Може би съм крайна в нечий очи, да. В моите - не съм. :
И в моите- също не си крайна.
Няма периоди- непериоди. Те не идват, за да си идат сами, много е важно точно в различните етапи как действа родителят. От това зависи как ще се излезе от поредната възраст и ще се влезе в следващата.
Няма значение на колко години е едно дете. То трябва да има ясно поставени /от родителите си/ граници на поведение. Най- лесно /и погрешно/ е детето да се остави да си прави що си знае. Грешките се установяват, обаче, твърде късно и е невъзможно или в пъти по- трудно да се поправят тогава.
Имам две момчета, минала съм през разни техни палави периоди, продължавам да минавам и да се запознавам с новите им такива. Последното, което бих направила, е да ги оставя да си карат по инерция.
За лесно- не е. Кой труд е лесен? Но който се е хванал на хорото...
хххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
Та аз какво правя:
1.Правилата се определят ясни и неизменни /иде ми да се набия, когато позволя да не се спазят, но човек съм, не машина, старая се да е рядко/.
2.Еднакви са и за двамата родители.
3.Децата са рядко при баби и за кратко, на отглеждане- никога.
5.Често си почиваме навън заедно, ходим на екскурзии- много е полезно и общуването е по- добро.
6.Имам си и други ангажименти, извън децата- много е важно за личното ми съхранение, а то е изключително важно за самите деца.
7.Винаги се храним вкъщи заедно. Общуваме и всеки има право да си каже мнението и да се обсъди чуждото. Решенията- крайните и за важните неща се вземат, обаче, накрая от нас, след обсъждането /това- за по- големки деца, за след около 3 години/.
8.Имам си лични дни в годината, в които се разлагам вкъщи сама като парцал- изключително полезно занимание. Без майтап.