"Смешно" ли е раждането? - 3

Вики, леко и смешно раждане 

дано... благодаря ти 

Здравейте! Няма ли повече смешни раждания? Следях темичката, докато бях бременна и сега я  побутвам, за да разкажа и аз за моето раждане най-сетне.
Терминът ми беше на Коледа, но преносвах една седмица и на 1-ви януари сутринта започнаха нерегулярни контракции и ми доизпадна тапата (започна да пада три дни преди това). Аз обаче си мълча. Мъжът ми не беше на работа, майка ми беше вкъщи, а тези, които бяха заложили, че ще родя на Нова година, вече започваха да се отчайват... Времето беше приятно и започнаха едни оферти за разходка. То хубаво, ама аз има-няма и се прегърбя като ме свие, та не бях много за дълги разходки насам-натам. Вече към 2 часа следобед полегнах на дивана, че вече доста си наболяваше, а мъжа ми до мен и точно по време на по-силна контракция изцепва с най-милия си глас „Искаш ли да ми направиш едно кафенце?”. Не знам как да определя начина, по който съм го погледнала, но той тотално се втрещи и се облещи насреща ми „Да не би да раждаш?” а аз „О, да, но първо ще ти направя кафе”. Предупредих го да не казва още на майка ми и започнах да се приготвям малко по малко – баня и т.н. И така облечена, нагиздена се появявам след около час пред двамата, а майка ми „Е, значи все пак ще отидете на разходка” аз „Ами, мисля преди разходката, да отскочим до болницата да видим, дали ще ме приемат”. Естествено, не тръгнахме веднага, защото бях решила, че ще раждам с права коса. Започна се едно изправяне, едно приглаждане, после малко грим, че прическа без грим не върви, след това трябваше да отделя малко време за кученцето, за да му обясня, че отивам да му доведа приятелче и така неусетно стана 17:30. Контракциите вече бяха на 4 минути и си викам айде стига вече си се натискала, стана ясно, че няма да те върнат. Е, тръгнахме, ама майка ми и мъжът ми не се спряха: тя: „Как може да уцелваш всички дупки по пътя, знаеш ли какво е да имаш контракция и да скочиш в дупка” той „Тя сега няма контракция” тя „4 минути минаха, значи има”. И така в този дух стигнахме до болницата. Там всичко мина нормално, приеха ме с 4 см разкритие и си отидох в предродилна. Към 22:00ч. стигнах 6 см и ми спукаха мехура, при което аз слизам от магарето и нали съм си чистница – вдигам нощницата нагоре и я държа така, защото доктора каза, че ще започне да тече. Акушерката тъкмо тръгна да ми казва да внимавам за нощницата, но като ме видя съвсем невъзмутимо да се придвижвам по голо дупе обратно по коридора към предродилна, каза само „Ми да, може и така, то пък от кого да се криеш...” Малко по-късно двете стажантки, които често ме посещаваха, защото бях единствената родилка за вечерта, дойдоха да ми слагат абокат, ако се наложи система, да съм готова. Добре, ама уж хубави вени съм имала, пък нещо не нацелиха добре нещата, та взеха да се суетят, дали е правилно, дали ме боляло. Търпях, търпях, ама по едно време на въпроса „Като се разхождаш, по-лесно ли ти е?” отговорих през зъби „Не знам, дали ми е по-лесно, ама в момента имам страшна контракция и ако не побързаш с тоя абокат, може да пострадаш без да искам”. В тоя момент се появи акушерката и вика „ Абе тя вече не знае къде е, какво я разпитвате лесно, трудно!” Оправи ми тя абоката и след още час родих. На сутринта се наложи да ми правят ревизия с пълна упойка. Аз – легнала за видеозон, докторът и акушерката се суетят покрай подготовката за анестезиолог и т.н. Докторът към акушерката „Нели, 4, 4 беше, нали?” аз „Да, 4, 4 съм”. При което и двамата към мен „Ти откъде знаеш?” „Е, как няма да знам, бебето ми е номер 4, а аз съм в стая номер 4, значи съм 4, 4” Няма да ви казвам как се разсмяха и двамата. Те хората си коментирали някакво съотношение на лекарства или нещо такова, ама аз нали съм много веща и ги разбирам нещата... А, забравих да кажа, че докато напъвах на магарето, през цялото време се водеше диалог между доктора и двете акушерки за Новогодишната почивка на доктора в Рим и за някаква Цецка, за която накрая взеха единодушно решение, че за нищо не става. Както и още доста подобни неща, но тогава не ми беше до това да ги слушам, пък какво остава да ги запомня
Ами май е това. Доста дълго стана, но се надявам поне малко да съм разсмяла някой. Успешно и смешно раждане на всички, на които им предстои 

