Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

"Смешно" ли е раждането? - 3

  • 210 539
  • 697
Нова тема за споделяне на веселите моменти от важното събитие.

Старите теми:
Тема 1
Тема 2


П.П. Огромна молба към всички пишещи в темата. Моля за малко тактичност, когато описвате спомените си и особено раждането на други жени. Обидните квалификации никак не са смешни, дори да ви се струват съвсем заслужени.   
Виж целия пост
# 1
Tук има и други  "смешни"  неща,освен  ситуации около раждането Wink
Виж целия пост
# 2
Нека четем и си споделяме само прекрасни и незабравими моменти от най- щастливото събитие през живота ни.
Виж целия пост
# 3
От старата тема прочетох някои неща, за които просто не мога да се сдържа да не коментирам......:
Когато раждах аз в малък град, на 17 години клизмите бяха задължителни, но на мен не ми направиха (незнам защо) и съжалявам, че не ми направиха. Да, не е най-приятното нещо на света, но пък не е вредна. Разбрах, че съжалявам, че не са ми направили клизма, когато се изпуснах (малко)  Embarassed досрамя ме, но лекаря ми беше голям майтапчия! Laughing За бръсненето-предпочитам да съм избръсната (хигиенна гледна точка), отколкото да ми се мотаят някакви си косми (извинявам се, но това е истината), когато раждам детето си... За това културно държание и говорене на ''ВИЕ'': ами този човек ми е следял бременността, преглеждал ме е, както в първата тема имаше един израз ''ровеше'' ми по ''дупките'', и после да ми говори на ''вие''??? Ами аз не бих се чувствала комфортно... И аз му говорех на ''ти'', той на мен-също! Simple Smile Моя лекар винаги ме посрещаше със ''здравей!'' ; ''добър ден!''. Когато раждах много майтапи паднаха. Хем ми беше смешно хем ме болеше. Може да ми беше трудно, но не запомних раждането само с болката от контракциите, окситоцина и епизиотомията! Simple Smile
И за да не е спам: сетих се още нещо. Аз отидох да раждам вечерта. Доктора ми отиде до кафенето (мислех, че за да си вземе кафе, т.к доста часове имаше докато родя), но... какво виждат очите ми...  Човека се връща с..... БАНИЦА! Огладнял! Започнах да му крещя ''Къде отиваш, аз раждам, боли ме, каква е тая баница? Да не би да отиваш да ядеш?'' А той ми отговори: ''Ами да, ще хапна, даже мисля да поспа, защото много се изморих, много гласовити дами като теб минаха днес в смяната ми... ОООх, колко съм изморен! '' (това го каза прозявайки се) и се заключи в кабинета си! Аз започнах да блъскам по вратата, накрая той разбра, че няма да се спи тая вечер!  Laughing
Виж целия пост
# 4
Не искам да коментирам някой неща,нека да не плашим младите майчета и тук да четат веселите неща.Самата аз съм имала и тежка бременност и тежко раждане,но пак си се посмях.  Hug
Сетих се нещо дето ми се смяха лекарите,понеже моето раждане от нормално мина на секцио и карайки ме към залата.виждайки масата и викнах:Доктореее това чудо за коя фиданка го направихте,тоя слон(визирайки себе си)няма да я издържи,а тя наистина си е доста тясна масата.Доктора-:лягай и спокойно доста по тежки неща издържа,проверено е  hahaha а си бях бая дебеличка,имах чуството че ще падна от масата честно
Виж целия пост
# 5
И аз да следя темичката,че мн ме развеселява!
Това предпоследното със заешките уши беше мн якооо rotfImbo Joy
П.П. Моето раждане вече мина-нямаше весели изцепки,но за мое голямо очудване,беше суперлеко и бързо/до тогава не вярвах,че може да съществува такова/.
Така че бъдещи мами-дишайте ДЪЛБОООКО,бъдете информирани и се наслаждавайте на момента Hug
Виж целия пост
# 6
Здравейте раждали и нераждали момичета Hug. Наистина и аз искам първо да кажа, да не плашим нераждалите, защото още си спомням колко бях наплашена като отивах да раждам. За моето раждане няма да разказвам, не беше смешно  Laughing, но ще разкажа за жената която роди веднага след мен. Докато аз се мъчех на магарето, чух че в предродилна зала докараха жена с изтекли води. Тя си беше извикала и доктора който я наблюдава, той и пусна едни тонове и го чух да и казва - Няма страшно няма да стане скоро, лягай в една стая и чакай, аз утре сутринта съм дневна смяна като дойда ще те оправим newsm78. Всичко това се случва вечерта около 23ч.След около два часа, тъкмо ме бяха преместили в стая и чувам голяма шумутевица в коридора, всички бягат...А въпросната девойката (която се оказа е бременна с второ) и се приходило по голяма нужда  Shocked и решила да  отиде до тоалетна. Случайно акушерката отишла да я погледне в стаята и вижда, че я няма... та я донесоха от тоалетната на ръце, с показващата се глава на бебето. И все още не мога да и се начудя, при условие че си раждала и знаеш какво са родилни контракции, как може да ги сбъркаш с ходене по голяма нужда newsm78. Както и да е всичко мина нормално, а сутринта нейният лекар остана много учуден, че е родила вече.
Виж целия пост
# 7
Да, наистина изглеждат много тесни операционните маси, ама са здрави, издържат.  Laughing
Сега се присетих, като тръгнаха да ме местят от масата на леглото, докторът, развеселен, каза "Я да видим сега дали ще те изпуснем. Спокойно, няма да те изпуснем".  hahaha

