И аз не знам това за пастата защо е драма - и мен ме дразни, но ако я видя оставена така просто я оправям, не превъзпитавам. Изобщо каквото ме дразни си се грижа аз да е ок.
Виж целия пост
Наследствено-интелигентска
- Публикувана: 25 септ. 2011, 14:49 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2011, 12:29 ч.
# 16
25 септ. 2011, 16:35 ч.
Има и по-страшни неща от пастата за зъби,
вярно е.
Една приятелка майка й я беше възпитала, че
щипките за пране трябва да се подбират по цвят,
когато защипваш дрехите и че дрехите трябва
непременно да се слагат на простора по такъв
начин, че подгънатото да гледа към терасата,
а не навън.
Виж целия пост
Никога не ми прави впечатление как е изстискана пастата /винаги съм се чудела хората защо обръщат внимание на подобно нещо/.
Има и по-страшни неща от пастата за зъби,
вярно е.
Една приятелка майка й я беше възпитала, че
щипките за пране трябва да се подбират по цвят,
когато защипваш дрехите и че дрехите трябва
непременно да се слагат на простора по такъв
начин, че подгънатото да гледа към терасата,
а не навън.
# 18
25 септ. 2011, 16:44 ч.
Да, аз също се улавяам,че съм прихванала доста черти/умения/недостатъци или както там се наричат и от двамата родители.
Обичам да драматизирам в повече като майка ми, правя забележки като нея и се карам като нея /неща, които съм се заричала, че няма да правя, когато порасна и създам свое собствено семейство
/.
Освен това издребнявам на моменти и "се хващам и за косъмчето" дето има един лаф доста пъти, докато не стане скандала.
Стига толкова, че може и да се уплаша и от себе си накрая.
Иначе съм мила и добра
Виж целия пост
Обичам да драматизирам в повече като майка ми, правя забележки като нея и се карам като нея /неща, които съм се заричала, че няма да правя, когато порасна и създам свое собствено семейство
/.Освен това издребнявам на моменти и "се хващам и за косъмчето" дето има един лаф доста пъти, докато не стане скандала.
Стига толкова, че може и да се уплаша и от себе си накрая.
Иначе съм мила и добра
# 19
25 септ. 2011, 17:16 ч.
Откакто пастите за зъби са в пластмасови опаковки няма никакво значение къде се стиска, няма нужда от семейни драми.
Виж целия пост
# 20
25 септ. 2011, 17:56 ч.
Има,да и те са много.Започвам по ред на номерата...
Най-гадният навик,на който бях върл противник-пушенето
, пиенето на течности по време на хранене-баща ми го правеше,не сядаше на масата без шише или кана с вода.,пресоляването на храната-на майка ми солницата й е винаги в ръцете,тръскането на краката -майка ми го прави,а сега и аз. 
Има и много положителни такива-поставяне на подложка под чашите,което преди не спазвах,но сега,вече в собствения си дом, спазвам стриктно и следя дали и другите го правят.
Виж целия пост
Най-гадният навик,на който бях върл противник-пушенето
, пиенето на течности по време на хранене-баща ми го правеше,не сядаше на масата без шише или кана с вода.,пресоляването на храната-на майка ми солницата й е винаги в ръцете,тръскането на краката -майка ми го прави,а сега и аз. Има и много положителни такива-поставяне на подложка под чашите,което преди не спазвах,но сега,вече в собствения си дом, спазвам стриктно и следя дали и другите го правят.
# 21
25 септ. 2011, 18:47 ч.
Сладка тема..)
На прима виста се сещам за: лепенето на бележки по хладилника, пазенето на кофите с вода, за да си измия терасата.....пържените филийки в неделя сутрин..
Виж целия пост
На прима виста се сещам за: лепенето на бележки по хладилника, пазенето на кофите с вода, за да си измия терасата..
...пържените филийки в неделя сутрин.. 
# 22
25 септ. 2011, 19:19 ч.
Слепвам малките сапунчета, дразня се на оставена отворена паста, шампоан и пр. , предпочитам щипките ми да са в един цвят с дрехата, но никой от родителите ми не го е правил. Явно съм го наследила от някой далечен пра пра дядо или баба.
Всъщност освен по външен вид по нищо друго не приличам на родителите си, дори приятелите ми смятат че направо все едно не съм отраснала в това семейство.
Виж целия пост
Всъщност освен по външен вид по нищо друго не приличам на родителите си, дори приятелите ми смятат че направо все едно не съм отраснала в това семейство.
# 23
25 септ. 2011, 19:30 ч.
Може и от някой съсед! Не се засягай, но това ми дойде на акъла, като четох оста ти!
Виж целия пост
Слепвам малките сапунчета, дразня се на оставена отворена паста, шампоан и пр. , предпочитам щипките ми да са в един цвят с дрехата, но никой от родителите ми не го е правил. Явно съм го наследила от някой далечен пра пра дядо или баба.
Може и от някой съсед!
Не се засягай, но това ми дойде на акъла, като четох оста ти!
# 24
25 септ. 2011, 19:41 ч.
Според мъжа ми разхищението. У нас винаги се хабят ток и вода излишно (светят всички лампи, не спирам водата докато си търкам зъбите с четката, къпя се ежедневно поне по половин час и т.н.), хвърля се храна, купуват се ненужни вещи. Тези неща са нормални за мен, обаче мъжа ми откачаше дакато ми свикне.
Виж целия пост
# 25
25 септ. 2011, 20:32 ч.
Говоря много като баща ми /бързо, но това си е мое/ и се усещам ,че все повече ставам безцеремонна и неприемаща "не" за отговор като майка ми. Майка ми не понася някой да и промени плана или да и мести нещата- май натам вървя и аз, но още не правя скандали от това...леле...скоро я критикувах , а то какво излиза , че съм копи-пейст. Уж се контролирам, но понякога изпускам края. Иначе, както беше писала една съфорумка за себе си и аз като нея - съм мила и добра.
Виж целия пост
Уж се контролирам, но понякога изпускам края. Иначе, както беше писала една съфорумка за себе си и аз като нея - съм мила и добра. 
# 26
25 септ. 2011, 20:56 ч.
Не понасям събути обувки, които не са подредени чинно една до друга. От мама.
Виж целия пост
# 27
25 септ. 2011, 21:13 ч.
Има много неща, които ме дразнят, но сякаш никое не съм наследила от родителите си.
И аз се вбесявам на стисната паста през средата, всякакви други дреболии. Или мърморя, или просто ги оправям както аз искам. )
Виж целия пост
И аз се вбесявам на стисната паста през средата, всякакви други дреболии. Или мърморя, или просто ги оправям както аз искам. )
# 28
25 септ. 2011, 21:48 ч.
Избухливост съм наследила от татко.
За разлика от него, в такива моменти говоря тихо, много тихо. Направо си е страшно.
Виж целия пост
За разлика от него, в такива моменти говоря тихо, много тихо. Направо си е страшно.
# 29
25 септ. 2011, 22:30 ч.
Гледам новините - задължително, като татко. Всеки път се карам на политиците и им правя забележки на глас, това пак от татко.
Добре, че мъжът ми има чувство за хумор и се шегува: - Ха така, кажи им го, те си го заслужават!
Това ме отрезвява и се успокоявам.
От майка съм взела това, че като съм силно притеснена за нещо - мълча. Стискам си челюста и млъквам, докато не премине опасността. Веднъж закъсахме с колата на прохода Шипка в дълбок сняг. Тогава мълчах три часа - никога не ми се беше случвало такова мълчане, когато съм сред група хора.
Виж целия пост
Добре, че мъжът ми има чувство за хумор и се шегува: - Ха така, кажи им го, те си го заслужават!
Това ме отрезвява и се успокоявам.От майка съм взела това, че като съм силно притеснена за нещо - мълча. Стискам си челюста и млъквам, докато не премине опасността. Веднъж закъсахме с колата на прохода Шипка в дълбок сняг. Тогава мълчах три часа - никога не ми се беше случвало такова мълчане, когато съм сред група хора.
Препоръчани теми