Представете си, че ви дарят имот за живеене - къща или апартамент. Но там живее бабата на мъжа ви или вашата собствена. Е, ще се почувствате ли длъжни, да се погрижите за този престарял човек, когото също наследявате или сте на принципа : та той си има собствени деца, нека те се грижат за него ?
Виж целия пост
Наследство и съпътстващите го тежести
- Публикувана: 30 авг. 2011, 12:35 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2011, 22:01 ч.
# 1
30 авг. 2011, 12:41 ч.
Да, ще се погрижа. Само дето нямам такъв късмет някой да ми дари нещо. 
Между впрочем, аз все се грижа и то без изглед за наследство само за мен.
Виж целия пост
Между впрочем, аз все се грижа и то без изглед за наследство само за мен.
# 2
30 авг. 2011, 12:42 ч.
А кой точно ми подарява жилището? Родителите ни, деца на бабата, които преди това са го получили от нея, или ...
И без да ми дарява жилище, пак бих се погрижила за баба си/му, било лично, било чрез нает човек, ако собствените й деца са се дезинтересирали от нея. Макар да смятам, че бабите не трябва да са грижа на внуците.
ПП Може би е удачно да смениш заглавието, наследство има само след смъртта на човек. Дарение се прави приживе.
Виж целия пост
И без да ми дарява жилище, пак бих се погрижила за баба си/му, било лично, било чрез нает човек, ако собствените й деца са се дезинтересирали от нея. Макар да смятам, че бабите не трябва да са грижа на внуците.
ПП Може би е удачно да смениш заглавието, наследство има само след смъртта на човек. Дарение се прави приживе.
# 3
30 авг. 2011, 12:51 ч.
Бабата подарява жилището си. Или пък съвместно със свекър, баща... няма толкова съществено значение. Въпросът е, бихте ли изпитали морално задължение, да се погрижите за този възрастен човек. Да, вярно, че не е наследство, но тук ситуацията е хипотетична и предизвикана не от мой личен проблем, а от прочетено мнение.
Виж целия пост
# 4
30 авг. 2011, 12:55 ч.
Да, бих се погрижила, разбира се 
Ако се наложи, ще се погрижа и без обещания за наследство.
Виж целия пост
Ако се наложи, ще се погрижа и без обещания за наследство.
# 5
30 авг. 2011, 12:57 ч.
Ммм, какво да си представям, като ми се случи. 
Не съм се замисляла обаче, някак от самосебе си се грижим. Е, тя не е така стара или на легло. Но при все това - да, отговорност си е. И май да - мисля, че е моя. Инак някак неблагодарно ми идва...
Виж целия пост
Представете си, че ви дарят имот за живеене - къща или апартамент. Но там живее бабата на мъжа ви или вашата собствена. Е, ще се почувствате ли длъжни, да се погрижите за този престарял човек, когото също наследявате или сте на принципа : та той си има собствени деца, нека те се грижат за него ?
Не съм се замисляла обаче, някак от самосебе си се грижим. Е, тя не е така стара или на легло. Но при все това - да, отговорност си е. И май да - мисля, че е моя. Инак някак неблагодарно ми идва...
# 6
30 авг. 2011, 13:00 ч.
Длъжна не бих се почувствала, но ще се погрижа, ако е необходимо, както казва Вили - от самосебе си.
Длъжна бих се чувствала само в два случая: жилището ми е прехвърлено срещу задължение за издръжка и гледане на бабата или бабата има запазено право на ползване върху имота, а аз няма къде другаде да живея. Т.е. поставена съм в ситуация да нямам избор, ако държа на имота.
Виж целия пост
Длъжна бих се чувствала само в два случая: жилището ми е прехвърлено срещу задължение за издръжка и гледане на бабата или бабата има запазено право на ползване върху имота, а аз няма къде другаде да живея. Т.е. поставена съм в ситуация да нямам избор, ако държа на имота.
# 7
30 авг. 2011, 13:11 ч.
Ако е роднинска баба, къде ще ходя, ще се грижа. И без да ми дарява апартамент.
Ако е хипотетична баба, която си дарява апартамента срещу грижи, без да ми е рода, то не й ща апартамента. Респективно бабата изобщо не.
В този ред на мисли, грижата няма връзка с предоставяне на жилище по какъвто и да било начин. Живея под наем, ако е важно за някого.
Виж целия пост
Ако е хипотетична баба, която си дарява апартамента срещу грижи, без да ми е рода, то не й ща апартамента. Респективно бабата изобщо не.
В този ред на мисли, грижата няма връзка с предоставяне на жилище по какъвто и да било начин. Живея под наем, ако е важно за някого.
# 8
30 авг. 2011, 13:17 ч.
Ха, на мястото на дарителя, нЕкои млади хич не бих ги чакала сами да се почувстват длъжни. Директно бих си задължила, ако държат на жилището ми 
Виж целия пост
# 9
30 авг. 2011, 13:34 ч.
грижила съм се и се грижа и без облаги просто човечност и обич 
но и не е злоупотребявано с това, защото съм била свидетел на такива изпълнения
Виж целия пост
просто човечност и обич но и не е злоупотребявано с това, защото съм била свидетел на такива изпълнения
# 10
30 авг. 2011, 15:01 ч.
Разбира се, че бих се погрижила. Ако става въпрос за близък (независимо родина или близък приятел), на когото държа - да, ще се погрижа и без дарение или евентуално наследство. За неблизък и безразличен ми човек, имащ нужда от грижи - може би не бих, но от друга страна - този човек има нужда от грижи и единственото, което може да предложи, е жилището си - стана ми жал... Казусът е сложен.
Виж целия пост
# 11
30 авг. 2011, 15:03 ч.
Аз някак определям нещата принципно. Чувствам се малко или много длъжна да помагам на майка/баща и баба/дядо. Защото те са ме гледали, грижили за мен - като остареят - на кого да разчитат?
Виж целия пост
# 12
30 авг. 2011, 16:09 ч.
Грижила съм се без апартамент. Въпрос на възпитание и светоусещане, а не на дарения.
Виж целия пост
# 13
30 авг. 2011, 16:11 ч.
В този случай добре бих се замислила - наясно ли съм с какво се захващам. Има определени имоти, които биха ме провокирали да се замисля. (Колкото повече одъртявам, толкова по-меркантилна ставам).
За най-близък роднина, мой или мъжов, няма какво да се обсъжада - ще се погрижа, разбира се, без значение има или няма дарение.
Виж целия пост
Ако е хипотетична баба, която си дарява апартамента срещу грижи, без да ми е рода, то не й ща апартамента. Респективно бабата изобщо не.
В този случай добре бих се замислила - наясно ли съм с какво се захващам. Има определени имоти, които биха ме провокирали да се замисля. (Колкото повече одъртявам, толкова по-меркантилна ставам).
За най-близък роднина, мой или мъжов, няма какво да се обсъжада - ще се погрижа, разбира се, без значение има или няма дарение.
# 14
30 авг. 2011, 16:50 ч.
Лесно е да се каже - Да бих ... - аз също смятах че ако някой ми „подари” апартамент ще се грижа за него толкова ми е писнало да плащам наеми и да събирам всеки месец малко по малко за жилище, но откакто съм наблюдател на такова взаиможителстване - баба/внуци не съм толкова убедена.
Виж целия пост
Препоръчани теми