А обичате ли да пишете?

   Привет!

  Аз пък пиша някакви статии, дето те карат да се замислиш, така наречените мУдрости!  
  Препоръчвам на всеки човек, на който му е приятно да пише, да си направи блог и да твори наволя - забавно и интересно е. Като рисуването, но вместо бои, имаш думи.

   Сега, точно като един неуспял писател ще се похваля, но аз нито съм писател, нито имам такива мераци.

   С тази статия бях на косъм да излезна във вестник Преса, но някъв тъп(разбира се) шеф ми я върна  в последния момент, под предлога че се търси екшън, проблеми.


  
Цялата статия тук
  

Здравейте!
Аз също обичам да пиша Духът ми лети, когато във рими твори
От скоро имам и свой site, в който публикувам творбите си - www.pozhelaimi.com.
Всяка една е имала своя повод за създаване.
Ето и някои от тях:

Какво наричаме "Реалност"?
Живее ли това понятие във неутралност
или стои затворено във някаква концептуалност?
Съгражда ли я всеки кой как знае
или за нейната същност нехае?
Забравили за своята отговорност
понасяме "тегобите" й със завидна жертвоготовност!
В необятни гробища за мечти
превърнали сме нашите души.
А дали "Реалността" не е
най-голямата илюзия в Света?
Сам избираш какво ще създадеш
не някога, а Днес:
мечта, реалност или мечтаната реалност?...


Често чудим се на ум или на глас
"Защо това се случва с нас?!"
Не може ли препятствието да прескочим
и към удоволствието директно ний да се насочим?
Но как ще порастем,
ако една и съща храна ядем всеки ден?
Как ще се учим на нови чудеса,
ако с едни и същи хора ни среща Света?
Как по пътища нови ще вървим,
ако не се спънем и посоката не променим?
Какво решавам да направя? -
Ще си изтупам колената
и ще продължа до върха на Планината!


Какво е Прошка?
Дали е нещо, което носим като брошка?
Дали е дума за украса,
изречена да прозвънти във нашите и чуждите уши?
Какво е Прошка?
Дали е поредната отлежаваща трошка,
оставена в ъгъла да ръждасва и прашлясва?
Заемаща от нашето пространство,
в заобикалянето й показваме завидно постоянство.
Какво е Прошка?
Дали е като кактус -
на пръв поглед обсипан със бодли,
но обгрижван от ръце добри,
с най-прекрасен цвят ще ни дари.
Прошка...
Дали след Прошката боли
или дишаме с пълни гърди?
Свободни на лошото да кажем "Прощавам -
зад гърба си те оставям!"

Аз понякога пиша, макар че почти никога не съм доволна от резултата. В стиховете ме няма никак, пробвам с проза. Обичам да си измислям истории, но всъщност рядко се захващам да пиша.

Незнаех, че обичам! Много емоционална съм. Често имам конфликти със себе си, и страх да споделям.

 От три седмици пиша нещо като дамска проза." Нещо като", защото нямам представа става ли за четене, и дали въобще има някакъв стил. За първи път ми е... Давам написаното на една приятелка и една колежка. Те го харесват много и чакат следващите глави с нетърпение, което ми дава някакъв кураж, но съмнението, че го правят, защото не са очаквали, и защото сме близки си е там винаги.

Това е стихотворение, което написах за дъщеря ми, за първата годинка

 Пиша да. Имам личен блог и си пиша в него. първо написах едно фентъзи-трилърче  "неприятности в Хейвън" - има го и в Интернет ако го цъкнеш ще излезе. гонех конкурс и целях 60 страници и 40 000 знака максимум - получиха се 37 страници и 11 990 знака. Накрая при шестото убийство  (на 28 страница) се разтреперих защото вече пишех една дума за една секунда, имах да решавам съдбата на двама души, а дори не бях сигурен какъв ще е краят - кървав или не, и каква ще е съдбата на главния герой; а имах да пиша също така епилог и речник по непознатите думи,  да правя редакции, та ме втресе... Викам си - това ще стане 65-70 страници и около 50 000 знака иди се обяснявай с редактори....Най-накрая всичко излезе 37 страници и едва си отдъхнах (след три месеца и един дена труд - от 17 юли до 18 септември).
Иначе имах намерение да продължа със писаниците, но нямам време - затова в блога си пиша леки сатири срещу недъзите на обществото които се пишат доста по бързо - за час-два
 или по някой пътепис. художествената белетристика изисква  повече време - миналия път ми отне  много свободно време. А не се изхранвам от това.

П.С. http://georgealall.blog.bg/zabavlenie/ - ако на някой му се чете - "неприятности в Хейвън".Съжалявам че разделих разказа на седем части, ама нямаше как.

Аз пиша и момента се опитвам да се набутам поне измежду първите в конкурса "Търся издател".
http://izdatel.eu/poem.php?id=7 - ето на този линк може да видите проекта ми. И да гласувате ако ви харесва.

Здравейте, много ми хареса заглавието:)
Пиша, откакто се помня. Тонове изписана хартия с тонове изписани думи. До скоро, само за себе си. Но реших, че искам нещо да види бял свят, да се появи подвързано и хартиенко, не само за мен... Дълго се чудех, мислих, колебах се, самоизядох се с терзания и накрая реших да си опитам късмета в един конкурс за издаване на книги. Подготвих всичко, което се искаше от мен и пуснах откъса.
И тогава дойде по-страшното - разбрах, че имам нужда от популяризиране на книжката, на идеята, на моите толкова мои си редове... А аз от реклама не разбирам, аз съм просто една пишеща мишка:)
Ето линк към текста и ако написаното ви хареса, ще съм благодарна за всеки глас:

http://izdatel.eu/poem.php?id=3