И аз се присъединявам

Моята първа бременност мина много леко. Не ми се е гадило, не ми беше тежко. Взех болничен в 37 г.с.
 В 37+2 неделя, лягаме да спим с ММ и аз нещо не можах да заспя. Въртях се насам натам, и в 3 часа му казвам -Ставай! Ще ходим в болницата.
ММ ме погледна ококорен и леко уплашен пита ме дали имам контракции.
- От къде да знам дали имам контракции?? Не мога да спя. Дай да ходим в болницата.

Мм си погледна часовника, погледна ме и ме попита дали има време да се изкъпе, казвах че да. Като се върна ме намери в същата поза в която ме беше оставил, по пижама (пижамата ми е черна и хубава, може да мине за спортна дреха, ако не беше за бременни ). Пита ме дали няма да се преоблека, казах че не и той без повече коментари тръгна към вратата.
По това време усещах леки спазми, но не болезнени..
 
Стигнахме до болницата и ММ се обърна към мен преди да влезем:
- Направи малко театър, защото ако им кажеш че сме тук защото не можеш да заспиш може да ме помислят за откачен
Оказах се с 5 см разкритие. Едва усещах спазми, но пак си поисках упойка. После естествени нищо ми нямаше.
 
Та стоим си с ММ в стаята и той дреме на стола до мен, а аз лежа в много неудобна поза. Минават няколко часа и се сменя дежурния екип. Естествено всички лекари, сестри и стажанти от двете смени дойдоха да xвърлят по едно око.
 Аз по между другото зверски огладнях. Казах на ММ: - В чантата ми има 2 шоколатчета я ги дай.
- Казаха нищо да не ядеш!
- Казаха го нощната смяна, от тогава минаха 2 часа, дай шоколада!

След още 30мин дойде някакъв доктор. Още от вратата, без добър ден му съобщавам, че току що съм изяла 50гр шоколад. Той много сериозен се приближи и ми каза:
- Покрий доказателствата, че сестрите на смяна са много стриктни. После се разсмя и почна да ме преглежда.

Пита ММ как е и дали искаме да раждаме, че то си станало време за закуска

Беба се роди точно за 10мин. Много леко и в добра обстановка
въобще супер позитивно преживяване

Хихи точех се аз да се записвам, обаче не събрах мат'риал уви. Само като стояхме на информация да ми вземат данните и да попълним документите (бях с изтекли преди 30 часа води и ужасни контракции) и се сещам колко бъдещи майки бяха възнамврявали да си ходят в този момент. И на мен мноого силно ми се искаше да си тръгна и така ме досмеша, предатавих си как се дърпам, а ММ и дулата как ме теглят по коридора

Моето раждане беше много тежко, но и забавно Раждах 12 часа в които ми даваха течен шоколад от тубичка, водичка със сламка(не раждах в БГ)  Накрая вече, получих яки крампи на краката  и забравих от кое ме боли повече от контракциите ли от крампите ли и накарах акушерките да ми разтриват краката, а аз и сама можех да напъвам...   Накрая бебка я дръпнаха с вакум , много разкъсвания, шевове... докато ме кърпиха аз щастлива весела си говорех по телефона и се хвалех на всеки, че съм родила. След това станах и отидох до WC и забутах бебка към стаята ни. Акушерките и докторите ме гледаха опулени и не знаеха какво става ( след такова тежко раждане как съм намерила сила) Ами...адреналин бях най- щастливата мама. За протокола- родих без никакви упойки и болкоуспокояващи.

