А обичате ли да пишете?

  • 3 079
  • 37
# 15
Да, пиша, и затова все си ходя недоспала Tired От дете исках да бъда писателка, обаче като пораснах, трябваше да оцелявам и да работя за пари (е, работата ми пак е свързана с писане, но друг тип писане Laughing ). Преди известно време си казах, че повече не мога да отлагам толкова важни за мен неща и ето ме на - вече 2 през нощта наближава, а скоро няма да си лягам. Вие кога успявате да го правите?
Виж целия пост
# 16
И аз обичам да пиша, но го правя за себе си. Никога не съм искала да ставам писател, нито пък съм имала амбицията да публикувам нещо. Не съм опитвала да пиша в обичайните формати - разкази, романи... Пиша разни мои си неща - за това, което ми се случва, за живота на децата ми, мисли, чувства, идеи. Нещо като дневник, но не само. Просто имам нужда от това писане.
Не съм сигурна дали това може да се брои за писане, но реших все пак да се включа в темата Blush

Между другото, много обичам и да чета за писането. Последните две книги, които прочетох, са Writing Down The Bones на Natalie Goldberg и Bird by Bird: Some Instructions on Writing and Life на Anne Lamott
Виж целия пост
# 17
Четох книгата на Стивън Кинг за писането, но не бях съгласна с някои неща и така и не я допрочетох.

Ето и интервюто - ИК "ИБИС" - откровено за нещата
Виж целия пост
# 18
Тони, разбира се че се брои Peace
Мириел, благодаря за интервюто. Аз потърсих едно интервю с един редактор от Сиела, отговарящ за новата бг литература, но не го намерих. Важното беше, че на българския пазар писателите са повече от читателите Laughing и че са затрупвани от ръкописи. Дори човек да има невероятния късмет някой да му прочете и оцени ръкописа и да го публикуват, след това най-вероятно ще се приключи с това. Как да накараш хората да те четат, да те прочете някой извън твоето семейство и редактора ти? Абе изобщо - човек ако почне много да ги обмисля тези работи, ще се окаже че има 1000 причини да не се захваща. Та затова по-добре да не ги мисля изобщо Simple Smile Сега работя за собствено удовлетворение и целта ми е да напиша нещо добро, като го приключа ще го дам на няколко приятелчета филолози за отзиви и ако и на този етап е ок, тогава ще му мисля.
Между другото книгата за писането на Кинг я има в "Читанка". И аз не приемам всичко, но ми беше интересно и намерих полезни неща за себе си.
Виж целия пост
# 19
То и аз пиша за удоволствие. Не мисля, че би ме огряло публикуването на каквото и да е. Напоследък нищо не съм правила и съм си зарязала героя в Бразилия Laughing
Виж целия пост
# 20
Не го мисли, със сигурност си изкарва добре Wink

А някой от вас пише ли приказки? Wink
Виж целия пост
# 21
Изключително трудно е да се издаде български автор. Това разбрах от една съфорумка. Мъките са големи, освен ако не искаш сам да се самофинансираш.

 На мен лично 2 издателства ми отказаха по две много глупави причини.
Първото издателство, отказа защото  тогава нямах 18.
Второто издателство, защото не съм богат и защото нямам известни роднини / направо ми го казаха по телефона без заобиколки/ .
Виж целия пост
# 22
Изключително трудно е да се издаде български автор. Това разбрах от една съфорумка. Мъките са големи, освен ако не искаш сам да се самофинансираш.

 На мен лично 2 издателства ми отказаха по две много глупави причини.
Първото издателство, отказа защото  тогава нямах 18.
Второто издателство, защото не съм богат и защото нямам известни роднини / направо ми го казаха по телефона без заобиколки/ .

ха ха, ужас!!! но и на мен ми отказаха по много груби и непрофесионални начини, като последно ме посъветваха да намеря начин да се набутам в тези среди  Simple Smile Вече не се чудя, защо литературата ни се развива със скоростта на охлюв! Обаче! Който има талант, трябва да се бори, защото явно на нашето време се е паднала тежката задача да разбива преградите!
Виж целия пост
# 23
здравейет,и аз да се включа тук.
Като цяло много обичам да чета,но не всичко.
Преди известно време започнах и да пиша,това го исках от доста време.
Стигнах до един етап без консултаций,но след това реших да се поровя насам натам и откривам че доста от нещата са неприемливи,но мисля да продължа.
Когато завърша книгата,ще му мисля .
Виж целия пост
# 24
Аз също обичам да пиша. Пиша си някакви мои си неща, например, когато съм щастлива или разочарована от нещо. Това ме зарежда, успокоява ме. Сякаш листа е моят най-добър приятел. Намирам решенията там, макар и празен. Може би защото трудно се доверявам на човек, никога не съм имала най-добра приятелка с която да споделям или с майка ми (макар и да имам много приятелки, но с тях само времето си споделям) и съм се научила, когато има нещо, там на листа, ще да е...
А всъщност до някаква степен това е грешно, но аз така го чувствам, че трябва да бъде така. Представяла съм си разбира се, как тези мои писания, един ден стават книга. Не търся известност, просто искам да помогна на хората по някакъв начин да намеря решенията, които аз сама намерих в своя живот и то толкова трудно. (И сега някой да не си помисли, че се смятам за мъдра, далеч съм от тази мисъл. Има още много неща да науча от този живот.)