Според мен всичко си е до нагласа - ако си втълпиш, че ще е много страшно, най-вероятно такова ще е, нали на страха очите са големи. Ако си спокойна, няма да си склонна да преувеличаваш нещата.  Wink
Виж целия пост
# 8
Хайде и аз да се разпиша, по скоро за кураж на тези на които им предстои, че не е страшно. Първо да поясня, че съм голяма работохоличка Cry. Обичам си работата, а и е доста сложна и така и не можах да я предам качествено на заместващата ме. Та резултата беше, че работих буквално до последно- до деня, преди да ме приемат в болницата поради преносване.
Та постъпвам аз в болницата, преносила 1 седмица и без никакви изгледи, че ще раждам. На всичко отгоре не ми се изгладила и шийката и допълнително се усложнява положението - не може да се почне веднага с окситоцин за предизвикване поради това. Дават ми едно хапче сутринта и ме пращат на двора да се разхождам. Да ама аз нали до вчера съм работила и само несвършени задачи са ми в главата. Отделно колежката, която ми поема работата и тя притеснена,че не може да свърши някакви спешни задачи и ми звъни да се консултира. И така цяла сутрин - обикалям двора и говоря по работа по телефона. А болки- никакви. Все едно не раждам. Понеже залата за прегледи беше на последния етаж през час 'търча' по стълбите догоре да ми гледат разкриетието. По едно време мъжа ми дойде да ме види и аз започвам да му се смея за нещо. Абе въобще голяма веселба падна цяла сутрин. Всички останали момичета от стаята, в която ме бяха настанили ме гледат умрели от страх и само повтарят- 'мале виж я колко е весела, все едно няма да ражда' (подчертавам, че бях в патологична бременност и те не раждаха в момента- бяха умрели отстрах поради очакването). После установих, че чак лекарите са ме запомнили като онази усмихнатат родилка, дето се майтапела с мъжа си Wink
И така - до обяд направих без никакви болки 5 сантиметра и ме свалиха в родилното. Там вече ме включиха на система и почна гадната част. Тъкмо започнаха контракциите и колежката пак звъни (по принцип уж не дават телефони в родилното, но само по-принцип- мен даже ме насърчаваха да си говоря). Вдигам аз и тя почва да ми разправя нещо, а аз - "Роси, айде след час да ми звъннеш, че сега раждам Wink)"
Аз съм решила, че ще се правя на корава - не искам упойка да не ме помислят за лигла Wink. Само че глупавата шийка така и не се изглажда, а времето си минава и контракциите взеха направо да се сливат една с друга- никакъв интервал между тях. По едно време лекарката идва да ми говори нещо и аз установих, че съм леко неадекватна и не мога да се съсредоточа какво ми казва - направо си се уплаших как ще напъвам като дойде момента след няколоко часа. А на всичко отгоре тя беше твърда привържаничка на упойката и през няколко минути ме пита- искаш ли упойка, хайде да ти сложим докато още може. И накрая се предадох и ми сложиха. 
Та лежа си аз на магарето, лекарите се изнесли някъде и нали нямам какво да правя- взех че се унесох. Тамън заспах и лекарките се зададоха от някъде и умряха от смях- "Ама ти ще раждаш ли или ще спиш".
Абе весело си беше. После след раждането дойде гадната част, че ми объркаха вътрешните шевове и направо ми разказаха играта от болки докато установят на другия ден какъв е проблема, ама и това се забравя след време.
Виж целия пост
# 9
Не знам до колко може да е смешно, но изкарах, без да искам акъла на една приятелка по телефона.
В деня на второто ми раждане си бях на работа. Присви ме корема по обед, довърших си обяда с един колега и едва тогава се отправих към нас, за да си нахварлям в саковете прилежно подредения върху бюрото багаж. С влизането вкъщи включвам РС-то и естествено веднага се оказвам он-лайн на домашния скайп.
Звъни приятелката ми с лек ужас "Какво става, защо позеленя на скайпа?".
Викам й - "Кофти ми е, прибрах се ... вече няколко пъти ходих до тоалетната .... ясно е накъде вървят нещата".
Изслушах една камара напътствия, успях да разкарам кума /който милото беше пратил да ме провери/, изкъпах се, качих се на колата и газ към  родилното /което е тъкмо на другия край на града/. Описание на това как изобщо успях да стигна до там го има в предната тема. Та влезнах в болницата с багажите, директно приемен кабинет, само си сложих нощницата и в родилна зала. Такива формалности като клизми, абокати, бръснене, ехографи .... останаха за след раждането. То името ми не знаеха даже. За всички си останах момичето с колата. В залата бях в 16,25 ч., в 16,30 ч. Емата ревеше на воля.
Изкараха ме с следродилна за 2-та часа наблюдение и естествено аз с телефона в ръка. Звъни приятелката ми - отново, дежурна проверка какво става. Вдигам телефона ... здрасти, как си, аз родих ... и в същото време звъни и мъжа ми. В бързината й викам "Изчакай малко да отворя на Борко" и прекъсвам разговора с нея. Момичето изпаднало в потрес къде всъщност съм родила и дали не съм останала в нас, та да посрещам мъжа ми на входната врата. Изяснихме се после, де, но голям шаш й вкарах, без да се усетя.
Виж целия пост
# 10
"Роси, айде след час да ми звъннеш, че сега раждам Wink)"