Хаха и аз доста вода изпих, докато раждах два дни и вече в стаята след като родих се освствам и си гледам краката. Знаете как е, през бременността коремът закрива гледката. Гледам и не вярвам на ушите си дето се вика - хем са бели, хем дебели. Толкова бяха отекли, че джапанките ми стискаха

А сетих се нещо за смешно за раждането, дето скоро го споделих на мъжа ми и той много се изненада за какви глупости съм мислила. Предисторията - точно преди да родя, вече не успях да се сгъна и той ми ряза ноктите на краката. Аз писках, мрънках там да не ме пореже, голяма драма беше. И гледам накрая единият ми нокът направо като на орел Родих и се качвам на масата да закърпят, но направих кръвоизлив, паднало кръвното и ми прилоша. Анестезиологът видимо притеснен взе нещо да ми боде крака явно за кръв и аз като си мисля "Ии сега като ми види нокъта и ще ме помисли за истнска мърла" и даже дали и не се опитах да го скрия някъде

Здравейте, писах го в друга тема, но го копирам и тук малко да се посмеете.


Вчера бях на гости на една позната която роди преди седмица и ми разказва как станала посред нощ и на връщане от тоалетната и изтекли водите до леглото. Събудила мъжа си, и той паникьосан почнал да пита" имаш ли контракции?? Боли ли те? Какво да ти дам да се облечеш? Секунда да си сложа дънките. Къде ти е чантата? ... И т. н.

Мацката му погледала цирка и накрая с
абсолютно спокоен тон му казала:

- Донеси пaрцала, че ще се надуе паркета!!

Здравейте, много хубава тема.... посмях се доста. Все още нямам история от раждане, но се надявам след 2 месеца и аз да се включа с нещо забавно. Мога да разкажа за майка ми.
Термина и с мен е бил 9.04. и баща ми ми разказва как през последните седмици тя си е поспивала до 11-12ч на обяд, но точно на 1 април се събудила към 8ч. и казвала, че нещо ще се случва и да тръгват, но всички си помислили че тъй като е деня на лъжата си прави майтап и никой не и обръщал внимание. Баща ми си направил кафенце и влезнал в тоалетната, явно размишленията там са по- адекватни и си казал "абе тя спи всеки ден до късно, днеска да стане само да си направи майтап.....!?!?" И така изкочил от вц-то и тръгнали към болницата. Родила съм се чак на другия ден
А на времето наша роднина била в последните дни преди термина и тъй като  не била раждала и е нямало толкова много информация незнаела, че контракциите са подобни когато ти се ходи в тоалетна. И решила че е хапнала нещо разхлабващо и има диария, при което отива във външна тоалетна където почти не родила детето

Хубаво е, че след като сме родили, сме забравили болката и помним само смешните моменти. Иначе никога нямаше да се навием да родим втори или трети път

