Не може да свикне на градината

  • 12 786
  • 245
# 240
Аз бях в твоето положение преди една седмица - заведох малката на градина, учителката я пое и моята взе нещо да й говори, на което учителката и каза, че е голяма лиготия. Пред детето не казах нищо, но после помолих учителката втори път да не нарича така детето ми. Тя се извини и се надявам, че с това сме приключили. Все още се притеснявам как ще се държи с нея учителката след тази случка, но малката не се е оплакала, че се държи лошо с нея. Моят съвет е да говориш с учителките на детето да му обръщат внимание, когато плаче. Стискам палци и успех.
Виж целия пост
# 241
Днес нямахме проблем с ходенето. Simple SmileЯвно вчера е било нещо моментно настроение. И въпреки това говорих с госпожата, като възможно най-учтиво помолих да не я оставят да си плаче, защото й трябва много малко внимание да се успокои. Тя разбира се, каза че винаги се стараела да я предразположи, и не показа нещо негативно.Дано да ме е разбрала правилно и да няма последици. Приятен ден Simple Smile
Виж целия пост
# 242
И аз се записвам в тази тема, за съжаление.
От 3 месеца детето ми посещава нещо като градина - детски център за обучение - където е в група от 8 дечица и 2 учителки. всичко е страхотно, той самият много дръпна в развитието си, но пусто разделянето ни сутрин е кошмар...Не помагат никакви обяснения, уговорки, убеждавания, обещания - казва, че всичко му харесва, но "мама я няма". Винаги повтарям, когато се разделяме там, че ще го взема скоро и че го обичам. Но винаги плаче, като напоследък е чак истерично...притеснителното му поведение започва още от входа, обуването на пантофките винаги е съпроводено с хленчене..
Винаги е бил емоционален, привързан, болезнено привързан към мен, но в момента, в който започна да си търси и детска компания, реших, че може би е време да пробваме някакъв вариант на детска градина.
когато го взимам (престоят му там е едва 4 часа), винаги е усмихнат и развълнуван, и досега това ме крепеше да продължа да го водя, въпреки трудните сутрини. Но вече се замислям дали не е все още неузрял за тази стъпка и дали не му причинявам страдание, вместо да му правя добро Rolling Eyes Прекалено дълго време ми се струват 3 месеца адаптация.
Според вас как да подходя и въобще, на прав път ли съм в упорството си, или греша и не разчитам сигналите на детето правилно... Confused
Виж целия пост
# 243
Здравей, не мога да ти дам конкретен съвет, защото при всяко дете е строго индивидуално. При моята дъщеря наблюдавах съня й нощем, настроението й след градина, и понеже всичко бе в рамките на нормалното устоях на хленченето сутрин. Ако детенце ти е спокойно като цяло и не виждаш нещо, което да го тревожи извън сутрешното оставяне значи не би трябвало да го спираш. Друг е въпросът ако 3 месеца плаче много, нервно или пък е потиснато, тогава вече може би наистина му е трудно.
Успех Simple Smile
Виж целия пост
# 244
Благодаря ти за споделеното мнение Hug
Аз също се опитвам да гледам в тази насока - дали като цяло се чувства добре или по-скоро е подтиснат и нервен. Сутрин се събужда весел, обличаме се спокойно, пътуваме спокойно до градината (т.е. осъзнава целия процес - че отива на градина), там е тежкият момент, на обед го взимам много усмихнат и развълнуван, после целия ден си играе или се занимава с негови си неща, играем заедно, вечер - с тати, заспива спокойно и така...Само в неделя, може би заради 2-та почивни дни, в които не ходи на градина, подмята чат пат репликата "няма да ходим на градинка, нали" Rolling Eyes
Виж целия пост
# 245
Ооо, да понеделник сутрин и дъщеря ми е по-кисела, но смятам това за нормално. То и на мен не ми се тръгва на работа тогава Wink
Мисля, че на детенцето ти просто му трябва още малко време, и не е страшно че си поплаква сутрин щом като цяло е спокоен.  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия