Как да го предразположа тоя мъж да иска бебе

Мъжете се плашат от бащинството. Те искат да са готови за този момент, а той понякога не идва никога. Успех ти пожелавам и догодина, да ни се похвалиш с едно бебче.

Аз пък друго си мисля, че ако си на възраст и той не иска бебе , по добре да не си губиш времето с него !

Моят приятел още се ослушва.Хубаво му е като го питам "кога ще си правим бебче?" Но от декември нататък мисля да спра противозап. и да поставя ултиматум.Защото моите годинки бързо напредват...Надявам се да е съгласен с мен  

Ако не искаш да останеш без дете най-добре се ориентирай към нов партньор. Щом за 8 г. не се е решил на тази стъпка, винаги ще си намира оправдания да отлага докато в един момент не стане прекалено късно за теб.

За съжаление си права. 
Сигурно ще е много трудно да се вземе такова решение, но май ще е най-доброто за авторката. Освен, ако приятелят й не размисли - дано. 

Имам един бивш, бяхме сгодени, но не желаеше деца, изрично ми го подчерта.
За това и реших да си тръгна, аз без деца не мога да си представя живота.
Миналата седмица го срещнах, отдавна е минал 30те, още не беше женен и деца няма.

Съпругът ми преди да се запознаем никога не е искал деца, не е искал и да се жени,
а след като се запознахме, нямаше и месец и ми предложи да се оженим. За деца няма търпение.
До човек си е.

Надали той ще стане готов изведнъж ако не го иска наистина.
Това е отговорно решение и ако не иска деца,а само увърта за да не те загуби...мисията е обречена.
Говорете или го остави още няколко години да помисли!

Дано намериш вярната посока!

Нищо не казва авторката тези дни...какво ли се е случило ... 

Все същата работа буксувам на едно място.

Значи е време да му биеш шута 

Според мен сядате и говорите и всеки си казва какво иска ама точно сега на момента, а не по принцип и след пет години и евентуално. Ако и двамата сте на едно мнение- чудесно. Ако пък мненията Ви се разминават, то тогава се задава въпроса дали с склонна да направиш компромис. Хубаво е да го попиташ защо се колебае, кое го притеснява, защо не сега ами след еди си колко месеца. В интерес на истината и моят приятел така реагираше, но аз само подмятах че искам дете, хайде да си направим бебе. Но като седнахме да си поговорим сериозно, да го изслушам кое го притеснява, да го успокоя за някои неща, че не са като по филмите, той поиска малко време само да свикне с мисълта. И така от следващия месец ми каза, че вече е по-спокоен и е готов, но въпреки това пак си говорим и му обяснявам за бременността , за майчинството, кое как се случва. Парите как ще се разпределят, бащинството, работата, кой ще помага, за да му свалям напрежението. При нас се оказа проблема,че него просто го е страх и изобщо не може да си представи кое как се случва и за това не иска. Ние поне сме стабилни финансово и с работа. Имаме апартамент, който скоро ремонтирахме. Важно е като си говорите за детето да се споменват тези битовизми и как ще се случват нещата след появата на бебо-съвсем точно и практично. Че живота не престава след появата на бебо и може да продължава романтичната връзка. При нас и ключова роля изигра брат му с детето, които ни идват често на гости, те сега чакат и второ и той съвсем реално вижда, че нищо страшно не му се случва на този човек- напротив, детето му е само в плюс 


Ако пък въпреки разговора и не намерите основателна причина да не е сега детето, и ти не си склонна да правиш компромис, по-добре да се разделите. Това е една голяма пропаст помежду ви и ти винаги ще се чувстваш нещастна с него.  Но пак ти казвам- само с подмятания няма как да се изясните- седнете и говорете сериозно. Изложете си доводите и страховете и това ако не помогне......просто е по-добре да се разделите.

Прегръщам те и ти стискам палци

Ах няма да повярвате!Не не съм бременна.Как ще ми се случи такова хубаво нещо на мен? 
Преди 1 седмица идиота ми каза:аз 2 пъти подред свършвам в теб!(малко ме е срам да пиша такива работи)В началото не ми стана хубаво защото все едно е...как да се изразя за това че не съм знаела се ядосах,но след това си викам:Ех,най накрая дойде този момент(че е решил да имаме дете).ОБАЧЕ след 2 дена останах като втрештена.Каза ми:Ти сега да не си помисли че започваме да правим опити да имаме дете.Не аз само пробвах да видя какво е чусвтвото,ти не беше в овулация.Ще продължим с опитите следващата година в началото защото 2011 не ми донесе късмет.Аз направо полудях.Събрах багажа и трагнах да заминавам.Едни цигании станаха.Започна да ме заплашва след това прибра ключовете...два дена стоя в къщи да не съм избягала.И понеже знае че сам овца и пак ще простя и забравя,през тия 2 дена говори говори и пак ме нави че аз трябва да остана защото съм "отишла до Рим а нямала съм да видя ПАПАТА"

Чесно да ти кажа , незнам дали би искала да го прочетеш...ВЗЕМАЙ БАГАЖА И ДА ТЕ НЯМА.
Този човек, трябва да е наясно сам със себе си какво иска. Остави го да реши. Ако той не е сигурен и си живее с мисълта че се прецаква по този начин, ти нищо не можеш да направиш. Стискам ти палци.

Ако бях на твое място вече щях да съм го направила! Завиждам на безграничното ти търпение! Дано си заслужава!