При мен, седмица преди термина се бях вманиачила да търся всякакви признаци за раждане, защото хем ми тежеше вече, хем нямах търпение да си видя бебето. Свалих си приложение на телефона за засичане на контракции, където въвеждаш, като имаш контракция и така ти засича през колко време са и колко са продължителни. И така в седмицата преди термина две сутрини ми се случи да се събудя рано от контракции и започвах да ги засичам с приложението. После будех мъжа ми и започвахме да засичаме и да гледаме сутрешния блок. И двата пъти утихваха контракциите, явно бяха подготвителни. В деня след термина пак същата работа-събудих се сутринта с леки контракции, започнах да засичам и после събудих мъжа ми и преди да съм му казала, че имам контракции, той каза "Оф, пак ли ще гледаме сутрешния блок?"   Цял ден контракциите бяха ту зачестяващи, ту разреждащи се, а аз чаках да станат на 3-4 мин и да тръгвам към болницата, от където ме бяха върнали. Вечерта отидохме в болницата и дежурният лекар ме прегледа и каза, че още е рано и разкририето е само 1см. Аз вече започвах да губя търпение и си извадих телефона, отворих приложението за засичане на контракции и казах: "Не, не е рано. Вижте последния един час през колко време са били контракциите!" Доктора и сестрата паднаха от смях. В крайна сметка пак ме изпратиха вкъщи и по-късно се върнах. Сутринта най-накрая родих!

С първото и аз си поспивах между контракциите

Бях в Аг-то от вечерта и на сутринта вече с 2 см доктора каза на стажантките да ми сложат система. И след час някъде тези ми красавици 20 годишни минаха пак през стаята, аз вече се превивам от контракции и едната  с най- широката си усмивка ме пита : Как си? Аз изръмжах и извиках - Ти как мислиш,че съм?  осем часа след системата родих, ама не ми дадоха бебето, че да се наспя

с второто нещата се случиха доста по-бързо, като най-забавна ми беше една ромка, коята лежеше на леглото докато аз обикалях коридорите и охкаше, акушерки наоколо нямаше в момента и реших да я посъветвам да се разхожда, че като лежи боли повече и тя изтърси - Ама така ще родя! Викам й- ами нали за това сме тука всичките  и две акушерки прихнаха да се смеят, не знам откъде бяха изскочили 

Хайде и аз да се запиша .. според мен си беше забавно 
Предистория : един месец преди термин (6.12.2013) стоя си аз на компютъра и усещам че корема ме стяга на определни интервали 5 минути някъде ама няма болки и аз нали първескиня викам отивам при моята гинеколожка наблюдаваща бременността да ме види . Отивам с майка си тя стои и ме чака . Влизам аз и тя ами като гледам ще раждаш. Отиваме с майка ми до вкъщи и ви казва "вземи си хубав топъл душ , така ще ускориш процеса " Къпя се аз - никакви болки нииищо. През това време се обадих на мъжа ми той без кола беше отишъл на работа та от сливен до ямбол го докара за има няма 20 минути Влиза той и какво да види аз спокойна хиля се и той вика айде ставай да ходим.Отиваме в болницата и тогава докторката на смяна почна да ми вика "момичеее ти подготвителни контракции знаеш ли какво е " и аз "ми първо ми е от къде да знам " Бъркат за разкритие няма и ме пращат да си ходя . Същата вечер майка ми звъняла на пожар на позната която била близка на завеждащ отделение , защо аджеба мен не са ме приели за следене" . Айде връщай се ... лягам аз там на едно легло по едно време минава една лекарка и ми хакна една игла на бързо . Цяла нощ спах. Сутринта на визитация влиза доктора и му казвам "май се оказа фалшива тревога давай да подписвам документите и да си тръгвам " Та се оказа че тая ми ти гинеколожка хал хабер си няма какво е контракции според мен