 Joy
Какъв оптимизъм - до час съм приключила и съм на твое разположение.  Laughing
Виж целия пост
# 11
извинявам се за спама да следя,че скоро ми предстои второ раждане.надявам се поне този път да мине по-леко и весело Rolling Eyes
Виж целия пост
# 12
Тъкмо бях родила и след двата часа си отидох в стаята..
По едно време нахълтва една акушерка, видимо бързаща, оглежда се и пита: "Стойка има ли тука?"
при което аз:  newsm78 "Ами няма Стойка - сама съм!"
Акушерката тъкмо беше затворила вратата - връща се и пояснява: "Ааа, аз стойка за система търся!"   hahaha  Crazy
Виж целия пост
# 13
"Роси, айде след час да ми звъннеш, че сега раждам Wink)"

 Joy
Какъв оптимизъм - до час съм приключила и съм на твое разположение.  Laughing

Ами да като няма тема "Смешни ли са първите две седмици след раждането" - кой да знае, че 10 дена няма да могна да си седна на д-то Wink. Незнайно защо бях останала с впечатление, че всички разкази са до 'роди се и всичко свърши'. Нещо като 'ожени ли се и заживели щастливо' Wink))
Виж целия пост
# 14
А пък то се оказва точно обратното и шоуто започва след прибирането вкъщи...  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия