и безхаберен шеф- отиде, че се невидя
И друго си мисля- общо погледнато до голяма степен важи и правилото "каквито клиентите, такова и обслужването". Нямам предвид индивидуалния клиент, а общата маса. Много малко българи биха се отказали категорично от дадено заведение или магазин, само защото са били обслужени недружелюбно или некомпетентно. Ако храната е хубава/стоката качествена и на добра цена повечето ще се възмутят от обслужването, ще се оплачат тук-там на приятели, но другия път пак там ще отидат- майната й на продавачката, нали аз ще си купя каквото ми трябва. Малко са тези, като Татяна, които ще кажат- нищо, че са им хубави костюмите, няма да ходя повече при тях. Просто нямат стимул да си задържат клиентите на всяка цена и да полагат усилия.

Ох, леко в страни, но се сетих, че някъде даже се престарават с вниманието си към клиентите Миналото лято влязохме в един мебелен магазин между Равда и Несебър (не си спомням името), чакахме някой и ей така да минава времето- естествено нямахме намерение да купуваме дивани и маси , но още с влизането един продавач ти се лепва за гърба и не казва нищо, само върви неотлъчно 5-6 метра зад теб, уж незабелязано. Ти спираш и той спира, ти тръгваш и той тръгва, но пак казвам нито пита, нито говори, той е просто инкогнито . С мъжа ми се притеснихме леко, че имаме съмнителен вид и затова ни преследват така, но като се огледах из магазина щях да падна от хилеж- имаше 5-6 групички клиенти и след всяка от тях вървеше по един такъв "преследвач" Предполагам е било с добра умисъл- да имаш винаги някой под ръка, ако имаш въпроси, но изглеждаше много комично.

Така е - дреме йм на продавачките че ни губят като клиент. 

Абсолютно вярно!  Ей това не го разбирам.  Нали целта е да си продаде стоката?!

Наистина на сервитьорите и барманите се гледа като на временна, не хубава професия. А истината е, 4е един добре подбран персонал за кафе или ресторант, който си разбира от работата, върши 4удеса. Не слу4айно добрият персонал, местейки се на друго място, взема 4аст от клиентелата.
Миналата година попаднахме на ужасно добър персонал, беше удоволствие престоят в ресторанта. После само там ходехме.
Докато в в друг ресторант, който посетихме преди това, си поръ4ахме с ве4ерята 4ервено вино. Отговорът на сервитьора бе, 4е "Само лудите пият 4ервено вино през лятото". 
Щял да донесе бяло. Казвам му да не си дава мнението, там където е нежелано и го пращам да поиска от бармана справка какви 4ервени вина има в нали4ност. А той отговаря, 4е тая работа я работи временно, през ваканцията, не иска да говори с бармана, да отида сама да си питам.    С бармана също имаше разногласия, защо аджеба 4ервено вино? Ами защото е подходящо за ве4ерята, на нея никак не върви бяло, а и щом искам 4ервено,зна4и не искам бира или бяло.
Дадоха в края на краищата, но тоя ресторант ве4е не ни е в списъка с любими места за посещение.