Бях взела наскоро една от тетрадките, в която съм писала, преди време (в най-трудния за мен период). Зачетох някакво писание, което се оказа, че в мъката си съм докарала на рима. А никога не съм се стремяла, към това. Ето, сега ако седна никога няма да мога да измисля, тези неща в рима. Сякаш съм получила някакво просветление тогава.
Виж целия пост
# 25
Не. Не смея. Но много хора ме агитират да го направя.
Виж целия пост
# 26
Аз също пиша в сайта, но като цяло повечето неща бяха провокирани от Здрач.
Но пък ако продължа да пиша смятам, да изградя напълно мои герои, защото само използването на имената на здрачните герои не е от голям смисъл, след като манията мина.

И все пак, Мари, щом имаш две книги, на каква тематика са и имаш ли намерения да се свързваш с издателства?

Тематиката е живота ни. На всички нас. Направих няколко опита да се свържа с издателства, но ударих на камък.Нямат средства, не могат да финансират книгите ми... И се отказах. За сега... Confused
Mari, много се надявам да публикуваш. Аз ще съм една от първите, купили нещо твое. Hug
Виж целия пост
# 27
И аз обичам да пиша, когато имам вдъхновение... Ето няколко мои стихотворения:

Спомен
Ти остана там в спомените прашни,
Впит в нощния мрак на мислите ми будни.
Всред  паяжината любовна,
Разтворена е в мен ласката греховна.
 
Пеперудата е жадна за нектар
Сладък като етера божествен,
Смелост е да прежалиш този дар
За сметка на своя ум мъжествен.
 
За вино устните ми твърде са трезви
В тиха целувка отдавна загробили са се
И хладни думи все още белезникави
Трептят в сиви гънки нейсе.
 
В бездънен леден мрак да се удавиш е трудно
За душата ти леден кладенец е нужен
В бездънни огледала да се удавиш безнадеждно
А океанът от тъга си остава безбрежен.


Годеница на вятъра (вдъхновено от картината на Кокошка)
 
За вятъра омъжена съм,
но въздухът не си ти.
И огън е всеки мой косъм.
Разпалваше го старото ти "ти".
 
Сестрите ми са белокрили самодиви,
перелината ми - прозрачна тишина.
Гласовете им меки и игриви.
Душата им е нежна суета.
 
Скитам се, прозираща нощта,
в ума ми - музикална увертюра.
и скривам тикичко скръбта
от поредната плитка авантюра.
 
Сега си в грозното със маска,
кичът в апломб те владее.
Радваш се на всеки допир и ласка.
Горчивата слюнка, мислиш си, сладее.
 
Момиче огнено в ума ти стои,
вледенило ръцете и сърцето ти.
Пред теб момиче с червило в усои,
безформеност, обвиваща тялото ти.
 
Пламъкът ми нов и смъртногорещ е.
Жадува за въздух кристален.
А новият вятър се страхува от мене.
Луда съм, за да го оставя еднопосочно банален.


Изкуство
 
Хладна нощ беззвездна.
Отворен прозорец.
Етер от никъде.
 
Мокра коса с мирис на трева.
Стар регетон.
Пред мен празен лист.
 
Бяло, превърнато в следи от графит.
Почерк червръст и наклонен.
Диамант на хартия.
 
Трансформация.
 
Книга от ляво отгърната.
Корица флорална.
С напомнящ глас
 
Музика остра.
Концентрация.
Вглъбяване.
 
Филм в мозъчна гънка.
Край неочакван и запечатан.
Пореден пример.
 
Зад мен майка.
Въплъщение на камъка.
Отчаян опит за извайване.
 
Вкус на мента на уста.
Хладен мирис на пролет.
Мисъл за зима и живот.
 
Да бъдеш. Да искаш.
Да можеш. Да ставаш.
Да създаваш.
Виж целия пост
# 28
здравейет,и аз да се включа тук.
Като цяло много обичам да чета,но не всичко.
Преди известно време започнах и да пиша,това го исках от доста време.
Стигнах до един етап без консултаций,но след това реших да се поровя насам натам и откривам че доста от нещата са неприемливи,но мисля да продължа.
Когато завърша книгата,ще му мисля .

А дали ще е прекалено голямо изискване да се научиш на правопис, преди да ни мъчиш с излиянията си? Едва ли ще са с високо качество, съдейки по невниманието към детайла.

Приеми мнението ми за "консултаций".
Виж целия пост
# 29
Аз пиша по малко. От 2-3 години имам блог, предимно проза на лична тематика, пишат ми понякога хора на мейла да ме поздравят и похвалят, тоест съдя, че не съм безнадежден случай.  Crazy

Обаче нямам самочувствие на автор.

Първо, патологично самокритична съм, а и не нося на чужда критика. Мисълта да си дам нещо на широката аудитория и да не получа одобрение от нея ме ужасява. И оттам, когато пиша мисля твърде много за това как звучи написаното и как ще бъде прието, вместо да се отпусна и да го оставя да се лее свободно.

Второ, силата ми е в кратките неща, да почувствам творческия процес като нещо единно, надигащо се, излято, после само ошлайфано. От години вървя по улицата и посред бял ден си мисля една голяма фантастична история, която би могла да стане и на книга, но нямам дисциплината да напиша толкова мащабно нещо, имам чувството, че ще стане насечено, неравномерно.

Тези, които от вас, които имат готови неща и ги интересува само да бъдат четени, а не толкова печалба, защо не публикувате нещо в електронен вариант в Читанка? Ще достигнете до много хора, ще можете да получите отзиви от читатели и да подобрите работата си, без да минавате през посредник, който да ви налага цензура и условия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия