Наследствено-интелигентска

не се сещам за такива онаследени навици  (нито, които са ме дразнили, нито които съм харесвала) 

аз бях силно изразена индивидуалност, с различно виждане,отделих се много малка и съм градиал свои правиал в "новите си домове"  може би и затова 

 
Все едно за моята си писала. Дразня се, защото тя е винаги такава без оглед на ситуацията- може по час и половина да ме държи на телефона, сякаш сме на сладки приказки и кафенце.
Поне не се сърди, ако я отрежа.

Направо мен самата е описала . В случая се дразни съпружието . А пък със синът ми тези отклонения винаги са били плодо- и ползотворни .

Нищо не съм наследила от майка ми и баща ми. Аз си имам своите лудости. Така мисля.

Почеркът ми е същият като на баща ми. Не знам защо, не е като да ми е писал някога писма или да съм се нагледала на негов ръкопис - даже напротив, у нас винаги майка ми се занимаваше с коледни картички и други писмени работи. Може да е нещо генетично, кой знае. Жалко, защото (да цитирам баба ми) той пише кат' с гъзът си  (добре че сега има компютри за тая работа!)

Брех, замислихте ме. Като малка бях много обстоятелствена, когато разказвах нещо, а майка ми винаги ме прекъсваше с дежурната си реплика:"Кажи го кратко, точно и ясно".  Е, научих се да формулирам изказа си по този начин, а тези дни се хванах, че използвам именно тази фраза, която навремето толкова мразех към дъщеря си  .
Иначе от нея съм наследила дрехите на простора да са подредени по вид, а често дори и с щипки в тон с цвета на дрехата. Даже когато щерките помагат с простирането им казвам - а сега подай 2 червени щипки /ми тъй де, да има и нещо полезно в цялата работа, детето да помага на мама и да учи цветовете  /
От баща ми наследих страстта към готвенето и пробването на някоя нова рецепта, а от майка - да не се оставя неизмита посуда след това свещенодействие.

Казват, че по него се познава характера на човека.
Вие приличате ли си с баща ти?

Не, аз по характер приличам на майка ми. На него приличам главно по цвят на косата и очите 

Да, наследила съм от майка ми това, че и двете не можем и не искаме да готвим.
А това също, че всяка вещ, която не си е на мястото - прибрана - ме дразни безумно. Навремето като малка, мн. й се дразнех, че ни се караше да си прибираме нещата и да не разхвърляме.

От баща ми - май нищо.

Пълните чанти, когато се ходи на гости (наследено от майка ми). Ако ще се тръгва с "празни ръце" - гостуването отпада! Пълните чанти с лакомства и подаръци за домакините са задължителни!
Обаче веднъж ми "зашлевиха" такъв шамар, че вече доста се замислям преди да тръгна на гости! Едни мои познати, когато им подадох чантичката с подаръци, ме посрещнаха с милото "Ти нас за социално слаби ли ни взе!  "
Толкова тъпо ми стана... Но същите тези хора вече отпаднаха от списъка на хората, които уважавам!

От всичко по много съм взела...
Като почнеш от положителни и отрицателни черти на характера, та чак до хилядите им болести и изкривявания...
Ма какво да правиш. Всеки си плува в генната локвичка.

Част от педантизма на майка ми за пердета, чистота и подредба на къща и пране. Както и всичките й костни изкривявания.

НЕсдържания и буен нрав на баща ми, както и неговите амбиции по отношение на мен, които тогава ме дразнеха, а сега не спирам да изисквам това и от моите деца. Както и болести на ендокринната система. На кръвоснабдителната и проблеми с коремни органи.

Много готина темичка. Като се замислям съзнателно или несъзнателно съм взела неща от родителите си. Но пък има неща, които когато бях дете се бях зарекла да не правя. Навремето баща ми спря брат ми от футбола, защото не искал да учи. На финала от брат ми нито футболист излезе нито учЕн. И се бях зарекла никога да не причинявам подобно нещо на детето си. Сега синът ми е футболист и хич, ама хич не му се учи. И ме сърби езика да поставя нещата като баща ми /ако не учиш няма и да риташ/  Но винаги ми изплува в съзнанието и се спирам. Търся други начини. Наследила съм от баща си много силно развито чувство за справедливост и когато смятам, че съм права нищо и никой не може да ме спре. Понякога е излишно емоционално натоварване. Падам си и малко мързел като него. Майка ми ни побъркваше на тема чистота. Ненормална работа. Всеки ден се тупаха едни килими и пътеки, бършеше се пода и се бършеше прах. Прозорци и пердета максимум на две седмици и т.н. Ужас. Трябваше ми време за да се откъсна от тия дейности и да предпочета разходка в парка с детето, отколкото лъскането на къщата. Иначе и аз като нея гледам да осигуря комфорт и удобство на детето си. До ден днешен обичам да ходя в майка ми и да се глезонтя. И да ми готвят с баба по поръчка. И аз като нея малко загубена си падам в роднинските отношения. Все да премълчим. Макар че, аз си падам перде и от време на време разчиствам отношенията. После ми се сърдят роднините, което е егати кефа, защото не те занимават с глупости.

Хайде стига толкова.