На 17.12.2013 аз преносвам с 11 дни . Отивам в болницата и направо ме приемат за предизвикване на раждане на следващия ден. Целунахме се с мъжа ми и си ме приеха . Цяла нощ не спях въртях се и хоп към 3 през нощщта отивам до тоалетна и какво да видя бърша се и леко розово . Влиза една санитарка в стаята и аз казвам "абе падна от мене нещо розово какво може да е" и тя "ми незнам питай акушерката или докторката" . Добре ама на мен ми се спи и си легнах . Ставаме сутринта в 6 и  хоп рутинните процедури клизма   неуспешна от първия път  и казвам на жената не ме бръсни аз се бръснах отиваме да проверим за разкритие - и хоп 3 см аз нищо не усещам .В 8 уж ми слагат окситоцин ама ми пукнаха вените и на двете ръца та чак 9:30 сутринта сложиха системите. Доктора идва следи тоновете и вика "ето сега има контракция усещаш ли " аз - "не" А той каза "сигурна ли си това беше една много хууубава контракция " ЕМи не усещам нищо вече 5 см разкритие нищо не усещам след 30 мин. 6 см и доктора вика "ела да ти пукаме водите " Пукат ми ги и като почва едни зверски болки аз се превивааам викааам добре че бях самичка . Сигурно ме чуваха в цялата болница МНОГО СЪМ ГРЪМОГЛАСНА ДОкато една акушерка следи тоновете вика "недей така ме гледа лошо де ... като родиш ще види ще се притесниш я за зъбче я колики я температура , после и второ ще искааашшш " Прекъснах я троснато с нааай лошия ми поглед предполагам защото жената хем се стресна хем се смя аз през зъби "Второ ли !?!?! НИКОГА ,ама знаеш ли никога повече не искам да раждам " По едно време ми се пишка и газ със стойката за системите в тоалетната дамммм там искарах 5-6 контракции и чувам "бе тази жена къде отиде Теди къде си да не роди къде си бе момиче " И аз "в тоалетната ама не мога да станааааа" Идва жената вдига ме и вика "айде май последно ще гледаме за разкритие ".....  аз вече не издържам И като виждам доктора срещу себе си засилвам се отгоре му препънах се че добре че ме подпря и крещя "доктореее помогнете мииии"  и той с най спокоен тон "ако ти не си помогнеш няма кой давай давай добре си " Лягам аз и той 9 см почти си готова-праща ме пак в предродилна тои път да се разкарвам из стаята и акушерката с мен . По едно време идва напън и вика "ще акааам" и сядам леглото да стискам да не би да се изпусна Акушерката вика "ставай" аз "немогааааа" . Абе момиче нали ми обеща че ще ме слушаш ставай преди да дойде другия напън че си седнала на главата на детето " леееее аз като чух че седя на главата бегом към магарето . Сядам аз доктора го няма и викам на акушерката "да напъвам лиииии" тя задръж доктора го няма . (той ходил да търси мъжа ми в кафенето ) Ида доктора застава до мене и вика давай сега (добре че една приятелка подробно ми обясни как да напъвам ) той ме наддига аз напъвам по едно време ме цепна щото малката с увита пъпна . Изплака тя дадоха ми я на рамото и аз я гледам тя ме гледа аз гледа тя мен и те целуни я де целунах си я моята принцеска и я отнесоха и като почна кърпежа добре че бях от тези леките упойки та усещах само боцването и хъркането на конеца и той вика "сега ще те направя като нова" и аз "доктореее колко ощееее има много ли са тез шевове " Доктора "абе още малко трай сега мъжа ти ще е доволен " 1 час ме шиха с упойка (да отворя скоба доктора си падаше по секцио а аз нали първо дете не знаех как да избера доктор та имах 20 външни и 20 вътрешни) но не е никак страшно . Сега винаги като си разказваме с майка и приятелки се смея на раждането защото от моя гледна точка беше смешно. Та бебка се роди 3500кг 51 см Магдалена Преди цели 3 години
Дано не съм ви оттегчилаа или изплашила бъдещите мамчета. Аз сега си мечтая за второ та работим по въпроса дори съмнение нямам ,че пак ще е естественно раждане И дори не ме е страх .

Аз не разбрах, как на 06.12 си с един месец преди термин, а на 17.12 преносваш с 11 дни?

Аз лично нищо смешно или забавно не видях 

Терминът й е бил на 6 декември (а месец по-рано е ходила първия път). Ако аз съм разбрала правилно де